urban traveler

При Димо във Варвара

2011-09-18T03:10:00.000-07:00

Черноморското село Варвара получи своите 30 минути слава някъде между 2005 и 2008 година, когато икономиката се беше устремила нагоре, когато доходите все пак растяха и когато строителният бум обещаваше да превърне Черноморието в една мегарезиденция. Тогава "младата творческа интелигенция" откри чара на това малко рибарско селце, което дори не разполага с читав плаж, но за сметка на това осигурява специфична романтика – една друга, лично нейна си реалност, различна от тази на средностатистическата скука на север (Царево) и второкласната чалга на юг (Ахтопол).

В резултат на това Варвара се сдоби с ново кметство в традиционното за община Царево жълто-оранжево, с нова църква и тук таме с нов асфалт и тротоари. Друга придобивка от това бурно време са няколкото по-големи и по-малки хотела, които в настоящия момент стоят празни и един-два нови магазина.

Новата църква във Варвара

Аз лично обаче помня Варвара от годините, когато църквата на завоя не съществуваше, а античният смесен магазин в „центъра” на селото все още май беше единственият работещ. Варвара в гимназиалните ми години беше най-престижната Джулая морнинг дестинация. На голямата поляна зад въпросния магазин, която днес е почти изцяло строително усвоена, в края на 90-те се събираха само най-готините – хипари, пънкари, рокери и всички други почитатели на алтернативната култура.

Старият смесен магазин

Блусарят Дари свиреше с часове, подрепян и от други самоуки музиканти, лееше се евтин алкохол, въртеше се безгранично количество ганджа, десетки новосформирани двойки се натискаха в шубраците наоколо и животът за няколко часа се превръщаше в хедонистично откровение. Някъде в малките часове цялата хипи процесия дружно се изнасяше към т.нар. метално дърво над скалите и там дочакваше "мистерията", наречена изгревът на слънцето в първия ден на юли.

Сега може би звучи малко идиотско, но когато си на 16 години, подобно преживяване автоматично се превръщаше в жизнеутвърждаващо за ценностната система на хората от моето поколение, заклещени между тотално неразбираемото минало и недостижимото бъдеще на лайфстйл културата, която наблюдавахме по западните телевизии и за която копнеехме, но която никога не достигаше на време до нас. Когато тя все пак намираше пътя до България, ние вече не я искахме, защото я бяхме надраснали. Искахме нещо друго, което също идваше твърде късно. И така до ден днешен.

При Димо

Но да се върна на темата. Този същият пиков момент между 2005 и 2008 беше и шансът за експанзия на горе долу единствената свястна кръчма в селото – всеизвестната При Димо. Някога При Димо беше едно малко семейно заведение, което днес обаче покрива значителна част от площта на селото и е в състояние да побере в себе си поне два самолета гладни туристи.

Маринован октопод

Изненадващо, но предложенията в кухнята са се обогатили, без сериозно да пострадат в качествено отношение. Разбира се, рибата – в почти всичките й възможни за нашите ширини варианти е доминираща. Предлагат я печена, пържена, на пара, маринована. Миди, раци, рапани, октопод, скариди, калмари, хайвер и всякакви други вариации на морския свят също са в изобилие, но съвсем не са за пропускане и специфичните за заведението местни специалитети и разядки, които най-добре си тичкат с една-три-пет благи ракийки. Или пък мастички.

Жабешки бутчета

Скордаля

Тази година се озовахме в При Димо една късна и облачна сутрин и съвсем без да искаме успяхме да закусим със следното меню: кафе, маринован октопод, бяло вино, попчета с пържени картофки и скордаля, жабешки бутчета (първите в живота ми, но няма да са последните), палачинка с мед и орехи, перно, метакса и отново кафе. И всичко беше наистина вкусно, а цените не са притеснителни.

Старци разбойници

Малко нещо арт инсталации межди двете кръми, които са на броени метри една от друга

За съжаление другата придобивка на селото от времената на слава – кръчмата „Старци разбойници” отваряше едва в 5 следобед и не дочакахме да проверим с какво могат да ни зарадват там. Иначе пазя добри спомени от лятото на 2006 или 2007 година, когато ресторантчето беше чисто ново и впечатляваше с модерната си за тези географски ширини визия, а и кухня. Миналото лято „Старци разбойници” се продаваше за малко над 200 000 евро. Към настоящия момент обаче нямам представа дали е сменил собствениците си. Това в крайна сметка е ирелевантно ако храната да продължава да бъде все така вкусна.

В крайна сметка, ако прекарвате почивката си наблизо или просто ако имате път към този край, не пропускайте да похапнете във Варвара. Преживяването е наистина неочаквано интересно.

Розово лято – Енира розе 2010

2011-08-27T04:07:00.000-07:00

Малко закъснях с този пост, тъй като представянето на розето на „Енира” се случи поне преди месец и половина, но пък за хубавите неща никога не е достатъчно късно. Собствениците на бранда „Енира” – изба „Беса вали”, твърдят, че тяхното розе е най-доброто, създавано до момета в България. С всички уговорки, че подобна оценка е твърде индивидуална и субективна, все пак съм склонна да се съглася. Ето моите причини за това:

Избата е сравнително малка, но за щастие малък е и асортиментът им. Освен „Енира Розе” там се произвеждат още пет бранда - „Енира”, „Енира Резерва”, „Easy”, „Syrah by Enira” и „BV by Enira”. Опитвала съм всички, без последното и личното ми мнение е, че за съотношението си качество-цена са идеални. И нямам причина да се съмнявам, че „Беса вали” са подходили към розето със същото внимание, както и към другите си вина.

„Енира розе” 2010 е купаж от 40% пети вердо, 40% сира и 20% мерло, като и трите сорта се отглеждат в землищата на самата изба. Може и да си кажете, е и какво от това, защо е важно. Ами защото за много винарни е практика да изкупуват грозде от цялата страна, а това определено има значение в уравнението.

Розето е много странно и деликатно животно. Всички знаем, че то има смесени характеристики – както на червеното, така и на бялото вино, и обикновено се посочва като „универсален компаньон”, нещо като общоприет компромис, подходящ за много ситуации. Аз пък съвсем не смятам, че това е така.

В зависимост от това от какви сортове се прави розето (винаги червени), то може да бъде много леко, свежо, с по-изчистен минерален характер, с деликатен плодов/флорален аромат, но може да бъде и по-тежко, натрапчиво, таниново или пък подчертано плодово, дори твърде сладко. Всъщност, съвсем не е все едно коя бутилка розе ще вземете от рафта в магазина, нито пък има гаранция, че то ще е „универсалният компаньон” за ситуацията ви.

Освен всичко друго, да се ориентираме по етикета, ако нямаме сериозни познания, е доста трудно. В България розето не е съвсем непознато, но сякаш за първа година има толкова широко предлагане на марки и изби. Ако само до преди 2 години в супермаркета между двата големи рафта с червено и бяло незабележимо се кроткаха 5-6 розови бутилки, то тази година розовият рафт е равен с другите. И повечето от тези розета са купажи. Ако все пак можем да си представим приблизително какво ще представлява едно розе от мерло, от кабрне фран, от пино ноар или от зинфандел, то опитайте да си представите какво ще бъде едно розе от всички тези сортове, взети заедно...никакъв шанс.

След всички тези протяжни разсъждения, твърдя, че розето на „Енира” наистина е този универсален компаньон, за който говорим. То е леко, свежо, ароматно - с деликатен и ненатрапчив плодов и флорален нос и изключително сипматичен цвят на сьомга. Може да се пие както с доста широка гама от храни – салати, паста, риба, плодове и т.н., така и без тях - просто чаша-две, а дори и повече, като аперитив на обед, в ранния следобед, след работа или в топлите летни вечери.

Това е и маркетинговата идея на избата за това вино. До края на август то се предлагаше в няколко софийски заведения по формулата „чаша за две” – Toba&Co, One more bar, Къщата с часовника (която обаче в ремонт!), К.Е.В.А и др. Производителите искат да го наложат като алтернатива за следработното питие – да се отнасяме към него така, както към джина с тоник или мохитото. Лично за себе си твърдя, че отдавна съм открила удоволствието от студена чаша бяло вино/просеко след работа. Сега обаче имам още една алтернатива. И колкото повече, толкова повече.

Отбивки-2. В Созопол

2011-08-01T09:11:00.000-07:00

Може би заради по-небрежния дух и десетките безсънни купонджийски нощи с преспиване на плажа от гимназиалните ми години, но Созопол винаги ми е била по-любимата гръцка колония, макар че приликата с по-северния събрат - Несебър, е огромна. Същото се отнася и за ресторантите, като просто можете да прочетете отново встъпителния абзац от предния пост за Несебър - скъпа риба, при това основно средиземноморска, едни и същи менюта, почти нищо типично местно и различно.

В Созопол все пак нещата са малко по-добре. Може би, защото тук все пак липсва такъв мощен генератор на туристи за едно хранене, какъвто е Слънчев бряг за Несебър, та ресторантите трябва да се постараят малко повече, за да привлекат посетители. Горе, над скалите, няма голямо развитие. Там, по улица "Морски скали" (ако се не лъжа) са старите кръчми, някои от които не са променяни от десетилетия, с остатъци от балкантуристки нрави, завишени цени заради гледката и т.н. Има и по-нови кръчми - от последните десетина години, които обаче са малко скучни и твърде стандартни, макар че за повечето -и стари и нови, казват, че в тях се готви вкусно (не съм била във всички все пак).

Механа Ксантана е сред звездите на битовите механи над скалите. Погледната от долу си е цяла романтика

Като по-интересна зона се очертава обаче алеята покрай пристанището, където десетина ресторанта се борят за вниманието на туристите. За разлика от по-битовите кръчми на скалите, тези до пристанището търсят своето място чрез морско-рибарската тема - по-обстойно рибно меню, рибарски мрежи, лодки и т.н. класики в жанра.

Има и няколко различни - единият залага на стария градски стил, макар че не знам точно минавал ли и е той нявгаж през Созопол. Другият пък - Ди Вали е може би най-класният ресторант в стария град-семпло модерен, с претенция за по-висок стил.

Едно от двете интересни места, на които попаднах, е преобразуваният бар на сала на пристанището - някогашната "Текила" - сега е рибен ресторант Fish me. Салът е пребоясиан в бяло и синьо, с доста приятен интериор, вече си има и съвсем прилична тоалетна на място, каквато липсваше преди.

Менюто е кратко, но приятно - смесица между гръцка и японска кухня. Има и суши, което НЕ препоръчвам, защото беше най-лошото, което съм опитвала ззасега. Извън това обаче кухнята е добра. Това което опитахме - пресните миди, гръцка салата, рибни кюфтенца - ми хареса много. Има и много хубави вина - от Стар и Нов свят, нещо което както в Созопол, така и в Несебър е голям проблем, защото царе на положението са евтините брандове на не особено тачени от мене бг изби като Търговище например. Но тук предлагаха дори вина на изба Лапостол, браво за което. Заедно с всичко това вървят и малко по-високите цени, да речем като в по-модерните заведения в центъра на София.

Пресни миди от близките ферми, задушени с бяло вино във Fish me

Гръцка салата, рибени кюфтета и чаша хубаво бяло вино

И накрая - откритието: В по-вътрешната част на градчето, до добре познатата кръчма "Античният кладенец" (близо до входа на новия музей с крепостната стена) едно мило семейство предлага жестоки домашни вкусотии. Заведението дори си няма име и работи само за вечеря. Доста вехти маси и пластмасови столове са наредени под навеса и по тротоара, като от улицата ги дели стена от олеандри.

Цялата тази непретенциозност обаче е измамна, защото тук опитах най-великите скариди в масло и чесън, пълнен патладжан, домашни пържени картофи, които, колкото и да ми е трудно да призная, са добри поне колкото моите.

Останалата част от неголямото меню-няколко салати, скара и риба на съвсем народни цени, вярвам, че също е било жестоко, защото това беше единственото заведение в цял Созопол тази година, пред което се чакаше за места от хора с всякакъв социален статус. Ей така трябва.

За особено апетитните снимки отговорна е Гладната Акула.

Отбивки - 1. В Несебър

2011-07-29T07:14:00.000-07:00

Несебър е от местата, където, що се отнася до кулинарията, най-забележителното нещо в десетките кръчми е златният пържен сафрид за десет лева двеста и петдесет грама. Те между другото са поразяващо еднакви на вид, като разликата е дали има или няма гледка към морето, т.е. дали ще инвестирате минимум 20 кинта повече или по-малко в сметката. Менютата са като том на Вазов и въпреки това не се намира нищо по-различно от най-стандартното за всяка една кръчма, независимо от кой край на България. Ако попаднете на място, което случайно се предлага и някой заблуден местен специалитет - например маринован барбун или миди в доматено-лют сос, значи сте късметлии. Всичко казано дотук важи с пълна сила и за Созопол, чието резюме следва.

Ето защо откритието на еко-бар "При Майкъл"в Стария Несебър ме изненада истински. Не че е нещо, което чак да впечатли с изпълнение, или пък с качество, или с персонал. Не че дори ще повярвате, че собствениците наистина споделят някаква еко философия- може пък и да споделят, но вероятно по-скоро опитват да хванат нишата. Но наличието на този бар в автентично консервативния Стар Несебър наистина е изнанада.

Намира се някъде съвсем в дъното на полуострова ,в закътаните улички, където тълпите туристи вече не са тълпи, а индивидуални двойки. Първо виждате една малко комична и доста ретро указателна табела, а след това и още една такава, но вече на самия вход.

Вътрешността на бара наподобява пещера със сталактити и сталагмити и течаща по тях вода. Малката градинка пък е наполовина пещероподобна, наполовина джунглоподобна. Има много зеленина, малко езерце, мостче и си личи, че някой е вложил доста усилия и труд в нея.

За капак е менюто, което ни обяснява, че в този бар ценят природата.

Друго местенце, което си харесах е италиански ресторант в рибарски стил на изхода от Новия град към Стария. Така и не седнах и не мога да кажа нищо за храната, но изглеждаше свежо, цветно и с настроение.

Несебър, както го видях през обектива

2011-07-29T05:54:00.000-07:00

През детските ми години прекарвах немалка част от летата в Слънчев бряг и Несебър, защото съм родом от региона, а родителите ми имаха много близки приятели и познати, работещи там. Та помня битовите несебърски кръчми, апокрифния деликатес филе от акула, разходките с корабчетата. Помня и купоните във Вариетето, вкусните напитки в Млечния бар, боулинга и клатещите се колички и космически кораби с жетони. Помнязалите с електронни игри, "корекомските" яйца от Корекома, водните блъскащи се колички, дългите сухи пързалки зад Кубан. Все удоволствия, които нямаше почти никъде другаде.

В студентските ми години пък и поработих, и покупонясвах здраво в Слънчев бряг и Несебър. А в летата помежду и след все намирах повод да намина и да навестя познати за една безсънна вечер. Абе с две думи- свидетел съм на цялата промяна - сезон след сезон. От зелен курорт с разкошен плаж и автентичен старинен град до потискащите и задушаващи Град на греха и Град на кича, каквото представляват те днес. Не давам оценки на това, има хора, на които им харесва такова, каквото е днес. Но аз не съм от тях. За това и от поне 5 години умишлено избягвам да ми се отваря път в посока на север от Бургас. Това лято обаче събрах смелост, надвих предразсъдъците и си направих една разходка, с основен акцент върху Стария Несебър. И то с ясна цел - да потърся позитивната му страна през обектива. Чарът от спомените ми и отвъд скандалите по медиите. Ето го резултатът.

А за финал и един безценен кадър от града на греха. Може би единственото оцеляло непроменено нещо в Слънчев бряг от миналото.

Garganega&Pinot grigio с пресен пармезан

2011-07-07T01:45:00.000-07:00

След като преди две-три години винарската индустрия в БГ откри сорта совиньон блан, а това лято и розето, следващата набъбваща мода, с няколко десетилетия закъснение в България, ще бъде пино гриджио. Все още едва броени производители имат този сорт в портфолиото си, но съм повече от убедена, че за следващия сезон всички бг брандове ще извадят по едно. И тъй като насажденията у нас с този сорт вероятно ще са около 50 пъти по-малко от продукцията на пазара, мисля че е най-разумно да се придържаме към вноса - голямо разнообразие на съвсем поносими цени.

Предлагам следния вариант: Oтивате в Casavino или друг специализиран магазин и си набавяте бутилка Operetto Garganega&Pinot Grigio 2009 от регион Венето, Италия за умерената цена от осем лева и половина.

Изстудявате до температура от около десет-дванадесет градуса, според личните ви предпочитания, и наливате 138 грама в чаша за бяло вино. Повтарям: за бяло вино. С водна е тъпо. Не му слагайте и лед, моля ви. Просто изстудете добре.

Ако сте усвоили упражнението с въртенето на чашата - направете го. Особено ако сте навън - не знам дали то има някакво значение за белите вина, но изглежда сякаш разбирате какво правите, ю ноу.

След това заврете носа си в чашата и вдишвайте. Първоначално ще установите аромат на нещо близко до мръсни чорапи. На втория път чорапите продължават да са мръсни, на третия също. Нужно е да проявите повечко инат, свиква се.

Сега отпивате и установявате, че тотално си нямате и идея за вкуса, но определено не е зле. Даже си е доста добре. Опитайте отново - ммммм, освежаващо, леко, идеално за лято.

Следващата стъпка, каквато предприех и аз, е да влезете в нета и да опитате да намерите малко повече информация за виното, особено ако смятате да пуснете пост за него. И така: Всичко е на италиански, по дяволите. Все пак откривате нещо- "soft pear, melone and gossip enhancing flavours, a nose of jasmine and honeysuckle. Dangerously easy to drink." О, да! Вече втора чаша, а аз съм написала пет изречения.

Сега няколко думи за сортовете, от интернет , разбира се, защото ако си мислите, че имам време да уча за вината, много се лъжете. Имам време само и единствено да ги пия.

Ето какво казва чичо гугъл: "В Италия Пино Гриджо е станал символ на италианските бели вина. Отчасти заслужено, отчасти не. Със своя специфичен характер на много сухо вино, без особен аромат, но с лека горчивина, този сорт са започнали да отъждествяват с италианския вкус".

Сега другата част: " Гарганега е широко разпространен в районите на Венето, Фрюли, Умбрия и Ломбардия (Италия). Вината, които се правят от Гарганега имат едновременно деликатност и структура, финес и плътност, а в ароматно-вкусовият диапазон преобладават тонове на бадеми, зелена слива и цитрус."

Така. Сега разбираме защо за един непрофесионалист е почти невъзможно да определи както ароматите, така и вкуса на това чудесно вино.

Следва кулминацията. Нуждаете се от парче пармезан, по-възможност пресен. Аз лично имах щастието съвсем наскоро да се разходя до Парма и да си донеса половин кило. Ако вие не сте, пакетиран и отлежал пармезан се продава във всеки супермаркет.

Отчупвате парче, пъхате го в устата и го сдъвквате много добре, без обаче да преглъщате. Отпивате от виното (все още не преглъщате) и задържате за две или три секунди в устата си , за да се смеси с пармезана. Сега преглъщате.

O!

Ето за това беше всичко. Струва си.
.
.

Кратък позитивен пост за софийските таксита

2011-06-11T04:28:00.000-07:00

Преди две-три години нямаше и през ум да ми мине, че някога ще кажа подобно нещо. Но! Напоследък ми се случва да попадна на наистина свестни таксиметрови шофьори. Не твърде често. Може би на 15-20 возения веднъж. И не, под свестни нямам предвид облагородени от живота господа в предпенсионна възраст, на които прощаваме за счупените коли, защото понасят живота си спартански и с усмивка към клиентите.

Тези са други. Обикновено са млади мъже. Колите им са нови и чисти. Музиката е неутрална и не много висока. Познават града много добре и не се налага да обясняваш от къде да минете. Може би, защото имат навигационна система. Говорят на Вие. Не пушат в колата. Отварят врати, помагат с багаж. Не закръглят суми. Възпитани и любезни са. Не натрапват разговори.

Това вече е истинска услуга. Такава, каквато очаквам да бъде. Преди две-три години такива шофьори нямаше. Или са били бели лястовици. Веднъж на 2000, не на 20 возения.
Това ме кара да си мисля, че все пак, сякаш задвижвани от гравитацията на западния свят и въпреки усилията на държавата ни да не ускорява темпото, а напротив - да търси начини да го забавя, се движим напред. Искам само това да стане по-бързичко. Защото такситата са си таксита по всяко време, но има други неща, които след един момент нататък и да ги има, просто влизат в графата пропуснати шансове. И са нужни сега.
.
.

Защо обичам Лондон (съчинение без елементи на разсъждение)

2011-06-05T07:09:00.000-07:00

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и беобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.

Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...

Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.

Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.

Италианските ресторанти са просто безброй.

На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.

Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.

Либърти. Да.

Кирайският майстор прави шоу.

Фреди!

Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)

Песни и танци на народите.

Вликолепния Уестминистър.

Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.

В Сохо има всичкооооооооо.

Много мюзикъли се гледат в този град.

Къде без Бритиш Мюзиъм.

В памет.

Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

За снимките благодарности на Нервната акула.
.
.

С отношение : La Casa Latina

2011-04-09T02:44:00.000-07:00

Трудно ми е да си обясня защо в последните години целокупното население на тази страна изведнъж стана верен поклонник на латиноамериканската култура. Половината мъже захапаха кубински пури, а другата половина тръгна на уроци по салса…Жените масово смучат мохито и слушат фадо, в следствие на което редовни резиденти у нас пък станаха Марица, Мизия, Тракия и Дунавска равнина… И всички обичат латино кухня. Това поне знам защо - дяволски вкусна е. Проблемът е, че около 90% от всички не са опитвали латино кухня, защото доскоро нормален ресторант в този стил в София май липсваше. Ла Чалгарита в Белите брези въобще не я броя. На Мачу Пикчу на Шишман пък така и не му се получи, въпреки че храната не беше зле.

