Divino.Taste 2012

Натоварени (в хубавия смисъл) дни предстоят за винените любители идната седмица. След новото божоле в четвъртък, имаме само ден за влезем в кондиция (или да не излизаме от  кондиция - кой както го разбира), защото уикендът на 17 и 18 ноември е най-виненият уикенд в годината. Тогава във Военния клуб ще се проведе второто издание на Divino.Taste 2012.

Ако сте от запалените фенове на виното, храната и събитията, свързани с тях, вероятно с голямо задоволство, подобно на моето, констатирате, че София вече има своя форум. Макар и млад. Първото издание на Divino.Taste бе успешно и интересно, а програмата сега е повече от обещаваща и по-богата.

За какво да внимаваме тази година:

1. Отново за 37 избрани български производители на качествено вино, които ще предложат общо над 300 вина. Разбира се, трудно е да се опита всичко, ако сте решили да останете в съзнание (с плюенето не се погаждаме). Аз лично се оглеждам за онези бутилки, които обикновено не се намират по рафтовете на магазините. А специално тази година планирам да наблегна на червените едносортови вина с по-леки и средни тела - особено тези от пино ноар, сира, мелник. Малко сякаш ми доскуча от обичайните тежки бордоподобни купажи. Не че отричам достойнствата им, просто не съм в настроение за тях.

2. Програмата с лекциите и тази година е богата и силна. Изборът варира от предложения за начинаещи до класически изложения като това на Константинос Лазаракис, Master of wine -  Тероарът на Бургундия. Значителен акцент  е поставен и върху местните сортове , за които ще разкаже Яна Петкова. Друга много интересна спирка е лекцията на един от най-известните португалски винени журналисти и лектори Руи Фалкао за подсилените вина от Порто и Мадейра. В България няма изявена традиция обядът/вечерята да завършват с десертно вино, но ако опитате веднъж, то е съвсем възможно да развиете подобен навик, защото е абсолютно много голям кеф. За жалост проблем е предлагането им - и в търговката мрежа и в ресторантите. Не трябва да се пропуска и историята на феноменалния маркетингов успех на австрийските вина - малцина са го правили по-добре. При това директно от извора - Вили Клингер, директор на Австрийския винен маркетинг.
Освен това има подходящи лекции за бъдещи инвеститори, за технолози и за собственици.
Ако съм пропуснала нещо- то също си струва.

3. Новото, лежерно и приятно нещо тази година се нарича WiFo и в дешифровка означава вино и храна. Организаторите казват, че идеята е да се създаде общност от хора, които не просто се интересуват какво ядат и пият, но искат да споделят своя ентусиазъм и страст с други хора, които мислят като тях. Така че ако това сте вие - ето го и вашето място.

И въобще, хубави дни предстоят!

Boom! burgers&steaks

Бум за портфейла и още как. Десетина лева за бургер май са си множко, както и да го погледнеш.

Все пак ако:

- се доверим на твърдението, че се използва „единствено подбрано, сочно ирландско телешко Black Angus, нарязано и смляно същата сутрин” и „всички предложения в менюто се приготвят на място без да се използват замразени, консервирани или полуготови продукти”

- отбележим, че се предлагат безплатно хубави и скъпи сосове

- вземем предвид локацията и вероятно високия наем

- вземем предвид също така приятно семплия интериор в типичния и разпознаваем стил на архитектурно студио Funkt

- сложим една прилична надценка, не само заради избиването на инвестицията, а и заради положеното в мястото внимание и отношение към детайла

- и накрая признаем, че бургерите са наистина много, много вкусни

То е възможно сметката да се доближи до въпросните девет-десет лева, което обаче тотално не променя факта, че за България и дори за центъра на София това са ужасно много пари за санвич. 

Може би за това и в „Boom! burgers&steaks” на ул. Кърниградска 15, на ъгъла на бул. Витоша, има основно чужденци.

Отвъд това признавам с ръка на сърце, че бургерите наистина са много вкусни. Предлагат се в няколко вариации, повечето класически в американски стил, но има и някои интересни моменти като например този, да замените чедъра с рокфор например. Приготвят се на големи барбекюта почти пред погледа на клиентите и вървят чудесно с пържените картофки. Други предложения от менюто са няколко салати, също твърде скъпи и черешката на тортата – телешки рибай и бон филе стек, съответно за 28 и 34 лв.

Шест точки за чийзкейка, беше чудесен.

Всъщност няма нужда да преразказвам менюто, можете да го видите тук.

Напитките са почти приятна изненада:

- английски бири като Honey Dew, Hobgoblin, London Porter и London Pride (има и по-непретенциозни като Heineken);

- много вино в големи и малки бутилки, при това не от масовата ширпотреба. Виното като цяло липсва в 99% от заведенията за бързо хранене, по силата на коя логика – не мога да отговоря, така че браво за този акцент;

- шейкове, с които заведението се гордее.

Казах почти приятна изненада, защото лошата новина са отново цените, разбира се – към 8 лв за английските бири, 3.50 – 4 за останалите, 5 лв за шейка, а с цените на виното не се запознах, тъй като в заведенито са решили, че няма да имат меню за напитките, а вместо това сервитьорките ще осведомяват клиентите за тях, с което пък те никак не се справят добре, но however...

Могат да се кажат добри думи за интериора: красиво, чисто, свежо. И цветно за щастие. Този път Funkt (още снимки от заведението тук) са открили и някои различни от обичайните декоративни елементи и материали – например тухлите. И както отбеляза Гладната акула, ако някога открият и байца, е-хеееееее!

Та това е положението, фолкс. Всеки е свободен да прецени струва ли си.

                                                                                            

Less wine, less Fun House The Clock

Едно е сигурно - на ул. Цар Асен 81 готвят вкусно. Вкусно беше и преди години, когато покритият с патина интериор в тъмнокафявата гама на винен ресторант  "Часовника" създаваше едно леко меланхолично настроение за нещо извън времето - сякаш ако ей сега дюшемето пропадне, все едно ще е в реда на нещата.
Вкусно бе и точно преди година, когато ресторантът отвори врати след обновяване, вече преименуван на Fun House The Clock. Нямам никаква идея какво точно собствениците визират под fun house - може би се отнася към значително по-цветния и с много повече настроение интериор, или пък факта, че ресторантът понякога влиза в ролята и на галерия.
Вкусно беше и преди дни, когато отново се отбих там.

 Снимка: от фейсбук страницата на FunHouse The Clock

Менюто е сравнително кратко, но с всичко необходимо. Акцентът върху средиземноморската кухня, преобладават готвените ястия във френски стил, има и изобилие и от морски продукти, сирена, колбаси, паста, ризото.
Десертите са на място - препоръка за шоколада със синьо сирене.
С две думи: с храната в "Часовника" нещата са що годе наред - заведението е в горния среден сегмент и като презентация, и като качество на продуктите, и за жалост като цени  (за добра вечеря - около 50 лв на човек с виното).

Страдах от известни липси все пак - за мое съжаление заекът май трайно е избягал от менюто. В случая липсваха и пилешките дробчета по провансалски, които иначе приготвят вълшебно, както и калмарите. Това поне май беше инцидентно.

Обстановката е симпатична и уютна - няколко отделни помещения, дълъг бар, много цветове, хубава градина. Обслужването също е по-скоро добро.

Обаче! Какво става с виното, е въпросът, който ме тормози. Без хубава винена листа някак са сакати нещата в ресторант, познат с етикета winehouse пред името си. Знам, че собствениците са ценители на виното. Помня и как преди ремонта отпразнувахме там рожден ден, който бе полят с над 10-12 бутилки вино, всички от различни изби, и това бе само малка част от предлагането. В страницата на ресторанта във фейсбук пък и сега публикуваната листа (в два варианта дори) е повече от изобилна.

На място сега обаче нещата стоят иначе: три-четири предложения в бяло - португалско от среден клас (свежо и непретенциозно вердельо 2011 на изба Ешпорао, която в последно време е акцент в ресторанта), гевюрцтраминер на Cono Sur в същия сегмент, новозеландски совиньон блан в малко по-горен клас и петгодишно бяло бургундско в по-скъпия сегмент.
С червените нещата са малко по-добре, но далече,много далече от преди и от онлайн листата. Не съм фен на менюта и винени листи, наподобяващи събраните съчинения на Вазов, но все пак...

Всъщност винена листа на място продължава да липсва. В дните веднага след освежаването това бе посочено като временно положение, но и сега сервитьорът носи бутилки на ръка за избор или пък ако искаш - може да надникнеш сам в хладилника или на рафта и да видиш с какво разполагат. Мнозина може и да си мислят, че това  е някакъв вид "сомелиерско отношение" към нещата, но пък знанията на сервитьора бяха далече под сомелиерските и въобще не виждам нужда някой да ме напътства в  толкова тесен избор от сравнително познати марки и изби.

Добрата новина е, че  всички вина в ресторанта са на цени + 10 лв над доставните. Поздравления за което.

В заключение - харесва ми да ходя в The Clock, обаче less wine, less fun!

P.S. Малка утеха е фактът, че има наливна бира Schoferhoffer и Bernard, ама пък точно Bernard-а също липсваше последния път...