Балкански винени трепети

Тепърва ще откриваме балканското вино, това е сигурно. Хубавото е, че вече започнахме. Фестивалът на балканското вино през отминалия уикенд беше едно чудесно и вярвам -успешно, събитие, което открехна вратата към този колкото стар, толкова и нов регион. 

Какво видях и опитах:

Умишлено избягвах българските изби, които бяха и мнозинство (все пак сме домакини) – не, че не ги харесвам, напротив, но досегът с тях и техните продукти не е труден, докато по-голямата част от избите-гости не са представени на българския пазар, така че струваше си да им се обърне внимание.

Откритието на деня, при това далече не само моето откритие, бяха вината на Heaps Good Wines, собственост на симпатягата Ник Гии – новозеландец и съпругата му Мария - словенка. Ник, небрежен и усмихнат, обикаляше от щанд на щанд, пръскайки чар и добро настоение, но с малко търпение човек можеше и да го завари и зад собствените му вина с убийствено свежарските етикети.

Не само етикетите обаче си струваха, струваха си и зрялото и богато пино гри, изразено плодовия блауфренкиш и особено двете пино ноар – много елегантни и с правилния цвят :) Особено това с името Gambling Priest, от които са произведени само 590 бутилки. Надявам се да се намери търговец, който да се престраши да внася вината на Ник, защото със сигурност те ще намерят (даже вече намериха) фенове в България.

Турската Suvla от полуостров Галипули е друга изба, която ме впечатли. Честно казано исках да опитам повече турски вина от местни сортове, но за жалост пропуснах майсторския клас посветен на тях (и ме е яд!), а на самото изложение не видях друга турска изба. Suvla е млада изба – основана 2009 г, ползва предимно собствени лозя, засадени през 2003 г., но и купува известни количества грозде от други региони. Все пак сравнително малко, така че може да се приеме, че вината са характерни за Галипули. Избата ползва и български енолог – Димитър Димов, който беше и зад щанда - млад, компетентен и очевидно талантлив. Опитах бялото кюве – непретенциозно, но свежо; виното от местния сорт Kınalı Yapıncak (който просто не знам как да произнеса), което изненада и със свежест, и със плодовост и със минералност; както и награденото от International Wine Challenge 2012 и Decanter World Wine Awards 2012 Suvla Roussanne-Marsanne Grand Reserve 2011. Тези два сорта, които сме свикнали да чуваме все в комплект заради белите купажи от Рона, според Димов виреят много добре в топлия климат на дарданелското крайбрежие. Резултатът е вино с пълно тяло, с много свеж богат плодов нос, с подправки и цветя. 

Розетата на избата също бяха много интересни – изключително нежния блъш от местния сорт карасакъз и розе Сур – доста по-плодово и тропическо. Карасакъзът 2012 – също награден от Decanter World Wine Awards 2013, изключително ми допадна - вино, което е и деликатно и неангажиращо – в най-хубавия смисъл, пивко, плодово, с меки танини. Пропуснах голяма част от червените вина на избата от международните сортове, макар повечето да бяха оценени с nад 85 точки и със сигурност са били добри и завърших със Suvla SUR 2010 – един наистина класен 90-точков купаж (от Master Sommeliers' Istanbul, 2012 ), жив, елегантен и комплексен. При това сякаш без да страда от балканския (или поне българския) синдром на агресивните, юберпищни и танинови червени вина.

При Калоян Гюпчанов от WinWines вреше и кипеше, тъй кото той представяше единовременно вината на Боровица и на няколко словенски изби. Допадна ми Verus, сравнително млада (от 2007 г.) семейна изба от региона на Щирия (близо до границата с Унгария и Хърватия), която впечатлява със совиньон блана и ризлинга си, но много приятни бяха и белите вина на Tilia Estate от долината Випава (разположена между Алпите и Адриатика) в югозападна Словения – совиньон блана и особено плодовото и сочно пино гри. Пино ноарът пък е създаден от лози с много нисък добив и е отлежавал е в словенски и френски бъчви.

Следва Vina Caric от далматинските острови на Хърватия. Допадна ми едно от двете им бели вина - Cesarica, бленд от двата местни сорта Marastina and Kuc, което беше по-свежото и с по-плътно и добре структутирано тяло от двете. Доста приятни бяха и вината от типично хърватския сорт плавац мали, като две от тях - Plovac Ploski 2008, единият от които отлежавал в барик, бяха чудесни комплексни и елегантни вина.

Македонците от изба Тиквеш, разбира се, демонстрираха класа – все пак това е единствената балканска изба с вино, получило 94 точки от Робърт Паркър. Местния вранец си го бива и сам, но и в комбинация с другия местен сорт – плавац, във виното с име Бела Вода със заветните 94.

Няколко думи и за гръцките вина – на мен лично ми допаднаха повече местните червени, отколкото бели сортове и вина от тях. Последните често бяха с изразени мускатови и цветни тонове, по които никак не си падам. На повечето от тези, които опитах сякаш им лиспваше и достатъчно свежест и киселинност. Особено интересни бяха розетата и по-точно цветът им. Няма идея защо, но всички гръцки розета, представени на фестивала, бяха цикламеноподобни на цвят, макар да не бяха така сладки, както очаква човек с този плашещ цвят:)

Общите ми впечатления за гръцките вина всъшност са съвсем положителни, макар да ми оставиха някакво неясно, малко ретро усещане, което ми е трудно да дефинирам все още при липсата на достатъчно срещи с тях.

Снимки: аз и Гладната акула