След този дълъг и може би малко досаден увод, ето и добрата новина: От около две седмици на улица Гладстон 40 (ъгъла с Витошка) работи ресторант La Casa Latina, където двамата майстор готвачи Орландо и Рамон приготвят специалитети от Куба, Аржентина, Мексико, Бразилия и т.н. Мястото е съвсем непретенциозно, но пък уютно и много френдли, благодарение на управителката, която те посреща, сякаш си отишъл не на ресторант, а лично на нея на гости. Без обаче да прекалява. Не си падам по престараването – няма нужда келнерът да ме пита дали е вкусно, всичко ли е наред и още нещо може ли да направи за мен, всеки път като мине покрай масата...

Добре де, по същество. Храната в La Casa Latina е вкусна, порциите са засищащи, а цените са крайно приемливи. Не бих нарекла ястията шедьовър, по-скоро клонят към по-домашен стил. Няма и някакви свръх специалитети, но пък каквото има е приготвено добре. Интериорът също не е впечатляващ, но е уютно. Тъй като доскоро в него се помещаваше турски ресторант, все още могат да се забележат някои остатъци от неговия стил – мозайките на пода, капителите на вградени колони и т.н. Не е натрапващо обаче.

Приятната изненада беше, че има музика на живо, като едно симпатично момиче зад пианото правеше собствени интерпретации на добре известни парчета. Хората май много се радваха. Толкова, че съседката по маса грабна маракасите (не съм сигурна дали не бяха само за интериор) и започна да ги тръска почти толкова силно и неритмично, колкото и силно и неритмично крещеше „ойе комо ва”! Изпитах краткосрочно импулсивно желание за насилие! Шегувам се, всъщност беше много забавно, а въпросната жива музика за по два лева на човек към сметката е доста добро попадение. Не съм сигурна дали я има всеки ден или само петък/събота.

Снимки: Гладната акула, а това е пикадийо ала абанера

Опитахме салатата от пълнено авокадо със скариди, пържени банани, свинско по бразилски с папая и пикадийо а ла абанера. Както и чилийското шардоне. Чиниите бяха изпранени, а чашите - пресушени и то неколкократно. Първо и второ за двама плюс шест чаши вино и музиката излезе по 30 лева на човек или общо 60, което намирам за крайно добра новина. Определено искам да опитам и паелята, която се предлага в нормален вариант и във вариант с морски дарове. Поръчва се обаче предвателно. Але!

P.S. Засега ресторант La Casa Latina няма сайт, за да ви упътя към него, но предоставям телефона за резервации 0879 999 741.

P.P.S. Пуши се в цялото заведение.

Защо ще огранича ходенето на концерти в България до минимум

2011-02-23T07:28:00.000-08:00

Не че не мога да си го позволя. Новината за концерта на Стинг на 7-ми юни в София трябваше да ме зарадва, тъй като принципно харесвам и уважавам господина, но не ме. Причините са две. Първата е, че още имам горчив привкус от концерта му в Несебър през 2006 г. Не знам как била първата му изява в България десет години по-рано, но в случая Стинг дойде, изпя репертоара за час и нещо и си тръгна, оставяйки един стадион хора по-малко или повече разочаровани. Нямаше отношение, нямаше желание, нямаше контакт с публиката. Несебър беше междинна спирка по пътя му към Истанбул и отношението му беше точно такова. И съм готова да споря ожесточено с всеки, който се опита да твърди колко як е бил концерта. Булшит. Як, може би само ако ти е бил първия и последен в живота въобще.

По-гадното е, че този концерт потвърждава една тенденция, дето ама хич не ми се нрави. Какви са тия цени на билетите бе?!? Между 80 и 200 лв за Стинг. Може и да е голяма звезда, но пикът на славата му беше преди едни доста годинки. Какво означава и половин минимална работна заплата за концерт на Роксет, които не са издали нещо ново (и по-добре; ако са издали пък никой не е разбрал) също от десетилетия?

Защо цените на билетите за същия концерт на Стинг в Букурещ са с начална цена 135 леи или точно 62 лв, обърнати в лева? При по-висок стандарт и доходи там. Защо цените на повечето концерти са малко по-високи от тукашните в страни и от Западна Европа, където доходите са с пъти над нашите? Не вярвам в никакви обяснения за това какви хонорари искали звездите. Всичко зависи от договорките и твърда цена ня-ма.

И най-лошото е, че срещу тези пари получаваш концерт, вярно, но къде? Зала „Погребална“, в която натикаха група като Масив Атак, насред лудо лято. Навън беше малко под 40 градуса, вътре- с десет отгоре, припадналите не ги преброих с точност, но бяха солидна бройка. Стадиони като Локомотив, до които се стига сравнително лесно, но само който се е прибирал около 3 часа и половина пеша след това, знае за какво говоря. Ако нямаш кола, си просто прокълнат. Защото такси не може да пробие през тълпата, а ако случайно го направи, шансът да го вземеш ти е нищожен. Нещо като удължаване на времето и честотата на градски транспорт, естествено не се предвижда. Да не би едно няколко десетки хиляди души да са се събрали на едно място, кому е нужно? Сега на мода е Герена, но принципът е същия.

Организацията. Концерт на Ян Тиерсен в зала „Универсиада“ с няколкочасово подгряване. В залата не се продава вода. Никаква. Някакви напитки въобще. За тези пари, които искат за концерти, не е ли време да се научим как да ги организираме? Или е нормално да оставиш няколко хиляди души без вода на концерт? Припомням и ето тези „приятни“ случки от преди няколко месеца.

НДК е пълна трагедия и аз просто не разбирам кой решава да прави концерти, които предполагат ритъм, танци или поне активно поклащане в зала със седалки. А най-големият резил е решението за какъвто и да е концерт, освен симфоничен, в зала „България“. То и за симфоничен не става, ама на стара слава, защото седалките скърцат толкова отчетливо, че заглушават музиката.

И въобще, в този пост няма нищо позитивно и така искам да е. Знам че има и немалко добри примери. Но мен лично СМЕ ме изгубиха. Не смятам, че концертите в България трябва да се превръщат в един вид луксозна стока. И не е за парите. Просто е необосновано. Предпочитам да платя и по-висока цена за същия концерт някъде другаде, където това ще бъде едновременно и екскурзия, и изживяване. Истинско - с готината зала, акустиката, атмосферата, публиката, която знае какво слуша и музикантите не си позволяват да се държат като Стинг в Несебър.

.
.

Guest Hоusе music&food. По порция и от двете, моля

2011-01-27T04:20:00.000-08:00

Най-приятната част от ходенето по барове и ресторанти е, когато останеш наистина изненадан. А това не се случва често. Не за друго, а защото обикновено човек знае какво да очаква от кухнята или обслужването още с влизането. Някак самата обстановка ти го казва.

За това и в мига, в който престъпих прага на мъничкото music&food "Guest House" на ул. Раковска 184 (на ъгъла с ул. Карнеги), обстановката ми каза три неща: Първо, че галерията в сайта на заведението изглежда по-добре от истината. Второ, че това е много повече място за музика и питие, отколкото за хранене. И трето (логично следващо от второто), че кухнята ще бъде нещо като посредствена с тенденция към "бива".

Да, ама не! Твърдение номер три беше разбито на пух и прах. Менюто е кратко, но вълшебно и макар че нищо в този бар не предполага това, ястията са приготвени от очевидно опитен и изтънчен готвач!
Патицата с картофен огретен и меден сос беше приготвена професионално и много вкусно, а самата порция бе достатъчна, за да се нахраня и дори да ми стане малко тежко. Но не толкова, че да пропусна чийзкейка. Компанията пък масово заложи на салата с лоло росо, козе сирене и орехи, която стана причина за онези "ммммммммм"- коментари.

Други интересно звучащи неща от менюто, от салатите :Фатуш с арабска питка и сомак; от предястията: Скариди в Рикар и чесън; от пастата: Папарделе с телешко рагу; от основните: Телешко филе с Хенеси сос и аспержи;
Друг акцент е специалното средиземноморско меню, както и обедното меню с българска кухня. Винената листа - кратка, но по-скоро балансирана, като странното е, че българските марки преобладават при червените вина, докато белите са изцяло внос.
Всъщност самото меню и цени можете да разгледате тук.

Все пак посетители залагаха повече на питиетата отколкото на храната, което е нормално предвид факта, че Guest House си е бар. Нито твърде як, нито пък лош. С музика на живо през уикенда, като този петък например (тоест утре) менюто предлага Disco&Deep Night with Bosha.

Снимките са от уебсайта на Guest House

Недостатъкът на заведението е единствено малко невзрачния интериор в някои негови части. Човек остава с чувството, че на собствениците не са им достигнали средства за този край, който е с по-високи маси е пригоден за хапване. Просто е малко никакво, но сега като се замисля, изкарах приятно, особено на фона на патицата с меден сос. Мър-мър!
Останалата част - около бара и втория етаж обаче са си съвсем на място и смятам, че е редно и бъдат изпробвани - на музика и питие!

П.С. Екстра точка пиша за крайно симпатичните чаши за вино :)

Бони и Клайд с чаши и вилици, вместо револвери

2011-01-10T09:14:00.000-08:00

Всъщност името е малко подвеждащо. В бистро "Бони и Клайд" на "Цар Асен" 15 (ъгъла с "Денкоглу") няма да намерите нищо, което пряко да навява мисли за прочутата двойка банкови обирджии от времето на Голямата депресия или пък за героите от няколкото екранизации по този сюжет. Освен, разбира се, техният портрет, рамкиран находчиво от декоративен прозорец.

Вместо това обаче ще намерите изключително симпатична обстановка, меки тонове и малки детайли- ретро джаджи, книги и др., които по мое лично мнение правят това местенце едно от най-уютните, на които съм била в София. Въпреки че идеята е да навява мисли за обстановка от миналото, тук има и доста интересна еклектика, която обаче в никакъв случай не е натрапчива: например между големия плазмен телевизор, мебелите с елементи от ковано желязо в малко рустикален стил и тежичкия полилей, който пък навява мисли за епоха, още по-далечна от времето на Бони и Клайд.

Три неща крайно ми допаднаха от първото ми влизане тук - хубавото вино на чаша (The Bean и The Coco, Mooiplaats Estate, ЮАР), изнесената отпред кухня, която позволява да виждате какво и как ви приготвят и ламинатът на пода, който имитира дъсчен селски под с тревички, подаващи се между дъските.

Макар че шоу-кукингът да е доста модерна напоследък тенденция, тук не става дума точно за това. Защото не бих казала, че "готвене" е терминът, който описва кухнята в "Бони и Клайд", но все пак всичко се случва пред очите ви и това е някак приятно. Менюто е семплo и предлага единствено салати, антипасти и паста, приготвени обаче с малко повече въображение от обичайното както по отношение на продуктите, така и на наименованията ("Благодатна провинция", "Ревнивата Бони" и "Бесния Клайд", "Нейна милост" и "Негово височество").

Не пропускайте чийзкейка с нар и лайм, ако е наличен. Един от най-чудесните, които съм опитвала. Всичко друго извън постоянното меню, като обедното или специалните предложения, може да се види на черната дъска на входа. Освен виното на чаша, има и неголяма, но доста сполучлива винена листа, предимно в марки от Новия свят.

Хората от бистрото са млади, готини и много мили. За това съм готова да преглътна малко позавишените цени, в името на вниманието и чудесната обстановка.

Все пак, за да сме напълно наясно, това е идеално място за среща или за хапване и пийване с приятели, но не е нито бар, в който да стане купона, нито ресторант, в който да се нахраните изобилно. Просто една сполучлива отбивка, със стил, но без претенции.
Кефите ме, ще ви звънна:)
.
.

Знам какво ще пиеш на нова година

2010-12-29T02:10:00.000-08:00

Новогодишният тост наближава със страшна сила, ето защо пускам нещо полезно и любопитно за тези, които се интересуват какво е "шампанското", което са закупили или ще купят за празника, от къде идва и как е направено. Читателите на в. Пари вече се осведомиха за всичко това от последния брой на вестника за годината :)

Снимка: www.morguefile.com

Не. Само си мислите, че ще пиете шампанско. Всъщност в полунощ ще вдигнете чаша (или бутилка) пенливо вино. Блестящите мехурчета в него може да съдържат въглероден диоксид от България, Италия или дори Южна Африка, но едва ли ще съдържат такъв от Шампан, Франция. Освен ако не сте готови да платите сериозна сума за това удоволствие.
Новогодишната трапеза не е новогодишна без бутилка вино с мехурчета, което в България имаме безвкусния навик да наричаме шампанско. А това издава колкото езиковата ни небрежност, толкова и не особено високата ни винена култура.

Омайно и блестящо. Що е то
Любимото ни шампанско се произвежда от броени изби единствено в областта Шампан във Франция. Името е защитено със закон още от 1891 година, така че ако го видите изписано на бутилка, която не се казва примерно Dom Perignon, Bollinger, Krug, Moet et Chandon, Joseph Perrier и ако не струва поне колкото един приличен уикенд за двама, спокойно можете да се обадите в Европейския потребителски център и да съобщите за злоупотреба.
Зад безпрецедентния имидж, а и цени, на шампанското стои една наистина стара традиция, която ни води към Средновековието. Още тогава френските монаси произвеждали естествено пенливо вино, но към края на 17 век монаха Пиер Периньон намерил начин да подобри технологията. На него просто му се получило по-добре от на всички останали и като резултат се родило шампанското в горе долу съвременния му вид. Парадоксално, но то завладяло първо не родната си Франция, а Англия, а после и цяла Европа като питие за кралския двор.

Технологията има значение
Днес има изключително строги правила за производството на шампанско във Франция. То винаги е купаж, като разрешените за това сортове са пино ноар, пино мюние и шардоне - два червени и един бял сорт. При положение, че шампанското най-често е бяло, това сигурно ви учудва. Всъщност бяло вино съвсем спокойно се произвежда и от червено грозде. Червеният цвят се дължи само на ципата. Махнете ципата и шампанското става бяло. То отлежава задължително от 15 до 36 месеца.
Пенливи вина традиционно се прозвеждат във всички винарски региони по света. Те имат своите регионални особености, но за качеството им по-важно е как са произведени. Шампанизираните вина се правят по класическа и резервоарна технология. Първият начин е престижен, но трудоемък и скъп - при него виното ферментира направо в бутилката, а при резервоарната - в огромни резервоари. Това е по-евтиният начин, което се отразява и на цената.

Какво има на регала и как да го познаем?
Във виномаркетите и хипермаркетите има разнообразие от пенливи вина, макар и специалистите да са на мнение, че тази ниша тепърва ще се отваря. Разбираемо е - след толкова години консумация на "Искра" без друг избор, предстои да учим и да развиваме вкус към пенливите вина.
Българското производство е доста ограничено, като само две марки се произвеждат по класическата технология, по която се прави и шампанското и са позиционирани в средния клас (15 до 25 лв). Това са Brut и розе на "Едуардо Миролио" и пенливите вина на изба "Магура" - бяло брут и бяло сухо. Останалите като "Искра" се произвеждат по резервоарната технология и не блестят с особени качества, затова са и в най-ниския ценови сегмент.

Какво още?
Освен тях ще намерите и пенливи вина от Франция - както шампанско в специализираните магазини, така и други видове. Четете етикета: crеmant значи, че виното е произведено по шампанския способ, но извън Шампан, а mousseux показва, че са правени по резервоарния метод.
В момента в България италианските пенливи вина са сред най-продаваните. Те се наричат спуманте или асти. Освен тях добре познато е свежото и вдъхновяващо италианско просеко.
По-рядко срещани са пенливите вина от Австрия и Германия, които се наричат сект, както и испанската кава - пенливо вино, което е особено характерно за Каталуня, Риоха и въобще регионите на баските.
Новият свят все още не е успял да засенчи стара Европа в сферата на шампанизираните вина. Все пак обаче у нас тази година особено успешно се продава пенливият вариант на южноафриканската изба Two Оceans, главно заради умерената цена и добрия маркетинг.

В подкрепа на мението ми, че е неморално да се харчат солени суми за шампанско, при положение че има толкова добри пенливи вина, прилагам линк към статия в NYTimes, които също смятат така:)

И малко полезни факти:

Етикетът
Пенливите вина обикновено са сухи и есктра сухи. Специално за тях се използват термините brut и extra brut, но е възможно на етиката да стои и по-класическото sec или extra sec. Рядко те са полусухи - demi sec или сладки - doux.

Чашите
Пенливо вино се сервира или в тесни и дълги (flute), или в плитки и разлати (coupe) чаши. Вторите бяха особено популярни у нас в близкото минало, но вече не са актуални. Причината не е просто мода, а фактът, че във високите и тесни чаши мехурчетата се задържат по-дълго и правят напитката, а и церемонията по пиенето й още по-красива.

Поднасянето
Шампанското, съответно пенливото вино, се поднася с температура 6-8 С, но за някои видове е по-подходяща 8-10 С. Едва ли има нужда от предупреждение да внимавате с отварянето, но само за информация - тапата излита със скорост 13 м/сек

Храната
Пенливите вина допускат доста разнообразни гастрономически съчетания. Класиката е с хайвер, дивеч, ягоди, праскови, круши. Върви и с морски деликатеси, риба, птици и бяло месо. Известната комбинация с шоколад и шоколадови бонбони всъщност никак не е добра.
.
.

Ребрандирай това

2010-12-21T03:17:00.000-08:00

Пореден европроект на министерство на икономиката, енергетиката и туризма ядоса туристическия бранш. Този път МИЕТ ще финансира с 2.8 млн лв европейски средства изготвянето на стратегия за нов туристически брандинг на България. Нов е условно казано, тъй като не е много сигурно, че имаме стар. На всички е ясно, че в туризма държавата действа на парче, а цялостната идея и визия за развитието на този сектор, който иначе формира между 10 и 15% от БВП на страната, липсва.

Идеята на проекта е да се създаде стратегия за ново национално лого и слоган ако анализите покажат, че сегашното ни лого има нужда от промяна или актуализация. Всеизвестната роза, напомняща също така и баница и будеща и други, не толкова прилични асоциации, отдавна е критикувана заради спорната си художествена стойност. Смяната й може и да се окаже добра стъпка. Браншът обаче се ядоса на плановете анализът на нуждите да се опре на проучвания върху традиционни пазари, които генерират туристи у нас. Като Германия, Великобритания, Швеция, Русия и др.

Според бизнеса новият брандинг трябва да развие бъдещия потенциал на страната - нови продукти, нови пазари, а не да залага на такива с похабен потенциал. Лежането на плажа е отживелица, казват те. Но ако ще питаме германците от ниския социален сегмент, които идват у нас, те ще ни кажат точно това - искаме плаж, алкохол и мързелуване. Как тогава ще развием новите продукти с възможности за по-големи приходи като СПА, кулинарни и винени турове, културен и исторически туризъм? Как ще се отличим от съседите, които имат сходни продукти, но подплатени с много повече средства за рекламирането им? Отговорът гласи, че държавата трябва да има първо стратегия за бъдещето развитие на цялата индустрия, а след това за брандирането й. Иначе ситуацията е от краката към главата.

Другата голяма цел на стратегията - да се брандират туристическите региони на България, също изуми бранша. Към момента учредените и институционализирани туристически региони са едва два - Софийски и Тракийски, а останалите-колко точно, кои и как са грубо щрихирани. В такъв случай какво ще брандираме, бе логичният въпрос на представителите на туристическата индустрия.

От МИЕТ защитиха проекта с факта, че става дума само за стратегия, а реалното брандиране ще има в само един пилотен регион. Което веднага повдига логичния въпрос не са ли твърде много средствата - 2.8. млн лв, за работа предимно на хартия? Според МИЕТ работата все пак е огромна като обем, това обаче не може да е оправдание ако ще бъде неефективна.

Не на последно място остава и въпросът за бъдещето и дългосрочното планиране. Туристическите брандове, за разлика от корпоративните, са динамични като самия туризъм, който постоянно се променя. И това го доказват нашите съседи от Турция и Гърция, които сменят своите слогани, лога и визия през година, а понякога и всяка година. И едва ли всеки път харчат милиони за стратегии как да го направят.

В крайна сметка с представянето на всеки нов туристически проекът МИЕТ затвърждава усещането, че в туризма на държавно ниво се работи на парче, без ясна цялостна визия, само и само да бъдат успешно усвоени отпуснатите от Брюксел пари за сектора.

Коментарът е за днешния брой на в. "Пари"
.
.

За младото вино, медиите, Хабсбургите и рицарските игри

2010-12-14T12:37:00.000-08:00

Странни неща се случват в тази държава. Мнозина от вас може би си мислят, че България, двадесет години по-късно, все още е обект на влиянието на руската политикомафия или мафиотополитика (изберете си вариантът, който е по-политически коректен според вас), но това съвсем не е всичко. Всъщност само за няколко дни станахме територия и на западноевропейско династично влияние. Което не е задължително по-малкото зло. Общо взето е все тая дали си вилает на източни екс империалисти с крепостно-селячески, в последствие прераснал в тоталитарен, манталитет или на западни екс империалисти, комплексирани толкова, колкото могат да бъдат само хора, загубили играта след няколко стотингодишна наследствена власт.

И Хабсбургите се оказаха силно фасцинирани от нашата държава. Единият от голямата рода, властвала над Европа в продължение на 650 години, а именно Карл Хабсбург-Лотринген се оказа новия официален собственик на "Труд" и "24 часа". Потомъкът на австро-унгарската императорска династия е син на Ото фон Хабсбург, пряк наследник на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф, а някои блогъри изнамериха за него и доста интересна информация. И докато медиите тренират мускули и се чудят има ли още някой скрит зад гърба на официалните собственици, почти пропуснаха как друг един Хабсбург се развихри елегантно на българска почва .

На неверолепно събитие, наречено празник на младото българско вино, организирано от Европейския Рицарски Орден на Виното – Консулат България (!!!) и Столична община (един Коледен пазар с греяно вино не могат да организират, но в подобна глупост могат да участват), награди наред раздавал не кой да е, а някакво съседско декороновано величие - Ерцхерцог Шандор фон Хабсбург-Лотарингия, Принц на Тоскана, Велик княз на Румъния-и-ако-не-верваш-ела-ме-ритни (внук на принцеса Илеана, която пък е сестра на румънската принцеса Мария, онази с градината в Балчик. Надяваме се, че не е дошъл със скрити някакви претенции към нея, че вече сме се напарили от декороновани величия със скрити имотни претенции).

