Малко закъснях с този пост, тъй като представянето на розето на „Енира” се случи поне преди месец и половина, но пък за хубавите неща никога не е достатъчно късно. Собствениците на бранда „Енира” – изба „Беса вали”, твърдят, че тяхното розе е най-доброто, създавано до момета в България. С всички уговорки, че подобна оценка е твърде индивидуална и субективна, все пак съм склонна да се съглася. Ето моите причини за това:
Избата е сравнително малка, но за щастие малък е и асортиментът им. Освен „Енира Розе” там се произвеждат още пет бранда - „Енира”, „Енира Резерва”, „Easy”, „Syrah by Enira” и „BV by Enira”. Опитвала съм всички, без последното и личното ми мнение е, че за съотношението си качество-цена са идеални. И нямам причина да се съмнявам, че „Беса вали” са подходили към розето със същото внимание, както и към другите си вина.
„Енира розе” 2010 е купаж от 40% пети вердо, 40% сира и 20% мерло, като и трите сорта се отглеждат в землищата на самата изба. Може и да си кажете, е и какво от това, защо е важно. Ами защото за много винарни е практика да изкупуват грозде от цялата страна, а това определено има значение в уравнението.
Розето е много странно и деликатно животно. Всички знаем, че то има смесени характеристики – както на червеното, така и на бялото вино, и обикновено се посочва като „универсален компаньон”, нещо като общоприет компромис, подходящ за много ситуации. Аз пък съвсем не смятам, че това е така.
В зависимост от това от какви сортове се прави розето (винаги червени), то може да бъде много леко, свежо, с по-изчистен минерален характер, с деликатен плодов/флорален аромат, но може да бъде и по-тежко, натрапчиво, таниново или пък подчертано плодово, дори твърде сладко. Всъщност, съвсем не е все едно коя бутилка розе ще вземете от рафта в магазина, нито пък има гаранция, че то ще е „универсалният компаньон” за ситуацията ви.
Освен всичко друго, да се ориентираме по етикета, ако нямаме сериозни познания, е доста трудно. В България розето не е съвсем непознато, но сякаш за първа година има толкова широко предлагане на марки и изби. Ако само до преди 2 години в супермаркета между двата големи рафта с червено и бяло незабележимо се кроткаха 5-6 розови бутилки, то тази година розовият рафт е равен с другите. И повечето от тези розета са купажи. Ако все пак можем да си представим приблизително какво ще представлява едно розе от мерло, от кабрне фран, от пино ноар или от зинфандел, то опитайте да си представите какво ще бъде едно розе от всички тези сортове, взети заедно...никакъв шанс.
След всички тези протяжни разсъждения, твърдя, че розето на „Енира” наистина е този универсален компаньон, за който говорим. То е леко, свежо, ароматно - с деликатен и ненатрапчив плодов и флорален нос и изключително сипматичен цвят на сьомга. Може да се пие както с доста широка гама от храни – салати, паста, риба, плодове и т.н., така и без тях - просто чаша-две, а дори и повече, като аперитив на обед, в ранния следобед, след работа или в топлите летни вечери.
Това е и маркетинговата идея на избата за това вино. До края на август то се предлагаше в няколко софийски заведения по формулата „чаша за две” – Toba&Co, One more bar, Къщата с часовника (която обаче в ремонт!), К.Е.В.А и др. Производителите искат да го наложат като алтернатива за следработното питие – да се отнасяме към него така, както към джина с тоник или мохитото. Лично за себе си твърдя, че отдавна съм открила удоволствието от студена чаша бяло вино/просеко след работа. Сега обаче имам още една алтернатива. И колкото повече, толкова повече.
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар