Ударна порция вина от архивите - 1. България

Жестокият тефтер, който Гладната акула ми подари, бавно, но сигурно се изписва, но не смогвам да резюмирам всичко навреме тук, още повече че ме чака и мнооого писане след чудесния ивент на Winebox – Winebox portfolio tasting. Ето защо ще изсипя малко впечтления от последните месеци накуп.
Червените вина вероятно вече отстъпват пред наближаващото лято, но пък ако обичате червено вино и се отказвате от него само защото е топло навън, това си е чист предразсъдък, на който не бива да се поддавате. 

Старт.

Stallion Classic 2010

За жребчето писах в последния брой на Бакхус – списанието е с нов облик, по-богато съдържание и с нов главен редактор в лицето на Сашо Бойчев, а планът е с всеки брой да става все по-интересно, свежо и полезно, за което надявам се ще допринеса и аз. Нескормно :)

Та както споделих и там, Stallion Classic не е вино с wow-ефект от първа глътка, а от онези вина, които бавно разкриват достойнствата си в продължение на часовете. И има какво да покаже, защото е създаден с доста сложна алхимия от четири сорта – мерло, сира, каберне совиньон и каберне фран. 

Тя е забъркана от Алексндър Канев -дългогодишният изпълнителен директор на изба „Беса Вали”, който от 2010 година е главен енолог и управител на „Анжелус Естейт". Без да се отплесвам в подробни описания, Stallion Classic ми допадна - плътно, топло, сочно и елегантно вино, комплексно и интересно, което обаче е създадено от доста млади лозя и това му личи – има нещо буйно, агресивно в него, а и танините му все още са силни. 

И в този смисъл цената му от около 22 лв в магазина ми идва малко пресилена. Може би му пасвала добре след година, две. Като изключим това обаче, виното е чудесно, особено в комбинация с една обилна и по-тежка вечеря – дивеч или агнешко, пикантни колбаси, тежки сирена. Макар че и с телешко, покъкрило във вино, си пасна чудесно.

Victory – Leventa, cabernet sauvignon/cabernet franc 2009

Victory е по-евтиният бранд на Левента – една изба, която много харесвам и чиито винца обаче малко ми идват нагорно за джобчето – от 20 лв нагоре.

За щастие Victory са в ценовия сегмент около 10 лв, което е много добре, но съответно и степента на чудесност е малко по-ниска. Виното в тази бутилка - тип „класическа скука” на външен вид, ми беше донякъде интересно, но и досега се колебая дали по-скоро ми хареса или не.

В повечко ми дойдоха землистите тонове, петролните нотки – предполагам приносът на каберне фран в купажа.
От друга обаче – усещането за тъмни плодове и подправки в комбинация с другите тонове ме накара да се замисля.

А от трета страна – вино дал господ, така че според мен щом се колебаем дали харесваме нещо, по-добре да го зарежем и да преминем напред.

Midalidare – merlot/cabernet franc 2010

Например към червения етикет на Мидалидаре – отново каберне фран, но с мерло. И ето че тук нямам никакви колебания. Червеният, както и жълтият етикет на Мидалидаре, са в ценовия сегмент 13-15 лв и за тази цена са сред най-любимите ми вина. Не бих избрала това вино за работна среща, нито за любовна такива, а за шумен и весел дълъг неделен обяд с приятели.

То е богато и топло, насища сетивата, но в същото време е много пивко и не дотежава. Аз лично обичам сочните червени вина с меки танини и преобладаващи акценти на червени и черни горски плодове. Като това. Особено приятни са и ваниловите нотки на финала. В този случай землистите тонове на каберне фран бяха доста по-слаби, така че се погодихме много добре. Единственият проблем , който имам с двете вина на Мидалидаре, е че са ми твърде вкусни и не усещам как си ги пия като сокче, докато не стане късно. Но пък омайването с тях е някак благо и позитивно.

Iwajlo Genowski – Santah Sara, cabernet sauvignon 2008

Може и да звучи малко нарцистично да кръстиш вино на себе си, но пък това си е работа на самия Геновски, собственикът на Санта Сара. 


Освен това името не прави качеството на самото вино, макар че признавам, имах известни колебания преди да го купя. Вече обаче нямам. 


В това каберне нищо не ми липсва и нищо не ми е в повече. Топло, пивко, зряло, умерено плодово, с идеалната доза дъб и подправки. Освен това не е никак претенциозно и би си подхождало както с много видове храна, така и с най-различни поводи – и по-сериозни, и по-лежерни.

В сайта на избата уточняват, че виното е произведено в класически Grand Cru стил – не съм сигурна какво значи това от технологична гладна точка, но пък намирисва на повече страдание за портфейла. В случая обаче не – цената е около 12 лв и определено си струва.

All in One, cabernet sauvignon, merlot, alicante boushet 2007
Пловдивската Драгомир е една от най-любимите ми изби и тъй като производството им не е толкова масово и вината им не се срещат под път и над път, не пропускам да си взема бутилка, когато я срещна в търговската мрежа. Това вино е в по-високия ценови клас - около 17 лв. Интересното е, че въпреки много тъмния му, наситен кърваво червен цвят, който предполага и по-тежко и плътно тяло, напротив - all in one всъщност е сравнителни тънко вино с леко тяло, което се нуждае от по-леки храни - по-скоро зеленчуци, отколкото месо.
Въпреки много силните и суперприятни плодови аромати на тъмни горски плодове и череши, всъщност тази плодовост изненадващо ми липсваше във вкуса. И това сякаш прави виното малко незавършено. Или пък не :) Иначе all in one е меко, сочно и пивко, със слаби танини и леко усещане за дъб и опушено, тъй като едва 20% от виното е лежало в дъб. Тъй като не се преборих с цялата бутилка на вечеря, имах чаша и за другия ден, когато вече бе развило "много повече мастилено-асфалтово-мармаладени нотки". Така съм записала в тефтера, не че съм сигурна за какво говоря.

Изпиването на тази бутилка - което бе извършено с голямо удоволствие ме накара да се попрочета и нещичко за сорта аликант буше, доста непознат у нас и разпространен предимно в пограничния регион между Южна Франция и Испания, както и в Португалия, Австралия и др.

Това е хибриден сорт, който се използва предимно в купажи, тъй като чистосортовите вина от него са доста груби и висококиселинни. Така поне твърди литературата, аз лично не съм опитвала. Създаден е от гренаж и пти буше, последният от своя страна също е хибрид - между арамон и тентюрие дю шер.

Аликант буше е един от малкото т.нар. тентюрие сортове - това означава, че не само ципата, но и "месото" на гроздето е червено - при повечето червени сортове вътрешността на зърната е бяла и това позволява да се прави бяло вино от червени сортове. Тази му особеност го прави предпочитан за купажи, тъй като предава много наситен цвят на виното.