Сега най-интересната част. Та ерцхерцогът връчил отличия за специални (?!?) заслуги на представители на общинската и държавната власт. Почетен Кръст на Европейския Рицарски Орден на Виното получил самият Вежди Рашидов, министър на културата. Няма значение, че два часа по-рано кино-дейците гласовито искаха оставката му на митинг пред Министерски съвет. Той получил отличието за принос към развитието на европейските култура (особено на италианското кино) и ценности (предимно тези от 40 градуса нагоре), винената култура (или културата да пребиеш полицай?) и приятелството (с дяволи в красиви рокли като Мишел Бонев). What the fuck!!!

Снимка: Дарикнюз

С „Пламък на мира“ бe отличен и Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните. „Пламък на мира” се връчва за принос в развитието на европейските културни ценности и политиката за мирно развитие на обществото. Тъй като нямам никаква идея как Найденов е допринесъл за тях, мисля си, че скритият мотив на наградата е високите заслуги на министъра за скоростното създаване на високи стандарти за качество на мезетата към виното и също толкова скоростното им съсипване.

Със същата награда се е закичила неминуемо и кметицата, тъй като е съорганизатор и няма как, знаете...Почетен гост на вечерта бил и вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който също е удостоен с наградата "Пламък на мира" за най-мирен и послушен финансов министър, готов да изпълни безропотно всички дивотии на ББ.

Честно, аман от глупости и игри на тамплиери. Трудно ми е да си обясня защо някои мъже (по-рядко жени) след една определена възраст и след едно определено количество натрупано имане, решават че трябва да станат някакви рицари, масони и други вариации на обличане на социалния статус в някакво тайнство...Ами, щом ви влече... Наздраве да е.

П.С. За да ви спестя търсенето по задоволяването на любопитството, ви информирам, че Орденът по същество е винаро-банкерска-пиарска организация с един адвокат за разкош. Всъщност вижте сами - управителния съвет и членовете.
.
.

Мексиканско в Такерията

2010-12-11T07:04:00.000-08:00

Ако наличието и разпространението на чуждестранната кухня е знак за eдин вид културна разкрепостеност, то в София не сме много напред с материала. Не че няма такива ресторанти. Има. Но да вечеряш етническа кухня примерно или каквато и да е по-особена кухня в масовия случай се гледа като на нещо, за което трябва по-така повод.

За да откриеш някои от тези ресторанти пък, трябва да положиш специални усилия. Защото всички наоколо примерно са чували за унгарския ресторант, ама къде беше точно...

В този контекст приветствам с фанфари мексиканската закусвалня Taqueria, която отвори врати на мястото на добре познатия бар 703, за когото малко тъжа, особено в тези студени дни. Но пък промяната е хубаво нещо: ето че и София си има мексикански фаст фууд, който има няма иначе е един от най-разпространените в света. Но по-добре късно, отколкото никога.

Мексиканската храна общо взето в България е позната чрез:

1. мексиканската салата, която сервират в най-различни вариации в кръчмите и един бог знае защо се нарича така (вероятно заради царевицата, макар че не винаги се съдържа такава)

2. пиле по мексикански, също така предлагано в някои кръчми и също така приготвяно по най-различни начини, къде успешно, къде не толкова

3. тортия чипс и гуакамоле, станали популярни през последните две-три години. Последното все още се възприема от масовото съзнание като синоним на миш-маш, манджа с грозде, турлю гювеч и прочие гастрономически заместители на фразата за нещо с разнообразно и не винаги подходящо съдържание. Което пък е странно, защото в самото гуакамоле няма нищо, което да не си е на мястото и всъщност е една перфектна комбинация от съставки. Вкусно, полезно, свежо. Палци горе.

Сега към същественото. За щастие първите две няма да ги намерите в Такерия. И пак за щастие третото е налично. Както и бурито и по-големият му брат супербурито, такос и други мексикански вариации на плънка от телешко, свинско или пилешко, зеленчуци, ориз, боб или бобена паста, гуакамоле, салса, люти и не толкова люти сосове, всичко забъркано по традиционен мексикански начин и завито в тортия. И да не е традиционен, много важно, вкусно е. Препоръчвам да се полее с една лека, слънчева мексиканска биричка Sol, налична в закусвалнята.

Особено симпатичен е интериорът на Такерията, дело на архитектите от Funkt, които са автори и на интериора на Supa Star, малко по-нагоре по същата улица (в посока парламента). Необработено дърво, ярки цветове, стъкло и малки нещица за уют са основните елементи на помещението. Ето и един безценен съвет: Поставете си гард на вратата, ако решите да ползвате тоалетната! Супер симпатична е, но толкова тясна, че първо самото влизане е доста трудна работа, а ако някой друг реши да отвори вратата, докато си миете ръцете например, може и да ви отнесе главата.

Това че Такерия е по-скоро място за фаст фууд, а не ресторант, донякъде ме радва, защото истината е, че ресторантите и готвенето у дома не са ежедневие. Сандвичите обаче са. И колкото по-голямо разнообразие има от тях, толкова по-добре.

Всичко това обаче не означава, че София няма нужда от един як и готин мексикански ресторант, в който да открием всички други прекрасни неща от мексиканската кухня, извън буритото и тортия чипса, а те със сигурност са много. Крайно време е.

Винобар "Булерия"

2010-11-28T03:36:00.000-08:00

Отдавна се каня да напиша няколко добри думи за винобар „Булерия” на Патриарха и Раковска, точно срещу Първа градска болница и ето че му дойде най-сетне редът. Преди година на това място се кипреше магазинче с турски стоки – шноли и шалове, което кризата отнесе, но пък на мен лично новото превъплъщение ми се струва по-полезно – какво по-хубаво от добър винобар на две крачки от дома ми.

На „Булерия” сякаш всичко му е наред. Даже повече от наред. Виното е прекрасно, храната е вкусна, обстановката е приятна, а честичко се случват и специални събития – дегустации, презентации и др. Поради всичко това винобарът си има своите фенове, като явно е много добре оценен от чужденците в София. Прави ми впечатление, че част от посетителите са такива, а снощи примерно сред тях имаше и двама наистина много важни висши дипломати с титли Негово и Нейно превъзходителство пред имената, които няма да споделя, за да не влизам в ролята на медийна клюкарка :)

В „Булерия” може да се пие вино по два начина. Винената листа е достатъчно богата, без да бъде толкова богата, че да направи избора невъзможен. Личи си, че е правена много професионално, защото е перфектно балансирана между български и чужди вина от Новия свят и Европа, както и между различните категории цени. Самите сортове и вина пък са интересни, като от българските за радост почти липсват масовите производители, но за сметка на това са подбрани много добри вина на по-малки изби с по-бутиково производство.

Любимото ми е обаче виното на чаша. На таблото с предложенията на деня винаги има изписани няколо (шест или седем) вида – бели, едно розе и червени. Тъй като в момента е зима и червените вина са по-предпочитани, те бяха и повече на брой – неро новело, малбек, който за съжаление беше свършил, мерло и сира. През лятото преобладаваха белите, но сега са само две – шардоне и совиньон блан.

Вината на чаша може да са български или чужди, но за всеки случай винаги са прекрасно подбрани, наистина качествени вина и то на умерени цени – около 5 лв за чаша за това качество ми се струва доста добре.

Снощния пир започнахме с италианско неро нувело – младо и много свежарско пивко вино, продължихме с мерло, което се оказа чудесна находка – изба вила Юстина, Пловдивско. Мерлото „Премиер” на тази изба е топло и плътно, но ме изненада с много богат плодов аромат и вкус и по-малко танини, което пък го прави доста пивко. Накрая завършихме и с по две чаши сира от Арежентина – първата по наше желание и още по чаша като комплимент от заведението. Последното предполагам се случва, защото с приятелите ми сме от тези компании, които обичат да се позастояват в заведенията, докато се достигне онзи ефект, когато всичко става омайно и сладко. Поради същата причина може би още при първото ни посещение в „Булерия” ни почерпиха с разкошни равиоли със сметана, трюфели и пресен лук.

Така и така стигнахме до храната, нека каже и няколко думи за нея. Снощното хапване бе подплатено с плато сирена и колбаси и вкусна порция телешко задушено. Менюто в „Булерия” е кратичко и включва – четири вида салати, няколко предястия като брускети, гуакамоле и паста, четири основни, както и платата сирена или колбаси в няколко вариации. Десертът е един и е според деня. Напълно достатъчно като за винобар, още повече, че готвачът се справя наистина чудесно, а цените са повече от умерени.

И накрая няколко думи за обстановката. Винобарът е на два етажа. Долу атмосферата е по-винарска, защото там са етажерките с вино, но пък горе е по-разчупено – с масички и барове. Декорацията включва, разбира се всякакви винарски атрибути- бутилки, тапи, етикети, дори капаците на дървените каси с вино. Единственият недостатък според мен е изборът напрекалено твърди настилки, което лишава помещението от уют с една идея и го кара леко да кънти. На фона на всичко останало обаче това далеч не е достатъчно, за да развали по какъвто и да е начин чудесните ми впечатления.

Поздрави за „Булерия” и само така! Поздрави и за вила Юстина, ето тук е и сайтът на избата.

II. Як купон в Маастрихт

2010-11-21T05:20:00.000-08:00

Ето каква е работата: Маастрихт, както и цяла Холандия, е равен като длан. Един единствен хълм се издига в края на града и на него са разположени старите градски укрепления - крепостта Св Петър. Клубът на нашия човек се помещава в допълнителна постройка, долепена за крепостната стена. „Днес празнувам десетия и последен рожден ден на моя клуб. За съжаление, властите на града решиха, че трябва до края на годината да махнат постройката, тъй като крепостните стени са културна ценност. Така че партито ще е голямо, поканил съм всички и вие идвате с мен”, заявява господин собственикът.

Крепостта Св. Петър

Толкова ми се спи, че направо лошо ми става като чувам това. От друга страна думата парти винаги ми е действала меко казано освежаващо, така че след кратка, но страшна вътрешна борба, ставам и тръгвам.

Пред хотела ни чакат таксита, които ни отвеждат директно на мястото. Тъй като си е далечко от центъра на града, получаваме и ваучери за такси, с което да се върнем. Аз вече съм дълбоко впечатлена от това внимание и грижа, но още нищо не съм видяла.

Яд ме е единствено, че ни изненадоха с това парти и фотоапаратът остана в хотела, така че не можах да го документирам. Ще трябва да ви го опиша, така че да разберете за какво иде реч.

Клубът е пълен с няколкостотин души. Маастрихт е град с размерите на Велико Търново, така че предполагам, тук са всички сравнително важни хора от града. На входа една секси мацка ми окачва на врата брандирана връзка с отварачка на края. Въобще не мога да схвана защо ми е това, но всички си имат такива. Минута по-късно разбирам каква е ситуацията.

Клубът се състои от една голяма и две по-малки зали. Едната стена всъщност е външната част на самата крепост, а межу камъните има свещи. Огромни старинни огледала и полилеи са комбинирани с модерно обзавеждане. Страхотна еклектика, която между другото е характерна за целия Маастрихт. Във всяка зала има по десетина хладилни витрини, пълни с безалкохолно и бира. Ето за какво са отварачките – хладилниците на разположение и всеки взима колкото и каквото си пожелае, отваря и пие.

На трите бара се предлага само вино – няколко вида бяло и червено. Отделно от това са изградени няколко временни бара, на които бармани забъркват 7-8 вида специални лонг коктейли. Още по-отделно от това сервитьори се разхождат с табли, на които носят още по-специални шорт коктейли и шотове.

За капак на всичко из помещенията сноват и няколко страшни каки, препасани с патрондаши, само че вместо патрони, в тях за затъкнати пури – всякакви видове и размери. Това, което трябва да направиш, е просто да се усмихнеш на девойката, тя идва, разпита те за да разбере какво би ти допаднало, избира пура, разпалва я така, че събира погледите наоколо и ти я слага в устата. В едната зала на заведението се пушеше, защото е частно парти, въпреки че пушенето е изцяло забранено в заведенията из града. Все пак хората предпочитаха да пушат навън, предполагам по навик.

В някакъв момент собственикът излезе на малката сцена и ни посвири на тромпет. През другото време вървеше музикална програма (с малко странна ретро денс музика ама такива са те холандците), в която се редуваха диджеи и живи изпълнения.

Започва да ми се завива свят от цялото това изобилие. Пия от всичко по много, но вече съм толкова преуморена, че почти халюцинирам, а алкохолът нито ме вдига, нито ме сваля. Не преставам обаче да наблюдавам хората. Всички са стилни и изискани, но някак по-кежуъл, няма тигрови шарки, няма пайети и лачени обувки, няма тежки гримове и кичозни златни бижута. Друг свят. Въпреки цялото изобилие в течение на нощта не видях нито един пиян човек, нито една изцепка.

В 12:00 обаче музиката секва. Това беше, дами и господа, законът не позволява повече. Чак сега забелязвам и цивилните служители на реда, които са били дискретно присъствие през цялото време. Десет минути по-късно домакините ни канят да продължим партито в ориенталски клуб в града. Аз обаче вече наистина нямам грам сила, колкото и да е изкушаваща офертата. Таксито ме води до хотела, шофьорът ми отваря вратата, а аз му подавам ваучера. "Благодаря, госпожице, пожелавам Ви лека нощ". И докато заспивам след над 40 безсънни часа, си мисля, колко много бих желала това да е моята родна страна - с възпитани и любезни хора, които наистина живеят толкова добре. А утре е ред на чаровния Маастрихт, който чака да бъде изследван.

I. Вкусно в Маастрихт

2010-11-21T04:00:00.000-08:00

От онази порода хора съм, които обичат да си поспиват до късно и за които разбуждането и ставането сутрин, дори и в приемлив час (след десет), е доста мъчна работа. Гледам лошо, псувам на ум, скърцам през зъби и бързо премислям възможно ли е да отложа задълженията в замяна на още час-два сън...В случая не, защото ме чака полет за Брюксел някъде около 6 сутринта. Логично решавам, че няма да лягам въобще, но към 3 не издържам и едночасовата дрямка само прави положението още по-лошо.

Пътуването си го започвам като истинско зомби. Терминал едно, лоукост полет, тълпа не особено лицеприятни хора, само дето чанти с кокошки няма. Успокоявам се с мисълта, че отивам на много хубаво и много цивилизовано място-там, където се създаде обединена Европа – Маастрихт.

В началото на миналата година получих покана да присъствам на учредяването на Европейска асоциация на кетъринг компаниите в Маастрихт, Холандия. Boring as it can be, но събитието се случваше по време на едно от най-големите и реномирани изложения за гастрономия в Европа – BBB и специализираната му част за професионалистите в кетъринговата индустрия - European Fine Food Fair. Решавам, че това си струва и естествено не сгреших.

На летището в Брюксел ни посреща представител на домакините. Качваме се в топлата удобна кола и точно след час и половина сме в Маастрихт. Докато колежката ми не спираше да каканиже, в опити да завърже приятелски разговор с изтръпналия риж младеж, който ни возеше и надутото лондонско конте, което също взехме от летището – шефът на една от големите европейски кетърингови компании, аз успях да дремна около половин час в колата и слава Богу, защото сън нямаше да видя още поне 18 часа, а като се има предвид, че не бях спала и през нощта, часовете нарастваха притеснително много. Но за това после.

Настаняваме се в доста семплия в северен стил хотел от веригата NH и тичаме към изложбения център за събитието. Няма да описвам как се учредява европейска асоциация, но ще кажа, че не приличаше на нищо, което съм виждала на българска почва. Имаше диалог, имаше работни групи, които се променяха на ротационен принцип след всеки панел, имаше брейнсторминг на кръгла маса, имаше принципи, записани с маркер на дъската, председател с име ван Гог и изказвания от рода на „Ако някой си мисли, че е тук, защото така ще постигне предимство пред конкурентите си, по-добре да напусне, защото ние сме се събрали, за да погледнем отвъд локалните и вътрешнодържавни пазари и да определим приоритетите, които ще са от полза на цялата индустрия- от най-малките до най-големите”. И всичко това при абсолютна прозрачност пред погледите на журналисти от цяла Европа и студенти от Висшето училище по туризъм в Маастрихт, за което ще разкажа подробно в отделен пост.

The dutch bakers...

На обяд слизаме в специално заградена за нас част от залата насред изложението, която с най-подръчни материали е превърната в изискан ресторант. На входа-по чаша пенливо вино – ободряващо. Следват онези странно чаровни ордьоври в течен вид. Аз лично не си падам по супите и гледам доста подозрително към течната храна принципно, но това излежда така любопитно, че няма как да не опитам. Пресушавам две чашки до дъно със сламките – нещо кафяво със сметана и нещо зелено със сметана – и разсъждавам дали ще е неприлично да си взема още. Пустата му молекулярна кухня можела да бъде и вкусна. Обяд от телешко със сини сливи и десерт от не помня какво, но всичко беше наистина на ниво.

Месни деликатеси от Германия

След следобедната част на срещата вече ми се спи унищожително много. Имаме само три часа до вечеря. Решавам, че няма да ми стигнат да се наспя и всъщност е по-добре да инвестирам половината от тях, за да разгледам изложението, още повече че имам специален пропуск за малката зала, в която не се допускат простосмътни- European Fine Food Fair, професионалната част на изложението, запазена зона само за бизнес-ту-бизнес контакти. Там обаче, както подсказва и името, са най-изисканите храни. Това изложение за кетъринг и гастрономия се организира в града от над 55 години. Всъщност, оказва се, че Маастрихт малко по малко се е превърнал в гастрономичния център на еврорегиона Маас-Рейн, който включва части от Холандия, Белгия, Германия и Франция.

Гъбарят изглеждаше малко налудничво, хохо

И, разбира се, компании от тези страни показват най-доброто на изложението, а Маастрихт е домакинът, защото си го е заслужил- с едно от най-добрите висши училища за туризъм в Европа, с петте си ресторанта със звезди на „Мишлен” (в един от които вкусно са си похапнали основателите на Европейския съюз след подписването на документите) и още три в съседни градове, с прекрасните си бири, хлябове и вина. Винопроизводството е стар занаят тук, който в последните години се възражда все повече. Маастрихт се слави и с един от най-добрите хранителни пазари в региона, както и с няколко кулинарни фестивала.

Време е за готварско шоу

Но отново към изложението – минаваме от щанд на щанд, разговаряйки с изложителите ту на английски, ту на немски, ту на френски. Навсякъде те посрещат с усмивка за снимки и не, не можеш да си тръгнеш, докато не опиташ продуктите. Едва не умрях след солидно парче желиран джинджифил, но човекът зад щанда почти буквално ми наля в гърлото две чаши бяло вино през смях – much better?-oh yeah thank u!

Имаш крава...

Препоръчвам на всеки, който има път в тази посока през януари, да мине през това изложение. То е повече като произведение на изкуството, където щандовете наподобяват неповторими кулинарни картини, а продуктите са необичайни и аранжирани като за изложба. Неразделна част от шоуто са и подиумите, на които майсторите демонстрират своите умения в готварството, сладкарството и дори в лате арта.

И малко лате арт

Време е за вечеря. В ресторанта на четиризвездният NH Hotel са приготвили за всички участници в учредителната среща шестстепенно меню, включващо пълнен омар, сорбе, шоколадов мус, пържоли със сини сливи (отново, явно е бил сезона) и т.н. Гостите никак не изглеждат впечатлени обаче. Може и доста по-добре, е коментарът на единия от тях, въпреки че на мен ми се вижда много повече от добре. Но да, това са все пак шефове на едни от най-големите и скъпи кетърингови компании, те знаят колко по-добре и колко по-изискано може да бъде.

Изкуството на подправките

Количеството храна и вино към него и топлия и уютен ресторант така ме приспиват, че едва си държа очите отворени. Пресмятам, че вече са минали около 36 часа, в които съм спала около час и половина. Вече си представям мекото легло.

Нищо такова, другари. Представителят на домакините – собственик на две кетърингови компании в Маастрихт, музикант, преподавател в университета и собственик на нощен клуб, обявява, че днес всички сме негови почетни гости...

To be continued

Вкусна разходка в "Пето Авеню"

2010-11-14T07:23:00.000-08:00

Честно казано не знам какво се случва в София, но мине се не мине седмица и отварят нов ресторант в централната част и то кой от кой по симпатичен. Толкова, че скоро ще започне да ми става трудно да избирам.

„Пето Авеню” е американски ресторант, който се помещава в стара градска къща на улица „Раковска” 174 в отсечката между Канала и Васил Левски. Не е чисто нов, но може да мине в графата сравнително нови. Двата етажа се различават като дизайн, но са модерни и уютни. Лично на мен долу ми беше по-приятно, макар че горе е по-удачно за големи компании. А с последната такава направихме такъв хранителен пир, че ще оставя снимките да говорят сами за себе си.

Хареса ми и персоналът – усмихнати и любезни хора. Не знам защо ресторантьорите толкова се оплакват от липсата на добър персонал. Постоянно се натъквам на такъв в новите ресторанти, които се отварят напоследък. Може би всъщност хората работят добре, когато попаднат на уютно място, когато шефът ги смята за съществена част от цялото, а не за работен добитък и когато обслужват възпитани клиенти. Такива като мен, разбира се :)

Пилешка фахита

Сега за храната: американски ресторант означава американска храна. Каква е тя?

Менюто е доста богато всъщност и включва популярните Калифорния стил пици (още не съм пробвала но чух суперлативи в сила на най-добрата пица в София), Бъфало крила, Сейнт Луис и Джак Даниелс ребра, телешки стекове приготвени по желание на клиента, традиционните бургери и автентичен чийзкейк. Друга съществена част е кухнята от Централна и Южна Америка, която е популярна в Щатите, приготвена обилно с подправки, но не са пропуснати и няколко азиатски специалитета. Храната изглежда много добре, вкусна е, а цените са може би само с една идея над средното средно.

Снимката с гигантската порция свински ребра беше неспасяемо лоша, за това я спестявам, но бяха едни от най-вкусните, които съм опитвала и то в количество, което ще нахрани всеки мъжага или поне две дами.

Джак Даниелс стек

Свински котлет върху царевично канапе със сос чимичури

Азиатски стър фрай

Похвала и за винената листа с вина от България, Европа и Новия свят. Разнообразни както във вида си, така и в цените си – нещо, което от пренапъване да са много шик на много места го пропускат и винената лисата започва от 40 нагоре.

Още един плюс-има ежемесечни, ежеседмични и ежедневни промоции.

Опитвам се да се сетя нещо, което да не ми хареса – засега няма. Браво!

Penfolds Forever

2010-11-13T06:06:00.000-08:00

Преди няколко дни влязох в магазина да търся нещо съвсем различно от вино, но виното ме намери само. За голямо мое щастие из търговската мрежа вече се намират произведенията на австралийската изба Penfolds, с култов статус по света. Откакто съм започнала да се интересувам от вино, си имам мечта – да докопам бутилка Grange на Penfolds. Досега не ми се е удало, основно защото струва близо 500 лв...Но дори да можех да си позволя тази цена, щях да съм затруднена от факта, че вината на тази изба доскоро не се намираха из търговските обекти у нас. Може би само в най-специализираните. Благодаря на Бибендум за промяната на статуквото.

Магазин на Penfold's в Сидни през '30-те години на миналия век

Та, това което магазинът предлагаше е Penfolds, Rawson’s Retreat, шираз и каберне совиньон 2006. Цената му е около 18 лв. Виното е разкошно, изключително ароматно, с нотки на горски плодове, но и на шоколад и подправки, дъб. Плътно, меко, топло вино, което чудесно би се вързало с по-тежки меса и сирена, макар че трябва да призная, че булилката беше изконсумирана с паста с аншоа, пармезан, каперси и маслини и много добре ни се получи.

Името Роусънс Ретрийт представлява препратка към каменната вила, построена през 1845 г. от д-р Кристофър Роусънс Пенфолд в известното лозе Магил в Аделаиде, Южна Австралия, където той, заедно със съпругата си Мари и дъщеря си Джорджина, са се установили и създали винарната Пенфолдс.

Особено симпатична в Penfolds ми е и бутилката – много класическо ретро, с класическа форма и цвят, ярко червено гърло и най-обикновени хартиени бели етикети с релефен надпис Penfolds, който никой не може да сбърка, дори и слепец. Извинявам се за лекьосания етикет на снимката, но така бързах да си сипя от него, че малко поолях.

Беше истинско удоволствие и само си мисля, какво ли удоволствие би било Grange. То e създадено през 50-те години на 20 век от Макс Шуберт и е може би най-популярното автралийско вино и дори е включено в списъка на културното наследство на Австралия. В началото Grange се правило от шираз и малък процент каберне совиньон. През последните десетилетия Grange се състои главно от шираз - от много стари лози в Бароса Вали. През 70-те години на 20 век Grange предизвиква сензация, когато на дегустация във Франция побеждава всички реномирани европейски вина.

След тази винена революция и вече е трудно да се каже кой е the master of syrah. Аз лично избирам австралийската интерпретация на сорта. Там той е по-мек, по-плътен, по-кадифен. В същото време обаче е много тежък, мощен и концентриран. Не обичам да си служа с винарската терминология (а и не мога), но бихте ме разбрали ако ви кажа, че ако отпиете от един хубав и качествен австралийски шираз неподготвени, ще усетите онова сковаване на гърлото, от което се кашля. (Чудесна съм с описанията на вината, няма що, знам си го :)

Наздраве!

Ars longa

2010-11-07T01:23:00.000-07:00

Стремежът на българските изби да си играят с непознати за публиката в България сортове все пак се оказа тенденция, която се задълбочава и разпростира. Преди две-три години българските винари залагаха на класическите, но не много разпространени тук сортове като совиньон блан, шенин блан, каберне фран, пино гри. Напоследък избите търсят вдъхновение във все по-далечни кътчета на света.

Преди седмици на пазара се появи първият български малбек от Mezzek на Катаржина. Трепери, Аржентино! Признавам, че не съм го пробвала, но пък си позволявам иронията, защото Катаржина от своя страна си позволи тотално да скапе масовите си вина, след като стартира наистина много добре. Български синдром. И за жалост отпадна изцяло от шопинг листата ми.

Но да се върна на темата. Наскоро бях на представянето на новата серия вина на Домейн Бояр – Ars Longa. Избата честно казано не ми е от най-любимите. Скъпите им вина са хубави, но скъпи, а тези в средния им клас рядко ми допадат.

Ars Longa обединява 5 червени вина. Първото е изцяло от сорта барбера – у нас не, но по света иначе популярен сорт, особено в Италия. Това е и единственото изцяло сортово вино. Останалите са доста интересни купажи:

Каладок, каберне фран и каберне совиньон;

Рубин, мерло и каберне совиньон;

Мавруд и рубин;

Сира, каберне фран и мерло;

Въпреки цялата претенциозност с името на серията – Ars Longa (изкуството е вечно) и фактът, че презентацията на вината наблегна повече на етикетите с картини на Да Винчи, Рафаело, Чиголи и др. , отколкото на качествата на вината, хубаво е, че първо: местните сортове като рубин най-после започват да си проправят път отново към бутилките; и второ: купажирането на сортове (популярни и непопулярни) е водещата тенденция в света, а едносортовите вина настъпват към по-бутиковите и майсторлъшки ниши, така че догонваме тенденциите.

Струват ли си вината? Ами ще ви кажа като разбера колко струват всъщност:) Серията според мен би трябвало да е в средния клас, така че ако се появи в магазините на цени над десет лева, едва ли ще закупя. Може би само последното – сира, каберне фран и мерло, което беше тежко, гладко вино. Поне така мисля, защото останалите четири чаши преди това, може и да са замъглили сетивата ми.

Събитието всъщност не беше дегустация, а по-скоро обилно наливане с вино, така че наистина ми е трудно да преценя трезво качествата на вината от Ars Longa. Със сигурност приятни и дори интересни. За жалост в ХА беше доста студено, което се отрази на температурата на виното - бяха по-хладни, отколкото е нужно, за да се усетят всички аромати. А и след втората чаша ми беше малко все тая.

Да кажа обаче и няколко думи за събитието.

Очаквах събитие тип дегустация-по-малко гости и по-голям акцент върху качествата на вината. Домакините обаче а моя изненада бяха спретнали нещо тип много „светско” – може би над сто души изпълваха коридорите на Художествената академия – наистина много сполучлив избор на място, особено за представянето на вина с толкова претенциозно име. Журналисти и пиарки...много пиарки...певачки, поетеси и поетесковци, актьори..много актьори... сервитьори с килнати шапки, препускащи с платата кетъринг (нужно беше да ги сталква човек, за да се докопа до манджата!), саксофонисти, манекенки, редови медийни пияници и тук таме по някой друг винен специалист... Всички с по чаша в ръка и ако не надаваш твърде много ухо на разговорите им, аха да си помислиш, че нещичко разбират и от вино. Камерите и фотоапаратите обаче бяха в твърде голямо изобилие, както и безкрайното позиране, за да се заблуждава човек дълго. Пърформънсът включваше и една небрежно позираща менада.

Цялата тази суетня обаче ме наведе на мисълта, че кризата може би наистина е поразминала, щом компаниите отново са започнали да си позволяват сравнително неефектвини събития с големи мащаби. Доброто старо разточителство. Дано, дано!

Сира, мурведр и вионие Zalze от ЮАР

2010-10-05T10:45:00.000-07:00

Ой ти, Малко Залце, що не си голямо! Така би възкликнал народният поет, ако беше опитвал Kleine Zalze. Може би дори и Поетът щеше да го възхвали ако беше попадал на него или поне на нещо по-различно от кръчмарските интерпретации на омайната напитка. По негово време чужди вина рядко са минавали оттук, па камо ли южноафрикански.
За това и в стиха "Тежко, тежко! Вино дайте", нe само че няма продуктово позициониране, но и преобладава гневно пиянският тон, който съвсем можеше да се избегне ако Поетът беше сменил виното с вино, механата с ресторант, а и държавата с някоя друга всъщност. Опс, за империята говорех.

Сега по същество: Zalze Shiraz, Mourvedre, Viognier ( в съотношение 80%:15%:5%) на изба Kleine Zalze от ЮАР е вино с изключително пищен и силен вкус, което причинява истинска експлозия на вкусовите рецептори. Предполагам, че причината се крие в примесите от мурведр и вионие, които дават по-различен характер на иначе много ароматната, но по-мека и по-гладка сира. Резултатът е прекрасно и много богато на вкус вино, но чак пък да потикне към революция, към пеене на буйни песни и зъбене на тирана, е не, слава Богу.
Заради такива чудни вина юарците може би не сa събрали сили да се преборят по-рано с апартейда, но пък по-добре някои държави да си имат пороци, отколкото някои пороци да си имат държава.

Опитвайки това вино, веднага усещате тъмните горски плодове, подправките, танините и френския дъб, в който виното отлежава 12 месеца. Няма как да не се върже перфектно с тежки червени меса, пикантни храни и сирена с наситен вкус.

Заради пребогатия вкус и дългия послевкус лично моята точка на насищане бе достигната точно с две чаши и половина. Което всъщност е добре, защото понякога не я достигам или я подминавам, да бъда честна. ..

Винарна Kleine Zalze е фамилна собственост, разположена край историческия град Стеленбош между двата океана. Това всъщност си е цяло имение с гурме ресторант, голф игрище и къща за настаняване насред лозята. Винарната e обявена за най-добър производител на ЮАР през 2007 г., което никак не е изненада.

Вината на Kleine Zalze се срещат вече в повечето специализирани магазини за вино. Точно това вино реколта 2007 бе забелязано в Cаsavino на нескромната цена от 24 лв., но аз пък имам набито око и си го набавих от кварталния магазин за 14 лв (реколта 2008), където беше попаднало вероятно малко случайно, но пък се задържа и все още го има.
И много ми харесва бутилката. Една такава...чудно симпатична. :)

Това беше, благодаря, че изтърпяхте тази неописуема рецензия!

Как кризата направи софийския център едно по-добро място

2010-10-03T04:35:00.000-07:00

Колкото и гадости да сътвори икономическата криза у нас (или кризата на българския антиикономически гений, кой както е по-склонен да я възприема), не може да й се отрече, че свърши едно много хубаво нещо – ограничи шопинга в десетките измислени бутици и безхарактерни магазини и свали наемите в центъра. От това произтекоха две неща. Първо въпросните магазини започнаха един по един да хлопват кепенците. И второ, хора със свежи идеи, които преди това не са имали възможност (финансова или друга) започнаха да ги реализират. Резултатът е, че кварталът само за една година се промени съществено и то в положителна насока.

Появиха се нови ресторанти със съвременна кухня и приятна обстановка, които се стараят да бъдат на достатъчно високо ниво в обслужването и в концепцията в храната, без да причиняват у клиентите си краен дискомфорт със сметката. Вече ми е около десет пъти по-лесно да си избера място за обяд/вечеря и да съм сигурна, че ще ми бъде приятно и много вкусно и то в радиус от максимум десет минути от къщи.

