събота, 3 юли 2010 г.

Зелени работи

На зеленото скоро няма да му мине модата, защото може пък да не е мода, а нов начин на мислене и то добър такъв. Наскоро Дания въведе закон, който задължава всички нови сгради да имат зелени покриви. Идеята е до 2025 Копенхаген да стане въглеродо-неутрален град. Северните страни са доста напред в зелено отношение, като Стокхолм е модел за всички, които харесват концепцията за екоград. Причината е може би във високия стандарт на Севера или заради самите нации, които винаги са имали по-дълбока връзка с природата, отколкото останалите народи в Европа.
Разбира се, и другаде в Европа има добри примери за зелено отношение и дизайн. Ето няколко от последните, реализирани наскоро, и все още нереализирани проекти.

Това е тренировъчен футболен център с игрище и прилежаща сграда във Франция, чийто зелен покрив просто се слива с игрището.

Проектът за новият изложбен център в Малмьо, Швеция предвижда сградата да има огромен зелен покрив.

Бъргъркинг във Вагхойзел, Германия. Сградата се поддържа изцяло със солари и ветрогенератор. Специалистите все още не знаят как да се отнасят към подобни инициативи. Сградата е супер, но все пак говорим за ресторант за бързо хранене, който предлага масова, нездравословна храна. А това е в директен конфликт с идеята за еко, природосъобразно и зелено.

Тази зелена покривка не е просто парк, а е покривът на педиатрична клиника във Флоренция.

И накрая: Музей на дърветата! Той е отворил врати наскоро, близо до Цюрих в Швейцария, разбира се, на открито - в землището на манастир от 14-ти век и съдържа над 2000 уникални дървесни вида. Дизайнът е дело на швейцарския ландшафтен архитект Ензо Енеа, а част от експонатите са и лично негови. Странно хоби-да колекционираш дървета, но човекът го е правил цели 17 години.
На част от дърветата - около 50 вида, е обърнато сериозно внимание и към тях са прикрепени специални инсталации, които да ги отличат. Сигурно и за това се нарича музей, а не парк и се влиза с входна такса.
.
.

сряда, 30 юни 2010 г.

Престъпна безотговорност!

Вчера научих история, която ще ви споделя, защото е абсурдна и възмутителна, и нямам думи да опиша отвращението си от замесените в нея хора и организациите и институциите, които те представляват. Напоследък в София се случват готини музикални събития – фестивали, концерти. Както знаете, наскоро на Националния стадион свириха и Рамщайн. Мои познати са отишли да ги слушат – много готина двойка, имат и малко бебе, измъкнали се за няколко часа, за да идат на концерт и да се позабавляват. Всичко чудесно, но в един момент момчето, който е астматик, получил пристъп най-вероятно от адреналина. За зла участ се оказало, че е забравил спрея си. Такива неща се случват.

Това, което не трябва да се случва обаче, е на стадион с 50 000 души да няма шибан медицински пункт, който е задължителен при такива събития. При това говорим не са единичен концерт, а за двудневен фестивал, който започва от обяд. Е нямало е.

Единствената линейка на терена е била зад сцената. Тя обаче обслужвала само бекстейджа.

Друга линейка е имало на един от аварийните изходи, който обаче е бил твърде далече. Когато получиш астматичен пристъп, нещата се развиват много, много бързо. Можеш да се задушиш за минути. Казвам го от личен опит, защото аз също имам астма и много добре знам какво е. И нямаш време да обикаляш по изходите.

Така че моят познат, полузадушен вече, се добрал до най-близкия изход и помолил охраняващия полицай да повика линейката по радиостанцията, защото ситуацията е спешна.

Отговорът на тъпото ченге е: Аз не съм тука да викам линейки. Преди малко мина една по улицата, що не идеш да я настигнеш...

Какво следва: обаждане на 112. След известен брой минути идва линейка – не знам същата или друга. Пред нея момчето спира да диша, посинява и изпада в тричасова кома с колапс на белите дробове.

В болницата за това време държат жена му без никаква информация, като периодично й носят негови вещи – телефона, дрехи, накрая и брачната халка и не отговарят на въпросите й. Накрая става ясно, че диша и че е бил на 2 минути от нелепа смърт заради безотговорността на организаторите и бруталното отношение на хора, чиято изначална функция е да помагат на хората.

Хубавото е, че дори полузадушен той е успял да запише номера на полицая. Надявам се, тъпото ченге да лежи в затвора докато възвърне човешкото си отношение, ако някога е имал такова. Надявам се, организаторите от Болкан ентъртейнмънт кампъни да ги глобят така, че да не им минава през акъла да си спестят няколкостотин лева, заради които може да умре млад човек. И се надявам тази държава някой да я вземе на франчайз и да се закрие най-после марката „България“.

П.С. Да не забравя по повод концертите да спомена, че онези умници, които организират ПаркЛайф, не са по-стока, след като ни накараха да чакаме два часа под проливния дъжд концерта на Готан Проджект, без да обяснят какво и защо се случва. Накрая излъгаха, че е имало закъснение на полет! На другия ден стана ясно, че групата не искала да излезе в дъжда, защото валяло насрещно и щяла да пострада техниката. Всичко това можеше да се каже в началото и всеки да реши дали ще стои да чака, дали ще си ходи, дали ще иде да изчака на другата сцена. Защото за разлика от техниката ние сме хора и не е много гот да седим под проливния студен дъжд! Просто не мога да повярвам, че никой не мисли за пет стотинки...

И къде бяха данъчните да видят (щото по медиите се скъсаха да обясняват, че ще проверяват всички концерти) как на единия пункт се продаваха билети на ръка, без касови бележки, а на следващият ги взимаха и връзваха гривнички. Гривничката не е документ. Тези приходи просто няма да бъдат отчетени. А ако въпросните данъчни са били там, значи са най-големите балъци на света.

Щях да напиша жалба. Но бесът ми мина заради хубави концерт на Морчиба на следващата вечер. А трябваше да я напиша.


петък, 25 юни 2010 г.

За прайда, медиите и парите (които никой не дискриминира)

Утре ще се проведе третият Гей Прайд в София. Няма да коментирам с подробности всички онези тежки глупости и тесногръди изказвания на хора с мислене от Средновековието, на които редица медии дадоха трибуна и възможност да споделят елементарните си и лишени от всякаква логика разсъжедения. Хубавото беше, че тези индивиди пък бяха толкова отчайващо простички, че единственото, което успяха да постигнат, беше да се изложат здравата. Каквото и заслужават.

Но понякога медиите ме изумяват с това, че не само не осъзнават изначалните цели на своето съществуване, не само че не могат да мислят по-комплексно от първосигналната формула на директния сблъсък „гей срещу върл хомофоб“, но и съвсем не схващат, че канейки разни маргинали и фарисейчета, демонстрират тотална липса на самоуважение. Подобен диалог в нормалния свят просто не съществува.

Радвам се, че гей обществото този път успя много ясно да покаже, че въпросът има ли то право на съществуване, на глас и на искания, отдавна е излишен и в повечето ЕС държави никой не си го задава. Радвам се и че парламентарно представената политическата класа (засега само в лицето на ДСБ) най-после направи първи стъпки и се престраши да разпознае празния стол на отлаганата с години политическа дискусия за гей правата като свой. И той е запазен само за нея.

Надявам се утре да участваме в едно весело, пъстро и позитивно събитие. Защото това е и политическа, но и културна проява на едно субобщество, което има своята доста интересна и често доста напредничава субкултура. И ако тя бъде разпозната като такава, може само да донесе настроение и да обогати събитийния календар на столицата.

Ще се радвам и след няколко години за гей парада София да посреща хиляди гости и от чужбина. Защото, айде стига глупости, хората по света направиха пари от гей туризъм. И то добри пари, защото гей хората харчат предимно за себе си (тъй като повечето нямат деца, в които да влагат доходите си, тъй като повечето нямат семейни задължения и се фокусират върху работата си и са добри специалисти и мениджъри, а това означава, че печелят доста добре и т.н. ), а и обичат да си угаждат. Не мисля че тази държава има нужда от още хейтъри. Но със сигурност малко кинти няма да и дойдат зле. Дали ще се намери някой толкова принципен, че да не ги приеме?

.