Кратък позитивен пост за софийските таксита

Преди две-три години нямаше и през ум да ми мине, че някога ще кажа подобно нещо. Но! Напоследък ми се случва да попадна на наистина свестни таксиметрови шофьори. Не твърде често. Може би на 15-20 возения веднъж. И не, под свестни нямам предвид облагородени от живота господа в предпенсионна възраст, на които прощаваме за счупените коли, защото понасят живота си спартански и с усмивка към клиентите.

Тези са други. Обикновено са млади мъже. Колите им са нови и чисти. Музиката е неутрална и не много висока. Познават града много добре и не се налага да обясняваш от къде да минете. Може би, защото имат навигационна система. Говорят на Вие. Не пушат в колата. Отварят врати, помагат с багаж. Не закръглят суми. Възпитани и любезни са. Не натрапват разговори.

Това вече е истинска услуга. Такава, каквато очаквам да бъде. Преди две-три години такива шофьори нямаше. Или са били бели лястовици. Веднъж на 2000, не на 20 возения.
Това ме кара да си мисля, че все пак, сякаш задвижвани от гравитацията на западния свят и въпреки усилията на държавата ни да не ускорява темпото, а напротив - да търси начини да го забавя, се движим напред. Искам само това да стане по-бързичко. Защото такситата са си таксита по всяко време, но има други неща, които след един момент нататък и да ги има, просто влизат в графата пропуснати шансове. И са нужни сега.
.
.

Защо обичам Лондон (съчинение без елементи на разсъждение)

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и беобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.


Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...


Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.







Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.




Италианските ресторанти са просто безброй.



На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.



Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.





Либърти. Да.


Кирайският майстор прави шоу.


Фреди!



Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)


Песни и танци на народите.


Вликолепния Уестминистър.



Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.


В Сохо има всичкооооооооо.



Много мюзикъли се гледат в този град.


Къде без Бритиш Мюзиъм.




В памет.



Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

За снимките благодарности на Нервната акула.
.
.

С отношение : La Casa Latina

Трудно ми е да си обясня защо в последните години целокупното население на тази страна изведнъж стана верен поклонник на латиноамериканската култура. Половината мъже захапаха кубински пури, а другата половина тръгна на уроци по салса…Жените масово смучат мохито и слушат фадо, в следствие на което редовни резиденти у нас пък станаха Марица, Мизия, Тракия и Дунавска равнина… И всички обичат латино кухня. Това поне знам защо - дяволски вкусна е. Проблемът е, че около 90% от всички не са опитвали латино кухня, защото доскоро нормален ресторант в този стил в София май липсваше. Ла Чалгарита в Белите брези въобще не я броя. На Мачу Пикчу на Шишман пък така и не му се получи, въпреки че храната не беше зле.

След този дълъг и може би малко досаден увод, ето и добрата новина: От около две седмици на улица Гладстон 40 (ъгъла с Витошка) работи ресторант La Casa Latina, където двамата майстор готвачи Орландо и Рамон приготвят специалитети от Куба, Аржентина, Мексико, Бразилия и т.н. Мястото е съвсем непретенциозно, но пък уютно и много френдли, благодарение на управителката, която те посреща, сякаш си отишъл не на ресторант, а лично на нея на гости. Без обаче да прекалява. Не си падам по престараването – няма нужда келнерът да ме пита дали е вкусно, всичко ли е наред и още нещо може ли да направи за мен, всеки път като мине покрай масата...

Добре де, по същество. Храната в La Casa Latina е вкусна, порциите са засищащи, а цените са крайно приемливи. Не бих нарекла ястията шедьовър, по-скоро клонят към по-домашен стил. Няма и някакви свръх специалитети, но пък каквото има е приготвено добре. Интериорът също не е впечатляващ, но е уютно. Тъй като доскоро в него се помещаваше турски ресторант, все още могат да се забележат някои остатъци от неговия стил – мозайките на пода, капителите на вградени колони и т.н. Не е натрапващо обаче.

Приятната изненада беше, че има музика на живо, като едно симпатично момиче зад пианото правеше собствени интерпретации на добре известни парчета. Хората май много се радваха. Толкова, че съседката по маса грабна маракасите (не съм сигурна дали не бяха само за интериор) и започна да ги тръска почти толкова силно и неритмично, колкото и силно и неритмично крещеше „ойе комо ва”! Изпитах краткосрочно импулсивно желание за насилие! Шегувам се, всъщност беше много забавно, а въпросната жива музика за по два лева на човек към сметката е доста добро попадение. Не съм сигурна дали я има всеки ден или само петък/събота.

Снимки: Гладната акула, а това е пикадийо ала абанера

Опитахме салатата от пълнено авокадо със скариди, пържени банани, свинско по бразилски с папая и пикадийо а ла абанера. Както и чилийското шардоне. Чиниите бяха изпранени, а чашите - пресушени и то неколкократно. Първо и второ за двама плюс шест чаши вино и музиката излезе по 30 лева на човек или общо 60, което намирам за крайно добра новина. Определено искам да опитам и паелята, която се предлага в нормален вариант и във вариант с морски дарове. Поръчва се обаче предвателно. Але!

P.S. Засега ресторант La Casa Latina няма сайт, за да ви упътя към него, но предоставям телефона за резервации 0879 999 741.

P.P.S. Пуши се в цялото заведение.

.