За да е картинката пълна, още малко впечатления от странство - едно доста консервативно и сериозно вино и две, които пренастройват сетивата към по-весели и летни настроения.
Trio Reserva - cabernet sauvignon, shiraz, cabernet franc 2006 на Concha y Toro, Чили
.jpg)
Не е шега работа - сериозно вино за по-минорни поводи. Ако има винен еквивалент на уискито или бърбъна във филмовата сцена, в която животът е труден и тежък и не, няма да стане по-лек никога, но героят е силен и ще живее с реалността, при това праведно, до края...следва драматична музика...малко си загубих мисълта...хауевър, представям си това вино в тази роля.
В началото е топло и богато на плодове -черни, червени, сини сливи и залъгва със сладост, но само за секунди, след което става пикантно - с чушки, пипер и подправки, а още по-после започва и да нагарча, като животът итселф, така да се каже. И завършва дълго с по малко от всичко по-горно и още сладкогорчиво - ванилия и опушено, но не хепи, а доста риалити енд.
Извън филмовата драма - Trio много ми допадна с огромното си разнообразие от вкусове и настоения. Доста сложно, определено не е вино за всеки ден, не е и за тези, които си падат по по-леките и свежи, весели вина. Иначе идеално за пикантни блюда с червени меса, зрели сирена, пайове с месо в английски стил, барбекю.
Серията Trio на Concha y Toro е доста интересна (има и много фешън сайт). Вината Trio се правят винаги от три сорта - в различни комбинации и количества. В случая на тази резерва от 2006 водещо е мощното каберне совиньон, допълнено от плодовостта на шираза и малко мекота и дълбочина от каберне фран. По-новите вариации на това вино вече са с повече каберне фран и по-малко шираз.
Тук Trio внася Перно Рикар, аз го открих преди време в магазина на Балантайнс на ул. Константин Иречек на промо цена от 8 лв, към момента е към 15 лв в обектите, които зарежда компанията, заедно с другото червено Trio - мерло с карменер и каберне совиньон, също резерва 2006.
За жалост липсват двете бели с марката Trio- шардоне с пино гриджо и пино блан, и чистосортовия совиньон блан, но с грозде от три различни долини в Чили. За сметка на това в България се внасят други марки на тази доста голяма и популярна чилийска изба - като Frontera - едно от най-продаваните чилийски вина и Cassillero Del Diablo или „Избата на Дявола” - може би най-популярното чилийско вино.
Нека обаче да преминем на много по-пролетна вълна.
Yalumba, The Y Series, shiraz&viognier 2008
Южноавстралийската Ялумба, наричаща себе си най-старата семейна изба в Австралия, е разположена в сърцето на австралийската винената индустрия - Бароса вали. Вината на Ялумба за мен са учебникарски пример защо Новия свят завладя потребителите в Стария свят - качество, нови вкусове на старите сортове, умерени цени, модерна визия, ефективен маркетинг.
Бутилката с кончето (около 15-16 лв в супермаркетите) предлага нещо още по-интересно - комбинирани са два сорта - емблеми на австралийското винарство - шираз и вионие. Вионие е може би единственият бял сорт, който се използва в купажи с червено вино, защото, колкото и странно да звучи, той придава по-голяма плътност на виното.
А резултатът в случая е доста симпатичен - вино с аромат на мармалад, горски плодове и свобода, с лек дъх на гора и мокри пролетни треви. Кадифено усещане и сладникав в началото вкус, преминаващ към дъб и повече плод - боровинки и малини. Тялото е леко, а финалът сравнително къс, но пък с прекрасен пикантен послевкус.
Think blueberries and turkish delight, пише на етикета. Нещо подобно. Въпреки че сякаш на виното все пак му липсва дълбочина, когато е в комбинация с храна, това не пречи - представям си го с боровинков чийзкейк или ястия с боровинков сос, както и по-леки, но препечени до карамелово меса на скара/барбекю.
South Island, pinot noir 2007
The next best thing. След австралийския шираз и новозеландския совиньон блан, новозеландското пино ноар е третото ми любимо нещо. Понякога имам чувството, че това което французите продават срещу много, много пари като суперпремиум вино, създадено с много майсторлък, на Южния остров го правят за закуска.
Това пино на страхотната цена от 8 лв, е колкото непретенциозно, толкова и чудесно.
Montana е може би най-големият производител и износител на вино в Нова Зеландия, с изби в Гибсон, Хаукис Бей и Марлборо- от където идва и това пино. Избата произвежда огромни количества, но пък качествени вина и то на ниски цени.
По същество - това е вино като самата пролет - весело, свежо и зряло, с осезаем ванилов аромат. На вкус е меко, плодово - с череши, червени горски плодчета, и нещо сладко- като мармалад. Още - дъб и ванилия, както и една щипка цитрус и пикант в послевкуса. Супер пивко и балансирано, с копринена мекота, много фино.
Гарантирано бутилката си заминава на веднъж. Аз лично го комбинирах със суши, но пък го виждам идеално с паста, ризото, гъби и по-леки червени меса. Или без нищо. Пак е вкусно.
