Обозначаване

Снимки: Brandon Carpenter

Бургас- Александруполис е туристически кошмар

За жалост напоследък не ми достига време да пиша, но по повод поста на Нервната Акула по станалата пак актуална тема за петролопровода Бургас-Александруполис, се сетих, че преди време бях писала статия за едно гръцко списание за нагласите на туристическия бранш по този проект.

Слагам я тук, малко е дълга. Който го вълнува, приятно четене.

Бургас и туризма срещу "онази тръба"

За жителите на най-голямото черноморско пристанище - Бургас, а и за голяма част от населението на Южното Черноморие подписването на договора за създаване на Международна проектантска компания съвсем не беше добра новина.

Напротив, „онази тръба” се превърна в централна тема не само на местната власт и медиите, а и на обикновените хора. Причината е проста – сред основните поминъци на хората тук са турзимът и риболовът, а проектът крие твърде много екологични опасности, които могат напълно да ги съсипят.

В Бургас дори беше организиран инициативен комитет, който започна истинска битка срещу проекта, която се водеше основно с листовки и снимки на горящ петролен танкер и почерняло от нефт море. Местните телевизии също непрестанно дебатираха по въпроса. А централната власт мълчеше. Така хората бяха допълнително наплашени и стресирани.

Стигна се дотам, че за първи път след падането на комунизма през 1989 година в Бургас и Созопол бяха организирани референдуми по темата. И макар че те по никакъв начин нямаше как да повлияят юридически на решението, което се взима от правителството, показаха, че над 95% от гласувалите са против проекта. В Бургас дори бяха организирани митинги и протести, ноложи се да се намеси и полицията.

Страховете

Основният проблем с истерията около петролопровода бе подхранена от липсата на информация и мълчанието на правителството (бившото вече), което така и не си направи труда да обясни на хората точно какво и как ще се случи и какви са рисковете и ползите за страната ни. И това бе голяма грешка, защото ползите изглеждат твърде незначителни, а рисковете – огромни. „Обещават на България 35 млн. долара годишен приход от транзитни такси и то ако тръбопроводът се използва на максимален капацитет, което Русия не гарантира. Това е смешна сума на фона на 2 милиарда евро, които годишно постъпват в държавната хазна от туризма. Ако се случи авария, а такива най-вероятно ще има, всичко ще бъде съсипано, ще останем без препитание”, казва Петър Атанасов, собственик на хотел близо до Бургас. „Убедени сме, че дори и да няма тежки аварии, самият факт, че в бургаския залив, във водата се работи с нефт, ще изплаши туристите”, допълват негови колеги.

Срещу петролопровода се обедини и целият туристически бранш. Различни организации и асоциации подписаха обща протестна декларация . Държавата ще убие туризма ако се реализира петролопроводът Бургас-Александруполис. За това са единодушни всички, които са ангажирани с туристическия бизнес в България. „Безотговорно е да се рискува бранш, който носи милиарди годишно, заради такъв проект с неясни ползи. Годишните приходи от бранша през последните години са около 2 млрд. евро. Над 70% от парите идват именно от морските ни курорти. При евентуален петролен разлив в Бургаския залив обаче цялото ни Южно Черноморие ще остане без препитание”, каза Елена Иванова, председател на сдружението на собствениците на хотели в Слънчев бряг-най-големият черноморски курорт, едва на 35 км от Бургас.

Проблемът е, че засега проктът предвижда прехвърлянето на нефта от танкерите към тръбопровода да става направо на място в морето. Технологията се нарича моно-буй и най-просто казано представлява една голяма шамандура, в която първоначално се изпомпва нефта, а от нея чрез свръзка влиза в тръбопровода на брега. Според експерти от различни НПО-та, тази техника е остаряла и рискова и до разливи ще се стигне неминуемо. Особени опасности крие лошото време, факторът човешка грешка, както и опасността свръзката да бъде наранена от котвите на други акостиращи в залива кораби.

Не по-малко притеснителен е и фактът, че самият тръбопровод ще минава през редица защитени територии в планините Странджа и Сакар, където за построяването му трябва да бъдат изсечени просеци и километри гора. Тръбата ще преминава и през или много близо до защитени територии по „Натура 2000”, където гнездят много редки защитени птици (пътят Виа Понтика) и се намират редица защитени растителни видове. Не на последно място са и притесненията относно липсата на каквито и да е екологични ангажименти в подписаното споразумение.

Тук трябва да добавим и че Международната проектантска компания, която ще строи съоръжението е с 51% руско участие. Мажоритарният дял от 51% е за руския консорциум, който включва три държавни руски компании - "Роснефт", "Транснефт" и "Газпром нефт".Гърция участва с 24.5%, чрез консорциума между "Хеленик Петролиум" и "Траки" с 23,5% и Гръцката република с 1%. България участва с 24,5% чрез компанията "Проектна компания Бургас–Александруполис БГ" АД. В нея по 50% имат държавните фирми "Техноекспортстрой" ЕАД и "Булгаргаз Холдинг" ЕАД. Тоест ползата за българския бизнес ще бъде за две държавни фирми. От друга страна Гърция има по-голям интерес от построяването на тръбата, тъй като, достигайки гръцкия бряг, петролът ще се превозва по дестинации от гръцки петролни танкери.

