Предизвикателството карменер

Първата ми среща със сорта карменер беше преди година и трябва да призная, че протече без никаква химия. Карменерът на чилийската изба Ел Дескансо, разположена в Курико Вали, местност известна като „виненото сърце на Чили”, ми се стори меко казано странен. Реших, че проблемът е в конкретната марка и изба. За съжаление обаче втората ми среща с този сорт също не протече добре.

Отпивайки от карменера на Чилкас, един от големите чилийски производители от Мауле Вали (на около 260 км южно от Сантяго), в компанията на чилийската вкусотия пастел де чокло ( Гладната акула ще разкаже за нея съвсем скоро), се чувствах като на идеално аранжирана среща. В която обаче липсваше привличането...

Много исках нещата помежду ни да потръгнат. Карменерът е снажен и стабилен, мъничко груб, но в същото време топъл. Екзотичен и изненадващ, дори леко тайнствен. Истински южноамерикански мачо. Ако обаче не си падаш по мачовци, си като в небрано лозе...

Описанията на вино не са най-силната ми страна, така че дори не мога да конкретизирам какво точно не ми допадна. Описват го като сорт с водещи аромати на пикантни подправки (пипер, дафинов лист, кафе, шоколад), черни плодове и тонове на опушено и печено месо. Обикновено отлежава месеци в дъбови бъчви, което му придава и характерните на дъб тонове, малко винилия и тютюн. Танините са осезаеми, но не толкова натрапчиви като на мерлото например. Дотук нищо необичайно.

И въпреки това карменерът е различен от всичко, което съм опитвала. Акулата твърди, че усеща петролени тонове, които много й допадат. Аз от моя страна намирам нещо наподобяващо машинно масло, но дори не знам това ли е проблемът или по-скоро изобилните аромати на подправки. Не си падам твърде много по подправките. Както и да е. Просто трябва да опитате и сами да разберете, дали това доста непопулярно в България вино ще ви допадне или не.

То всъщност има интересна история. За родина на карменера се сочи Бордо, Франция. Смята се, че той братовчед на мерлото, който обаче не успява да блесне сред всички други френски класики. В последнтие десетилетия във Франция и Италия има сравнително малко насаждения от карменер, който се използва в купажи и никога самостоятелно. Това че във Франция не му се е получило, не означава, че карменерът е слабак.

През втората половина 19. век филоксерата почти унищожава винената индустрия в глобален мащаб. Насажденията в Чили също са опустошени и производителите са принудени да внесат нови растения от Европа. Така тихомълком в доставките на мерло от Франция пристигнал и карменерът. Не нарочно, разбира се, просто двата сорта изключително си приличат на външен вид. Толкова, че чилийците сами не разбрали чак до 1994 г., че голяма част от насажденията им с мерло всъщност са карменер.

Дотогава просто смятали, че на чилийска почва мерлото има по-различен вкус. Мерлото узрява с около три седмици по-рано от карменера и когато ги прибират заедно, именно недозрелия карменер дава на чилийското „мерло” зелени тонове – на трева и зелен пипер, както и по-меки танини. След като разбират за какво става дума обаче, чилийските енолози започват да селектират сорта с огромна настървеност, за да го превърнат в чилийската гордост и запазена марка.

А това, че този сорт не е моят сорт, съвсем не означава, че не мога да оценя чудесното качество, което Чилкас примерно предлага срещу цена от около 12 лв. Карменерът не е много разпространен в търговската мрежа и е по-вероятно да го намерите в по-специализираните винени магазини, макар чe в по-големите хипермаркети все ще попаднете на някоя и друга бутилка, например Cono Sur, Gato Negro или Santa Helena. За по-усърдните, оглеждайте се за карменерите на Castillo de Molina, Lapostolle, Concha y Toro - все изби, за които нямам никакви съмнения, че предлагат много добри неща. И...да, готова съм да му дам и трети шанс.

2012 Вино и още вино

Работата и стресът са вредни за блога. Писането за удоволствие напоследък не намира място в ежедневието ми, а в почивните дни желанията ми гравитират около лежането, гледането на тъпи сериали-въобще занимания, включващи минимална мисловна активност. Реших обаче да положа усилия и да съживя това пространство, защото по някакъв начин ми е сантиментално. И ще започна с малко вино. Малко-малко, десетина бутилки.

Виното е хоби, което крие известни финансови рискове. Както и здравословни, ако му поотпусне човек края. Също така са нужни много "проба-грешка" упражнения, за да се научиш да различаваш, да преценяваш, да систематизираш и да оценяваш. За това горе долу всеки уикенд ходя "на лов" за вино - в големите супермаркети, както и в няколко крайно добре заредени магазинчета в квартала. Правилото: всеки път различни бутилки. Ето какво премина през стойката ми за вино в последния месец.