И въобще - и тази година сякаш пролет няма да има - времето прескочи дректно на летни температури, но аз не смятам да се лишавам от подобни удоволствия. Жега, не жега, планирам да изпия доста новозеландско пино ноар. Бръм-бръм.
Trio Reserva - cabernet sauvignon, shiraz, cabernet franc 2006 на Concha y Toro, Чили
.jpg)
Не е шега работа - сериозно вино за по-минорни поводи. Ако има винен еквивалент на уискито или бърбъна във филмовата сцена, в която животът е труден и тежък и не, няма да стане по-лек никога, но героят е силен и ще живее с реалността, при това праведно, до края...следва драматична музика...малко си загубих мисълта...хауевър, представям си това вино в тази роля.
В началото е топло и богато на плодове -черни, червени, сини сливи и залъгва със сладост, но само за секунди, след което става пикантно - с чушки, пипер и подправки, а още по-после започва и да нагарча, като животът итселф, така да се каже. И завършва дълго с по малко от всичко по-горно и още сладкогорчиво - ванилия и опушено, но не хепи, а доста риалити енд.
Извън филмовата драма - Trio много ми допадна с огромното си разнообразие от вкусове и настоения. Доста сложно, определено не е вино за всеки ден, не е и за тези, които си падат по по-леките и свежи, весели вина. Иначе идеално за пикантни блюда с червени меса, зрели сирена, пайове с месо в английски стил, барбекю.
Серията Trio на Concha y Toro е доста интересна (има и много фешън сайт). Вината Trio се правят винаги от три сорта - в различни комбинации и количества. В случая на тази резерва от 2006 водещо е мощното каберне совиньон, допълнено от плодовостта на шираза и малко мекота и дълбочина от каберне фран. По-новите вариации на това вино вече са с повече каберне фран и по-малко шираз.
Тук Trio внася Перно Рикар, аз го открих преди време в магазина на Балантайнс на ул. Константин Иречек на промо цена от 8 лв, към момента е към 15 лв в обектите, които зарежда компанията, заедно с другото червено Trio - мерло с карменер и каберне совиньон, също резерва 2006.
За жалост липсват двете бели с марката Trio- шардоне с пино гриджо и пино блан, и чистосортовия совиньон блан, но с грозде от три различни долини в Чили. За сметка на това в България се внасят други марки на тази доста голяма и популярна чилийска изба - като Frontera - едно от най-продаваните чилийски вина и Cassillero Del Diablo или „Избата на Дявола” - може би най-популярното чилийско вино.
Нека обаче да преминем на много по-пролетна вълна.
Yalumba, The Y Series, shiraz&viognier 2008
Бутилката с кончето (около 15-16 лв в супермаркетите) предлага нещо още по-интересно - комбинирани са два сорта - емблеми на австралийското винарство - шираз и вионие. Вионие е може би единственият бял сорт, който се използва в купажи с червено вино, защото, колкото и странно да звучи, той придава по-голяма плътност на виното.
А резултатът в случая е доста симпатичен - вино с аромат на мармалад, горски плодове и свобода, с лек дъх на гора и мокри пролетни треви. Кадифено усещане и сладникав в началото вкус, преминаващ към дъб и повече плод - боровинки и малини. Тялото е леко, а финалът сравнително къс, но пък с прекрасен пикантен послевкус.
Think blueberries and turkish delight, пише на етикета. Нещо подобно. Въпреки че сякаш на виното все пак му липсва дълбочина, когато е в комбинация с храна, това не пречи - представям си го с боровинков чийзкейк или ястия с боровинков сос, както и по-леки, но препечени до карамелово меса на скара/барбекю.
South Island, pinot noir 2007
The next best thing. След австралийския шираз и новозеландския совиньон блан, новозеландското пино ноар е третото ми любимо нещо. Понякога имам чувството, че това което французите продават срещу много, много пари като суперпремиум вино, създадено с много майсторлък, на Южния остров го правят за закуска.
Това пино на страхотната цена от 8 лв, е колкото непретенциозно, толкова и чудесно.Montana е може би най-големият производител и износител на вино в Нова Зеландия, с изби в Гибсон, Хаукис Бей и Марлборо- от където идва и това пино. Избата произвежда огромни количества, но пък качествени вина и то на ниски цени.
По същество - това е вино като самата пролет - весело, свежо и зряло, с осезаем ванилов аромат. На вкус е меко, плодово - с череши, червени горски плодчета, и нещо сладко- като мармалад. Още - дъб и ванилия, както и една щипка цитрус и пикант в послевкуса. Супер пивко и балансирано, с копринена мекота, много фино.
Гарантирано бутилката си заминава на веднъж. Аз лично го комбинирах със суши, но пък го виждам идеално с паста, ризото, гъби и по-леки червени меса. Или без нищо. Пак е вкусно.
И въобще - и тази година сякаш пролет няма да има - времето прескочи дректно на летни температури, но аз не смятам да се лишавам от подобни удоволствия. Жега, не жега, планирам да изпия доста новозеландско пино ноар. Бръм-бръм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар