Защо обичам Лондон (съчинение без елементи на разсъждение)

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и беобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.


Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...


Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.







Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.




Италианските ресторанти са просто безброй.



На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.



Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.





Либърти. Да.


Кирайският майстор прави шоу.


Фреди!



Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)


Песни и танци на народите.


Вликолепния Уестминистър.



Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.


В Сохо има всичкооооооооо.



Много мюзикъли се гледат в този град.


Къде без Бритиш Мюзиъм.




В памет.



Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

За снимките благодарности на Нервната акула.
.
.

С отношение : La Casa Latina

Трудно ми е да си обясня защо в последните години целокупното население на тази страна изведнъж стана верен поклонник на латиноамериканската култура. Половината мъже захапаха кубински пури, а другата половина тръгна на уроци по салса…Жените масово смучат мохито и слушат фадо, в следствие на което редовни резиденти у нас пък станаха Марица, Мизия, Тракия и Дунавска равнина… И всички обичат латино кухня. Това поне знам защо - дяволски вкусна е. Проблемът е, че около 90% от всички не са опитвали латино кухня, защото доскоро нормален ресторант в този стил в София май липсваше. Ла Чалгарита в Белите брези въобще не я броя. На Мачу Пикчу на Шишман пък така и не му се получи, въпреки че храната не беше зле.

След този дълъг и може би малко досаден увод, ето и добрата новина: От около две седмици на улица Гладстон 40 (ъгъла с Витошка) работи ресторант La Casa Latina, където двамата майстор готвачи Орландо и Рамон приготвят специалитети от Куба, Аржентина, Мексико, Бразилия и т.н. Мястото е съвсем непретенциозно, но пък уютно и много френдли, благодарение на управителката, която те посреща, сякаш си отишъл не на ресторант, а лично на нея на гости. Без обаче да прекалява. Не си падам по престараването – няма нужда келнерът да ме пита дали е вкусно, всичко ли е наред и още нещо може ли да направи за мен, всеки път като мине покрай масата...

Добре де, по същество. Храната в La Casa Latina е вкусна, порциите са засищащи, а цените са крайно приемливи. Не бих нарекла ястията шедьовър, по-скоро клонят към по-домашен стил. Няма и някакви свръх специалитети, но пък каквото има е приготвено добре. Интериорът също не е впечатляващ, но е уютно. Тъй като доскоро в него се помещаваше турски ресторант, все още могат да се забележат някои остатъци от неговия стил – мозайките на пода, капителите на вградени колони и т.н. Не е натрапващо обаче.

Приятната изненада беше, че има музика на живо, като едно симпатично момиче зад пианото правеше собствени интерпретации на добре известни парчета. Хората май много се радваха. Толкова, че съседката по маса грабна маракасите (не съм сигурна дали не бяха само за интериор) и започна да ги тръска почти толкова силно и неритмично, колкото и силно и неритмично крещеше „ойе комо ва”! Изпитах краткосрочно импулсивно желание за насилие! Шегувам се, всъщност беше много забавно, а въпросната жива музика за по два лева на човек към сметката е доста добро попадение. Не съм сигурна дали я има всеки ден или само петък/събота.

Снимки: Гладната акула, а това е пикадийо ала абанера

Опитахме салатата от пълнено авокадо със скариди, пържени банани, свинско по бразилски с папая и пикадийо а ла абанера. Както и чилийското шардоне. Чиниите бяха изпранени, а чашите - пресушени и то неколкократно. Първо и второ за двама плюс шест чаши вино и музиката излезе по 30 лева на човек или общо 60, което намирам за крайно добра новина. Определено искам да опитам и паелята, която се предлага в нормален вариант и във вариант с морски дарове. Поръчва се обаче предвателно. Але!

P.S. Засега ресторант La Casa Latina няма сайт, за да ви упътя към него, но предоставям телефона за резервации 0879 999 741.

P.P.S. Пуши се в цялото заведение.

.

Защо ще огранича ходенето на концерти в България до минимум

Не че не мога да си го позволя. Новината за концерта на Стинг на 7-ми юни в София трябваше да ме зарадва, тъй като принципно харесвам и уважавам господина, но не ме. Причините са две. Първата е, че още имам горчив привкус от концерта му в Несебър през 2006 г. Не знам как била първата му изява в България десет години по-рано, но в случая Стинг дойде, изпя репертоара за час и нещо и си тръгна, оставяйки един стадион хора по-малко или повече разочаровани. Нямаше отношение, нямаше желание, нямаше контакт с публиката. Несебър беше междинна спирка по пътя му към Истанбул и отношението му беше точно такова. И съм готова да споря ожесточено с всеки, който се опита да твърди колко як е бил концерта. Булшит. Як, може би само ако ти е бил първия и последен в живота въобще.

По-гадното е, че този концерт потвърждава една тенденция, дето ама хич не ми се нрави. Какви са тия цени на билетите бе?!? Между 80 и 200 лв за Стинг. Може и да е голяма звезда, но пикът на славата му беше преди едни доста годинки. Какво означава и половин минимална работна заплата за концерт на Роксет, които не са издали нещо ново (и по-добре; ако са издали пък никой не е разбрал) също от десетилетия?

Защо цените на билетите за същия концерт на Стинг в Букурещ са с начална цена 135 леи или точно 62 лв, обърнати в лева? При по-висок стандарт и доходи там. Защо цените на повечето концерти са малко по-високи от тукашните в страни и от Западна Европа, където доходите са с пъти над нашите? Не вярвам в никакви обяснения за това какви хонорари искали звездите. Всичко зависи от договорките и твърда цена ня-ма.

И най-лошото е, че срещу тези пари получаваш концерт, вярно, но къде? Зала „Погребална“, в която натикаха група като Масив Атак, насред лудо лято. Навън беше малко под 40 градуса, вътре- с десет отгоре, припадналите не ги преброих с точност, но бяха солидна бройка. Стадиони като Локомотив, до които се стига сравнително лесно, но само който се е прибирал около 3 часа и половина пеша след това, знае за какво говоря. Ако нямаш кола, си просто прокълнат. Защото такси не може да пробие през тълпата, а ако случайно го направи, шансът да го вземеш ти е нищожен. Нещо като удължаване на времето и честотата на градски транспорт, естествено не се предвижда. Да не би едно няколко десетки хиляди души да са се събрали на едно място, кому е нужно? Сега на мода е Герена, но принципът е същия.

Организацията. Концерт на Ян Тиерсен в зала „Универсиада“ с няколкочасово подгряване. В залата не се продава вода. Никаква. Някакви напитки въобще. За тези пари, които искат за концерти, не е ли време да се научим как да ги организираме? Или е нормално да оставиш няколко хиляди души без вода на концерт? Припомням и ето тези „приятни“ случки от преди няколко месеца.

НДК е пълна трагедия и аз просто не разбирам кой решава да прави концерти, които предполагат ритъм, танци или поне активно поклащане в зала със седалки. А най-големият резил е решението за какъвто и да е концерт, освен симфоничен, в зала „България“. То и за симфоничен не става, ама на стара слава, защото седалките скърцат толкова отчетливо, че заглушават музиката.

И въобще, в този пост няма нищо позитивно и така искам да е. Знам че има и немалко добри примери. Но мен лично СМЕ ме изгубиха. Не смятам, че концертите в България трябва да се превръщат в един вид луксозна стока. И не е за парите. Просто е необосновано. Предпочитам да платя и по-висока цена за същия концерт някъде другаде, където това ще бъде едновременно и екскурзия, и изживяване. Истинско - с готината зала, акустиката, атмосферата, публиката, която знае какво слуша и музикантите не си позволяват да се държат като Стинг в Несебър.

.
.