И все пак извън съмнителните икономически ползи основното притеснение остава ефектът върху туризма. "Не разбирам защо трябва да изгоним кокошката, която снася златното яйце", каза пред журналисти кметът на Черноморец Добри Добрев. В управляваното от него село близо до Бургас повечето хора разчитат основно на туризъм. А за да пригодят къщите си за гости, са теглили и кредити, които все още изплащат. Той е убеден, че екологичният риск от петролопровода ще доведе и до спад на цените на земите и имотите. "В Созопол няма друго препитание освен туризма и 95% от хората се изхранват с това", обяснява и кметът на едно от най-атрактивните за туризъм селища по Южното Черноморие- Созопол. Едно е сигурно: Бургас и туризма са против проекта. Останалото обаче е политическо решение.

Невъзможните летни вечери

Лято е, а това ме подсеща за един проблем, който ме мъчи всяка година – някъде към десет часа градините и външните части на заведенията затварят. Което е отвратително. Вместо да се насладя на прохладната лятна вечер, трябва 1. да се прибера, 2. да ида, примерно, в парка или 3. да се навра вътре.

Вариант 1 не е вариант, защото е най-отвратителният селски аргумент на хора без аргументи, дето ти казват „ми кат не ти харесва, седи си дома!“ Седи си ти дома, сельо!
Вариант 2 също не е алтернатива по ред причини, най-важните от които, че доколкото си спомням забраниха да се пие в парка, а и никой не сервира храна там. А също така бих желала елементарни удобства като осветление, тоалетна, да не ме тормозят безчет нетрезви субекти с искания за „некви стотинки да си купим вино“ и „една цигара може ли?“
При това положение вариант 3 става най-приемлив, въпреки неприятното усещане от климатика и въпреки че баровете ни конкурират и Нефтохима по пушилка.

Причина за всичко това, както предполагам знаете, е Наредба № 1 за обществения ред на територията на Столична община, която забранява, най-грубо казано, след 22 часа да се носят музика и шум от заведенията, които се намират до 30 метра в близост до жилищни постройки. Това на практика са 99% от заведенията в София, защото все пак сме в град, а не на нивата и навсякъде има жилищни сгради.

В практически превод наредбата означава, че след 22 ч музиката в откритите части на заведенията трябва да секне. Хората обаче също произвеждат шум, особено когато са на градус. Така че, за да не рискуват да си навлекат гнева на някоя зловеща бабичка или на някой пълен нещастник, който ужасно мрази другите да се забавляват и викат полиция, много заведения в центъра решават проблема кардинално и малко преди уречения час във въздуха се носи „Последни поръчкиииии“ и „Моля, да ми платите, че след малко затваряме“.
Миналото лято например едно всеизвестно барче на Шишман така го бяха погнали (при положение, че във външната част принципно няма музика), че собствениците седмици не смееха да увеличат музиката и във вътрешната част.

Естествено разбирам всички съображения, заради които подобна наредба съществува. Когато наистина се злоупотребява, трябва да има контрол и санкции. В другите случаи обаче не е ли нормално да има малко повече толерантност?
Ето няколко според мен достатъчно основателни причини защо:

Това е голям град и той няма как да е твърде тих. Посреднощ разни Титани събират боклука, а още в тъмна сутрин всичко се тресе от минаващия трамвай или пък съседите се млатят и крещят като на заколение в седем сутринта. Последното, също според Наредба 1, не трябва да се случва преди преди осем сутринта, но пусти скандал - не трае!

Солун

Погледнато от туристическа гледна точка, голям град без нощен живот трудно би бил примамлива туристическа дестинация (Не че само това пречи на София да бъде такава де, но и това е част от картината). Прекарвала съм летни вечери в Истанбул. Животът кипи по улиците до малките часове, маси навън има навсякъде, музика също. Подобна е и картинката в градовете в Гърция. Предполагам, че те също имат правила за шума. Но пък щеше ли Истанбул да е Истанбул или Солун да е Солун, ако уличния живот замираше в десет? Странно е насред лято в гореща и прашна София в десет вечерта да няма къде да седнеш на открито, дори и без музика. Даже е зловещо – летен уикенд, а улиците празни.

Истанбул

И не на последно място – като угодихте на тютюневите лобисти и ми отнехте правото на кислород в заведенията, мили законодатели, дадохте ли ми алатернатива? Задължихте ли баровете за пушачи да си направят нормална вентилация, а не да отбиват номера с някакви скапани климатици, които просто въртят въздуха вместо да вкарват в помещенията нов? Сигурна съм, че има начин това да подлежи на контрол. Ама не ви се занимава сигурно. При това, представете си, аз съм пушач и за да искам да не се пуши в баровете, смятайте колко е зле.

Гледай, колко писане само, просто за да аргументирам желанието си да мога да хапна и изпия бутилка вино с приятели на „чист“ софийски въздух в топлата лятна нощ. И някои от нас обичаме това да се случва и след десет.

.