Мрън-мрън, МОСВ ми пречи!

Наскоро в „Дневник“ излезе една публикация, в която милите хотелиери по Черноморието, в случая северното, се жалват, че много искат да бъдат еко, но тежка процедура на Министерството на околната среда и водите ги спъвала. Става дума за общоевропейската екомаркировка т.нар. Маргаритка, която се дава на хотели, които са изпълнили определени изисквания за екологично настаняване. Тъй като този екобранд е общ за целия ЕС и негов принципал е ЕК, единственият оторизиран за присъждане на такъв сертификат орган в България е МОСВ.

„Още при първите ни опити да получим повече информация за процедурата обаче ударихме на камък и срещнахме мълчание от страна на МОСВ“ твърдят хотелиерите.

На мене обаче цялата работа ми прилича на чудната народна поговорка „На крив...вълната му пречи“. В никакъв случай не искам да защитавам МОСВ. Може и хотелиерите да са пратили запитванe, може и то да се е загубило нейде по веригата, може и министерството да е „заето“ с по-належащи проблеми...Кой знае.

Ето обаче мотивите за моя скептицизъм спрямо искреното желание на варненските хотелиери да бъдат еко:

1. Още преди години хотелиерите се бяха вдъхновили от идеята да имаме екосертификати. През 2006-та имаше големи планове. Още тогава МОСВ и Националният борд по туризъм планираха съвместно да работят по система за издаване на екосертификати за хотели. Четири години по-късно нищо такова няма, а това едва ли е само по вина на МОСВ.

2. Пропуск е може би, че в сайта на МОСВ няма подстраница, посветена изцяло на Схемата за екомаркировка на български. Министерството обаче доста време работи по популяризирането на Схемата заедно с Фондация ТАЙМ Екопроекти. Имаше информационна кампания. Имаше разяснителни семинари. Ако хотелиерите са наистина толкова неинформирани, това си е само и единствено заради факта, че не са били заинтересувани да бъдат информирани. Информацията е в изобилие.

3. Няма такова нещо като „МОСВ ми пречи“. Който има желание, ще намери начин. Отне ми точно 5 минути търсене в интернет, за да намеря цялата възможна информация и документация по сертифицирането – всички изисквания, всички подробности. Има ги тук, тук , а документите са в самия сайт на МОСВ, в подраздел Административни услуги: Образци за заявления - трета точка от горе на долу. Тук са контактите на Денимила Денчева, която е отговорният експерт по Схемата. Звънете, докато я намерите. Може би не е лоша идея да се обърнете за съдействие и към Фондация Тайм Екопроекти. Като партньор по схемата сигурно има какво да направят. Ако нищо не помага...пишете ми! Предполагам, че някак ще се справя...

4. Защо точно Маргаритка? Да, тя е чудесна. Предимствата й са, че е общоевропейска и популяризирането на обектите със сертификат е на общоевропейско ниво. Но това са и недостатъците. Тъй като е свързана с Европейската комисия и с родното министерство, тя е и свързана с адски много бюрокрация. Процедурите са тромави, бавни, изискванията са по-стриктни. През 2008 в целия ЕС имаше едва 160 хотела с такъв сертификат. Сега дори да са двоен брой, пак са много малко за Европа. Вярно е, че у нас нямаме държавен екобранд за хотели, какъвто има в други страни в Европа. Да, обаче в Европа има и много други, частни екомарки и е къде къде по-лесно да бъде хотелът сертифициран по тях. Не че изискванията за екология са по-малки, но няма тази бюрократщина. Само един пример. Едва ли някой предполага, но хотел Севлиево Плаза в Севлиево е първият сертифициран екохотел в България. Още през през 2003 г. хотелът въвежда собствена система за управление на околната среда, а през 2004 г. получава сертификат от немската ТЮФ Рейнланд. Кое пречи на хотелиерите на Златни да направят това или да използват някоя от другите - поне 20 са - подобни марки в Европа?

5. Екосертификатът е последната стъпка от един процес, който обаче започва в мисленето на собствениците. На един хотелиер не му трябва МОСВ, за да си сложи аератори на душовете, да събира отпадъци разделно, да ползва енергоспестяващи уреди и т.н. В изискванията за екосертификат има 37 задължителни точки и още 47 пожелателни. Голяма част от задължителните нямаше да са проблем за хотелиерите ако не бяха инвестирали изначално в най-евтиното строителство и оборудване. Но никой не ги спира сега да си оправят градинката и да започнат да се самопозиционират в тази ниша т.нар. self -declaration. Никой не ги спира да се рекламират като еко и без сертификат, разбира се, ако не подвеждат потребителите. И ако наистина са направили нещо в тази посока, със сигурност гостите им ще го оценят, защото то се вижда и усеща. И когато това стане, все ще се намери от къде да дойде и сертификатчето.

Мрън-мрън..министерството ми пречи да съм еко...Айде бе. Няма да се хвана.
.
.

Пуснаха "Алея първа"

Днес стана ясно, че ДНСК все пак разрешава строежа на скандалната "Алея Първа" във Варна. Подробностите по цялата вбесяваща история можете да прочетете ето тук.
Забележително е как след цялото перчене, че ще спре сделката и ще съди главния архитект на Варна, ДНСК тихинко отстъпи с обяснения, че не можел да спре строеж, който не бил започнал. Но пък арх. Петър Йорданов все пак щял да бъде санкциониран за това, че е издал строителни разрешителни за сгради преди да издаде разрешения за укрепителни съоръжения. Значи нарушени процедури има, но проектът не може да бъде спрян, защото не е започнал и все пак разрешение му се дава. Честно казано аз по-голям абсурд, не само юридически ами и чисто логичен, не съм чувала.

Сред всички извадени нарушения по продажбата, не се намери ни едно, което да се превърне в препъни камъче. Софийския съд прехвърли топката на варненския, защото на софийска територия нарушения намало. Министър Плевналиев се оказва базгласна буква и колкото и да протестира, че не бил разрешавал строеж на хотели, а само укрепителни съоръжения, няма никакво значение. А Бойко изначално се фръцва сърдито, когато някой журналист се осмели да спомене думите ТИМ и "Алея Първа".

Ако някой си е мислел въобще, че с политическите чадъри от виско ниво за групировки се е свършило, нека да помисли пак. А ТИМ са толкова нагли, че на всичко отгоре искат половин милион обезщетение за "уронен престиж" от НПО-то, една гражданска организация, която протестираше срещу реализацията на "Алея първа". Ако до няколко дни не получат парите, щели да ги съдят за същата сума.

Хайде сега всички варналии, които са посмяли да надигнат глас срещу местните велможи, да отупат джобовете и да съберат за глоба "Мълчи и трай!".
.
.

Румъния за ценители

Днес на гости ми е Ели, която прекара няколко месеца в Румъния, където работеше по проект. Помолих я да напише част от впечатленията си, защото когато наскоро се видяхме и чух част от тях, буквално сгънах от смях. Приятно четене:)

Пристигам в Букурещ след кошмарно стресиращ полет със самолет с перки, а не с реактивен двигател. Който е летял с такъв знае за какво иде реч. Едно от първите неща, които забелязвам в града, е, че от всички фонтани се лее кръв – някой е решил да боядиса водата в тъмно розово...Кич до уши. Резервирала съм си апартамент чрез интернет букинг, но стигайки до адреса, където трябваше да е апартаментът ми, намирам квартирно бюро - на четвъртия етаж в жилищен блок. Апартаментът - „офис“ изглежда малко странно - с тапицирани с един и същи лилав плат столове, стени, дори радиатори и тръби за парното. Докато се оглеждам за някоя котка, която да ме заговори в стила на Майстора и Маргарита, се разиграва драма като от филм - разпечатани номера и кодове на кредитни карти, спешна нужда от доста румънски пари в брой, с които да платя веднага, уговорка с някаква чистачка, която да послужи като посредник на плик с пари... Накрая едно Тико с изтърбушени задни седалки – за багажно отделение, бясно ме транспортира до друг жилищен блок, където е апартаментът ми.


След тази премиера в столицата два месеца живях в „другата” Румъния. Населявах бивш цех (преустроен в къща) дълбоко в провинция Молдова. На това място разбрах, защо кайсиите трябва да се берат и ядат зелени – защото, ако човек ги чака да узреят, нищо няма да дочака... Тук също така научих, че ако имаш пожарна команда към завода, можеш вечер да я викаш, за да полива въпросните кайсии. И като заговорих за храна - няма да обяснявам в какви количества и при каква концентрация чесънът потенциално придружава всяко ястие, само ще уточня, че след цигарите, той е най-често контрабандираната стока в Румъния.

... С наистина голяма изненада в един момент открих, че обичам Румъния. Държа да подчертая това, преди да открехна вратата на румънския влак. Между другото, влизането във влака не винаги е лесно (особено ако на гърба си носиш килим и си 80-годишна бабичка), тъй като голяма част от вагоните са рециклирани (или не) такива от Германия, където коловозите в общия случай се намират на повече от метър под платформата на перона. В Румния коловозите са на около 40 см под перона, така че точно тези влакове са на около 60 см над него и съответно нямат никакви стълбички...

Първото ми пътуване отне 3 часа и 8 минути за 119 километра с пътническия влак. Аз имах билет. Повечето от пътниците във влака нямаха. В Румъния националния спорт е да подкупиш кондуктора. Просто е неморално да си купиш билет. Никой не го прави. Пътувах с една майка и двете й чоплещи семки деца (едното детенце тъкмо беше проговорило или започнало да разбира румънски, защото прекара около половин час в транс след явно първия си сблъсък с чужд език - аз от време на време го ползвах). Когато дойде кондукторът, аз му дадох билета си, а майката най-невъзмутимо му даде 10 леи за тримата, при положение че билетът струваше 17 леи за един пътник.

За второто си пътуване без да искам бях избрала супер модерен влак – Siemens, от тези с кабинки за машиниста в двата края на единствения дълъг вагон. Това носи своите неудобства - подкупването става в края на вагона, за да не е брутално очевидно и на кондуктора му се налага да се разхожда до края на влака и обратно за почти всеки пътник. След 20 мунити радост от пътуването, влакът се развали насред полето, след един час на машиниста му стана ясно, че не може да го поправи сам. След още един час към влака беше прикачен локомотив, поне на около 40 години, с размери колкото половината Siemens-влак и лека-полека започна тегли към целта.

Welcome to Eastern Europe. Тук модерната ви техника не работииииииии...:)

И накрая...в този влак, по принцип превозващ хора, обичащи да похапват чесън, в един момент една друга миризма разцепи въздуха. Как да обясня случилото се, пак повтарям, обичам Румъния... една лелка от съседната седалка беше извадила червено пластмасово гърне и го беше предоставила за ползване на четири-пет годишното си дете насред коридора, между собтсвената си и моята седалка. Детето ползва гърнето дълго и усърдно...
.
.