РеДарк 2000 - гордостта на винпром "Дамяница", бе забелязан да се мотае из търговската мрежа на подозрително ниски цени...(между 8 и 20 лв, вместо за 60-70). След три на брой изпити бутилки бих направила следните изводи: РеДарк 2000 е прекрасно, отлежало мерло, много топло, ароматно и богато, не твърде натрапчиво - танините вече са омекнали и не дразнят, с точната засега доза "старост". Дъната на корковите тапи вече са започнали да се напояват, което може би е и причината за ниската цена, но това е то старостта. Интересното е, че съдържанието на трите бутилки не е 100% еднакво, но това всъщност си е позитив. Не го пропускайте, ако го срещнете. Би бил жесток компаньон на всяка месна гозба, особено по това време на годината, но го оставете да диша минимум час.

Къде беше засечено: В Карфур - около 20 лв бутилката и в супермаркет "Ралица" до басейна Виктория- за 8 лв, там обаче май го изкупих.

Джейкъбс Крийк Резерва Шираз 2006 е едно от най-готините вина, които съм пила. Не че е някакъв свръхшедьовър, но да речем, че това вино пасва идеално на моя личен вкус - кадифено и меко, с изключително богати аромати и с някаква веселост, свежест, която ме кара да се усмихвам. Да не говорим колко беше вкусно. Да, вкусно ми се струва точната дума, нищо, че едва ли съществува във винената терминология. Ако сте фенове на австралийския шираз като мен, особено на този от Бароса вали, това наистина ще ви допадне. Доколкото съм осведомена, Джейкъбс Крийк се предлага в България съвсем от скоро. Поради тази причина колко струва може да се окаже труден въпрос. Ето тук малко май са се пооляли с цена от 30 лв, иначе би трябвало да бъде около 20. Аз лично имах късмета да го купя на промоционална цена от 10 лв. Промоцията обаче си замина и сега страдам.

Останалите две хубости на снимката - карменер на чилийската Чилкас и пино ноар на новозеландската Монтана, все още чакат ред да бъдат изпити.

От присъстващите на тази снимка, единствено Шираз/Вийоние 2008 на Ялумба все още се къта кротко на етажерката. Другите паднаха в жертва на вечерите, така че започвам по ред. Haut Lalande 2008 (наличен в Карфур) е купаж от Бордо, едно вино, което с нищо не запомних, ако трябва да съм честна. Не че беше лошо, но пък не че и беше хубаво-обикновено трапезно вино, свежо, да речем, но за цената му от около 10 лв, можете да си купите доста по-добри бутилки.

Едно от предимствата на Кианти Вила Италия на един от големите италиански производители и дистрибутори на вино - избата "Верга" , е добрата му цена от малко над 6 лв (в Карфур). Кианти е област в централната част на Тоскана, където единствено се произвежда това вино с контролиран и гарантиран произход. Кианти е много известно в цял свят, макар че не съм сигурна защо точно, а в Италия обикновено се продава в плетени дамаджани. Прави се само от определени със специална наредба сортове: санджовезе- най-малко 75%, канайоло- до 10%, тосканско требиано и малвазия - до 10%. Кианти се пие веднага, не го оставяйте да отлежава. Ако опитате след няколко години ще намерите чуден оцет за готвене (от опит). Обикновено Кианти е свежо и приятно киселинно, доста непретенциозно вино, но точно тази марка не ми допадна особено. Твърде кисело. Може би грешката беше, че го пих без храна. Със сигурност не е от този тип вино.

Каберне совиньон и пти вердо 2009 на Мидалидаре е абсолютен разкош, при това само срещу 13 лв. и си струва всяка стотинка. Много сочно, топло, богато и балансирано вино, което така се услажда, че на другия ден отиваш и си купуваш още. Избата в с. Могилово до Чирпан е сравнително млада - на около 3 години. Вината им са в малко по-високия ценови клас - 12-35 лв., но пък са с качество много отвъд ширпотребата, така че все повече им ставам фен. Интересен факт : В основата на проекта Мидалидаре е руският милионер Евгений Юсупов, който иначе живее в Казахстан. Още един интересен факт: Неотдавна Мидалидаре откупиха от Катаржина бранда Carpe Diem.

Накрая: СМС на винарска къща "Варна". Още една млада и готина изба. За щастие напоследък не липсват такива. "Варна" определено са по-добри в белите вина, както въобще всички изби в северна България. Лятото си бях паснала много добре с техния ризлинг. Но СМС-ът също е приятен, без да е претенциозен. СМС всъщност е съкращение от трите сорта - сира, мерло и санджовезе - една доста често срещана и явно изпитана комбинация. Има интересни аромати, сочно е и някак елегантно. Не че ще ви спре дъха, но пък от друга страна се връзва идеално с доста храни - и по-мазни, и по-леки, а и като аперитив е чудесно. Цената е около 10 лв в Пикадили и магазин "Мандарин" на Христо Белчев срещу джелатерията "Конфети".

Ето какво още очаква да бъде дегустирано в близката седмица-две. Трио Резерва 2006 - купаж от каберне совиньон, шираз и каберне фран на чилийската изба Конча и Торо. Мерло и каберне совиньон 2007 на новозеландската Монтана - класика в жанра. И Silver Angel Совиньон блан 2010 на Мидалидаре, за който се чуват само хвалби и адмирации, макар че, трябва да призная, че доста е грозен този етикет.

