Най-добрият сандвич в София

Понякога всичко, което искам от живота е да изляза след сутрешното си кафе и да седна някъде, където мога да изям един хубав садвич. Има дни, в които нищо не може да замени хубавия сандвич. Той обаче продължава да бъде сред най-рядко срещаните бисери на и без това отчайващата ни улична храна и фаст фууд култура, която все още е на кота едно. В това отношение напредъкът е бавен и трудно забележим.

Към момента най-добрият за мен сандвич в София (мнението е лично и не претендира за изчерпателност и неоспоримост, това е индивидуална оценка) правят във фирмения магазин „Хляб и сирене за приятели” на „Добрев” на ул. „Цар Асен” - ъгъла с „Парчевич”.

Веднага се обосновавам: 75% от сандвича е хлябът и неговото качество определя и крайния резултат. Тук го пекат на място, тъй като магазина е и пекарна. За това му давам около 1600 точки. Тънък слой маслинова паста или песто – свеж елемент и достатъчно мазнина, която да замени маслото  (или не дай боже- маргарина). Още 250 точки. Колбас по избор + пушена моцарела – месо и сирене – абсолютната класическа комбинация за сандвич, която да ни засити – 730 точки. 

Листо от свежа маруля и резен домат – свежарският елемент, който прави преглъщането лесно. 400 точки. Без сосове, които да убият вскуса на сандвича, без странни салати, туршии и други глупости. В добавка – размерът е предостатъчен за пълно засищане – 300 точки, а цените – между 2.50 и 3.90 лв. Още 500 точки.

Завършваме с приятната атмосфера, кътчето където можем да седнем и да се нахраним спокойно, хубавото кафе, чай и друго по желание, както и възможността да си тръгнем с нещичко от магазина – сирене, колбаси, маслини, зехтин и други подбрани продукти. Или в моя случай- с бутилка вино от доста симпатичния подбор от изби, който са направили – още 800 точки. И така „Добрев” печели с общ сбор от ...wait for it…1. 035. 600 точки!  

А не е ли най-нормалното нещо на света хубавия сандвич? Хубавият сандвич обаче не е този, който ми пробутвате за 6.50 лв, защото е хипер мега здравословен, органик, състейнабъл и други измишльотини, нищо че е стоял 8 часа зад витрината, тъй като никой не иска да го купи. И как ще иска- разбирам, че наемите са скъпо нещо, но не приемам, че сандвичът трябва да струва колкото три тренировки във фитнеса.

Ето отличителните черти на сандвичите в София: 

1. Скъпи и с големи претенции, за сметка на това – съвсем не вкусни. 

2. Евтини и гадни – с всички възможни най-лоши продукти, които се намират в търговската мрежа. 

3. Арабите – мазно, мазно, мазно, за хигиената не искам да си мисля, но пък незаменими, когато бавно се отправяш към дома си след тежка вечер. 

4. Сандвичът-манджа – кой по-дяволите е решил, че в един сандвич трябва да се сложи цялата продукция на салати Алди, Кенар или друг подобен шит, изкуствени зеленчуци, туршии, 13 вида гарнитури….които да текат по дрехите, ръцете и лицето, когато опитваме невъзможното – а именно да отхапим от него.   

5. Сандвич от някакво подобие на бутер тесто…really?!! 

6. Частични успехи – побързах да похваля Farmer’s, но те пък побързаха да ме разочароват, сервирайки ми наскоро сандвич с толкова суха питка, че се разпадаше на трохи в ръцете ми. Пичове, не се прави така, когато имате претенцията, че си печете хляба на място и когато ми взимате 5 лв. Освен това първото просто не е вярно – по-точно е да се каже, че претопляте хляба на място, но когато той е на поне два дни, нищо не помага.  

Фенка съм на печивата в My Baker, но пък сандвичите са също така надценени ги правят с хляб, който не спира да ме изумява с това, колко упорито жилав и труден за дъвчене е.

7. Ииииии накрая върхът – сандвичите в Студентски град. Това е жанр, който заслужава отделен пост и за момента нямам думи да опиша тази мултикултурна холестеролна атомна вселена, идеална за изнурените, предрусали с чалга студентски души. И няма ХЕИ на този свят, което да може да ги спре.