А ето така обичам да виждам стойката за вино, макар че почти никога не й се случва да остане пълна за повече от ден.

Сега чао, защото карменерът на Чилкас от първата снимка току що бе отворен.

При Димо във Варвара

Черноморското село Варвара получи своите 30 минути слава някъде между 2005 и 2008 година, когато икономиката се беше устремила нагоре, когато доходите все пак растяха и когато строителният бум обещаваше да превърне Черноморието в една мегарезиденция. Тогава "младата творческа интелигенция" откри чара на това малко рибарско селце, което дори не разполага с читав плаж, но за сметка на това осигурява специфична романтика – една друга, лично нейна си реалност, различна от тази на средностатистическата скука на север (Царево) и второкласната чалга на юг (Ахтопол).

В резултат на това Варвара се сдоби с ново кметство в традиционното за община Царево жълто-оранжево, с нова църква и тук таме с нов асфалт и тротоари. Друга придобивка от това бурно време са няколкото по-големи и по-малки хотела, които в настоящия момент стоят празни и един-два нови магазина.

Новата църква във Варвара

Аз лично обаче помня Варвара от годините, когато църквата на завоя не съществуваше, а античният смесен магазин в „центъра” на селото все още май беше единственият работещ. Варвара в гимназиалните ми години беше най-престижната Джулая морнинг дестинация. На голямата поляна зад въпросния магазин, която днес е почти изцяло строително усвоена, в края на 90-те се събираха само най-готините – хипари, пънкари, рокери и всички други почитатели на алтернативната култура.

Старият смесен магазин

Блусарят Дари свиреше с часове, подрепян и от други самоуки музиканти, лееше се евтин алкохол, въртеше се безгранично количество ганджа, десетки новосформирани двойки се натискаха в шубраците наоколо и животът за няколко часа се превръщаше в хедонистично откровение. Някъде в малките часове цялата хипи процесия дружно се изнасяше към т.нар. метално дърво над скалите и там дочакваше "мистерията", наречена изгревът на слънцето в първия ден на юли.

Сега може би звучи малко идиотско, но когато си на 16 години, подобно преживяване автоматично се превръщаше в жизнеутвърждаващо за ценностната система на хората от моето поколение, заклещени между тотално неразбираемото минало и недостижимото бъдеще на лайфстйл културата, която наблюдавахме по западните телевизии и за която копнеехме, но която никога не достигаше на време до нас. Когато тя все пак намираше пътя до България, ние вече не я искахме, защото я бяхме надраснали. Искахме нещо друго, което също идваше твърде късно. И така до ден днешен.

При Димо

Но да се върна на темата. Този същият пиков момент между 2005 и 2008 беше и шансът за експанзия на горе долу единствената свястна кръчма в селото – всеизвестната При Димо. Някога При Димо беше едно малко семейно заведение, което днес обаче покрива значителна част от площта на селото и е в състояние да побере в себе си поне два самолета гладни туристи.

Маринован октопод

Изненадващо, но предложенията в кухнята са се обогатили, без сериозно да пострадат в качествено отношение. Разбира се, рибата – в почти всичките й възможни за нашите ширини варианти е доминираща. Предлагат я печена, пържена, на пара, маринована. Миди, раци, рапани, октопод, скариди, калмари, хайвер и всякакви други вариации на морския свят също са в изобилие, но съвсем не са за пропускане и специфичните за заведението местни специалитети и разядки, които най-добре си тичкат с една-три-пет благи ракийки. Или пък мастички.

Жабешки бутчета

Скордаля

Тази година се озовахме в При Димо една късна и облачна сутрин и съвсем без да искаме успяхме да закусим със следното меню: кафе, маринован октопод, бяло вино, попчета с пържени картофки и скордаля, жабешки бутчета (първите в живота ми, но няма да са последните), палачинка с мед и орехи, перно, метакса и отново кафе. И всичко беше наистина вкусно, а цените не са притеснителни.

Старци разбойници

Малко нещо арт инсталации межди двете кръми, които са на броени метри една от друга

За съжаление другата придобивка на селото от времената на слава – кръчмата „Старци разбойници” отваряше едва в 5 следобед и не дочакахме да проверим с какво могат да ни зарадват там. Иначе пазя добри спомени от лятото на 2006 или 2007 година, когато ресторантчето беше чисто ново и впечатляваше с модерната си за тези географски ширини визия, а и кухня. Миналото лято „Старци разбойници” се продаваше за малко над 200 000 евро. Към настоящия момент обаче нямам представа дали е сменил собствениците си. Това в крайна сметка е ирелевантно ако храната да продължава да бъде все така вкусна.

В крайна сметка, ако прекарвате почивката си наблизо или просто ако имате път към този край, не пропускайте да похапнете във Варвара. Преживяването е наистина неочаквано интересно.

.

.