На „Ангел Кънчев” вече цари чудесен средиземноморски дух и се превръща в улицата, на която да се чудиш къде по-напред да седнеш. Първо мароканският ресторант „Анет”. За жалост градината вече не работи, но силно я препоръчвам за лятото, успява наистина да създаде впечатление за Средиземноморие насред софийския център. После средизмноморският „Олив Гардън”, където персоналът (чудесно обслужване) и клиентите (много чужденци) всеки път ме карат да се чувствам сякаш съм на почивка някъде из Италия или поне в Гърция. Новото допълнение – „Театро” на ъгъла с „Хан Аспарух”, чудесно се вписва в редицата. На феновете на израелската кухня (която признавам, не съм пробвала още) ще им се понрави и мъничкото, но уютно Danny’s - някъде там измежду всички други. Като сложим за капак на всичко и пекарната на JoVan, „Ангел Кънчев” засега заема първо място за най-вкусна улица. Искаше ми се да кажа и няколко добри думи за „Брасри” до градинката на Солунска, но за жалост последното ми посещение беше наистина последно. „Брасри” определено лежи на стара слава, но май и на нея никой не се връзва като гледам за каква посещаемост става дума. И, съжалявам, но не съм съгласна да вечерям претоплени спагети за много пари!

Кризата уби и турското магазинче за джвъчки на "Патриарха" (близо до "Раковска"), но не негово място пък се появи винарна „Булерия”. Голямо и звучно БРАВО за професионалната винена листа, вкусното хапване и умерените цени, които изцяло компенсират факта, че обстановката можеше да бъде една идея по-уютна, макар че в никакъв случай не е зле.

Винарна Булериа, Патриарха

Малко по-надолу на "Патриарха" новите попълнение са две, като за едното съм особено благодарна – „Месопродавницата” на Лесидрен. Най-после месарски магазин наблизо! Пресни меса, разнообразие от всякакви колбаси и месни продукти (със и без марка Стара планина) и край на разкарването до Пикадили в Сити Центъра или Била на Университета само заради две пържоли. Крайно време беше.

Месопродавницата на Лесидрен, Патриарха

Другото местенце е кафетерия с домашно приготвени къпкейкове, чийзкейкове и торти. Le Petit Café, както подсказва и името му, е мъничко, уютно и вътре не се пуши. Точно както трябва да бъде.

Le Petit Cafe, Патриарха

По уличките наоколо също изникват интересни места като Papercake на „Раковска”, а „Витошка” започва да придобива приятен облик. Откакто мутри и мутреси бяха лишени от привилегиите да пазаруват по модела „от вратата на джипа до вратата на бутика”, въпросните бутици или по-скоро мини перачници, подарени на любовниците, изчезват и на тяхно място се появяват симпатични кафета като Мементо, Green Bar и др. За съжаление зимата няма да работи в тяхна полза, но пък „Витошка” има шансове до година-две да се превърне в истинска представителна улица с кафенета, каквито има в повечето европейски градове, стига собствениците най-после да открият невероятните възможности на газовите гъби, които, използвани правилно, могат да накарат човек да си изпие кафето навън дори през зимата.

Green Bar на Витошка

И накрая любимия "Шишман", където процесите са особено динамични. Тук всяка седмица нещо се затваря и всяка седмица нещо се отваря. Проверката показва, че всички барове по "Шишман" са на лице, с изключение на геройски загиналите (като 703, но това е живота, приспособи се или умри, а 703 определено не поиска да се приспособи), новите вкусни попълнения като ресторант "Бунюел" и "Супастар" най-вероятно ще оцелеят, защото са добри, а най-радостното е, че ресторант "Комерсиал" премина през кризата без жертви. Това е мястото, което никога не ме е разочаровало и винаги може да спаси положението, когато ти се яде нещо вкусно, но не ти се мисли точно какво и точно къде. В момента поне три места се преобразуват от нещо в нещо и скоро ще видим какво ще излезе. Аз лично ще се радвам ако сред тях има някакъв алтернативен на дюнерите вариант на фаст фууд, защото човек огладнява скачайки от бар на бар.

Единственото, което ми лиспва към момента, е специализиран магазин за вино, тъй като селекциите в обикновените магазини е на принципа „зареждам десет неща, ама както ми дойде и нямам конкретно обяснение защо точно тях” и отново вариантът е разходка до Пикадили. Наскоро видях, че такъв магазин има на ъгъла на "Раковска" и "Неофит Рилски", но, неизвестно защо, колкото пъти мина – в различни часове и през делници и през празници, все е затворено.

P.S. На повечето ресторанти и кафета споменати тук обещавам да посветя отделни размишления и надявам се да е скоро. Все не стига пустото време!

Акулата е гладна!

2010-09-23T09:10:00.000-07:00

Когато Нервната акула предозира с политическите страсти, обича да успокоява бесовете си с готвене. Между другото, напълно важи и обратното твърдение: когато е гладна е мноооого нервна.
В резултат на всичко това се появи и новият блог - hungryshark.eu, където могат да се прочетат полезни и интересни неща за храната, напитките, кулинарията, продуктите, местата и хората. Може би ви ще направи впечатление, че бирата някак преобладава сред все още немногото постове. Предполагам, че снимката дава известно обяснение защо:)

Този пост се появява, защото:
1. За бира тя равна няма, но стане ли дума за вино моя милост е по-компетентният орган и ще опитам да подкрепя съдържанието на hungryshark.eu със скромния си опит и знания.
2. Обикалянето по ресторантите в търсене на добрата кухня е споделено.
3. Хладилникът с бира е моят!

HungryShark си има братче, което се нарича MySoulKitchen. Доскоро те бяха двете половини на един много вкусен блог, който всички обичаме - Нож и Виличка. И понеже две е повече от едно, всъщност новината е добра - ще е два пъти повече и два пъти по-вкусно.

Успех на Магда и Kрис!

Сайт за милиони. Буквално.

2010-09-15T06:34:00.000-07:00

Шест милиона и половина ще струва на България проектът за създаване на туристически информационен портал с интегриран в него мултимедиен каталог. Проектът се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие“ и трябва да бъде готов до края на 2011 година. Идеята е вече съществуващият, но доста безугледен сайт www.bulgariatravel.org , да се превърне в модерен официален туристически портал на България, в който потенциалните туристи, както и бизнеса, да намират цялата информация, от която имат нужда, на едно място. При това богато илюстрирана със снимки, клипове и друга мултимедия.

Безспорно България има нужда от подобен портал, с какъвто разполагат всички утвърдени туристически дестинации, и каквато страната ни уж също е или поне се стреми да бъде.

Ако ви се струва, че парите са много обаче, то е защото наистина са много. И големият въпрос е, как ще се похарчат?

Две са основните дейности по проекта. Едната е създаването на самия сайт и каталога, като за тази цел са отделени близо два милиона лева. На всеки, който се занимава с изработването на сайтове, би му настъхнала косата от подобна сума. Според специалисти в бранша, техническата изработка на портала като стойност не би трябвало да надхвърля 20 000 евро. При това за много добър продукт. Останалата част от парите се предполага, че трябва да отидат за мултимедийния каталог – хиляди снимки, стотици текстове, десетки видеофилми за туристически обекти и т.н. Друго голямо разходно перо е преводът. Порталът ще се поддържа на девет езика, включително японски и иврит.

Поръчката обаче според наблюдатели съдържа някои пропуски. Като този, че не са зададени параметри и контролни механизми за въпросните снимки и клипове. Ако изпълнителят, който ще стане ясен след две седмици, реши да е недобронамерен, може да закупи вече готови продукти евтино и да ги представи като голяма своя инвестиция. Ако пък е добронамерен, то с тези пари може да се създаде портал за чудо и приказ, с панорамно видео, с много качествени кадри, с оригинални и любопитни текстове.
Малко по-сериозно стоят нещата обаче с втория голям разход. Почти три милона лева са предвидени за популяризацията на портала чрез рекламна кампания в Интернет. Във време, доминирано от социалните мрежи, във време, в което все още Интернет е един от най-евтините рекламни канали, тази сума изглежда меко казано внушителна.
3.1 млн лв. е и националният бюджет на България за маркетинг и реклама в туризма за цялата 2010 година, с който плащаме участията си на десетки турситически борси в чужбина. Почти толкова ще струва и популяризирането на един сайт в Интернет. Не ни се иска да вярваме, че отново се „усвояват“ някакви европейски пари. Още повече, че на този проект му е „втори път стомна за вода“. Първата поръчка бе пусната по времето на Държавната агнеция по туризъм, но бе спряна от новите управляващи, тъй като имаше съмнения за нередности по поръчката. Които сега би трябвало да са отстранени. И затова, когато дойде време за прескъпата реклама на сайта, ще задаваме още повече въпроси.

Kоментарът е от днешния брой на в. Пари

P.S. Бисери: цел на рекламната кампания: Да генерира 1.9 млн клика към новия портал...Брей, как ги сметнахте? А не е ли по удачна цел, да се увеличи туристопотока в България с някакъв процент, а не да си броим кликовете.

И още: "Интернет е най-ефективният и ценово изгоден канал за комуникация на България като туристическа дестинация, сочи анализът на Министерството на икономиката, енергетика и туризма", из пресрилийза на МИЕТ.

Суперизгоден е - 3 млн за рекламна кампания на сайт в интернет! Някак не мога да схвана логика на това да създаваш продукт за 2 млн лв и да го рекламираш с 3 млн лв. Aко това е начинът, по който разсъждава Mинистерстовото на икономиката, горка ни икономика. Защо просто не си кажат, че нямат капацитет да направят повече проекти. Защото това прилича на ударно усвояване на голяма сума, тъй като просто трябва да се усвои. Иначе за 6 милиона и половина могат да се направят минимум десет свестни неща. В крайна сметка е за нас, нищо че парите не са от бюджета.

P.P.S По-подробно за драмата по проекта можете да се запознаете в сайта на Боян Юруков.

Сейнт Джон Братчеда

2010-09-04T08:42:00.000-07:00

Специално поздравявам всички, които обясняваха, че не трябва да сме черногледи и че трябва да дадем шанс на мощите, открити на остров Св. Иван, както и на религиозния туризъм в Созопол.
Новият хит се нарича St. John Predcheta. Ей сега вече виждам как тълпите поклонници прииждат.

Снимка: via Бай Далай

Snapshot на беге туризма

2010-08-24T07:49:00.000-07:00

От време на време разни хора ме обвиняват, че съм била претенциозна към родния туризъм. Ей за това пускам едно чуждо разказче на Куку Руку, което обаче много добре онагледява ситуацията. Заради описаните неща, колкото и да падат цените у нас, всички хора с малко самоуважение ще продължават да ползват ол инклузива в Турция и Гърция, а останалите ще предпочитаме гьозлеметата . А напитките ще са от бутилирани и от магазина, докато по плажовете продължават да сервират отрови като описаните тук.

След 2 седмици отпуска

Не, че искам да си правя равносметка (не ми идва отвътре), но стигнах до извода, че такова нещо като "клиента е най-важен" няма почва у нас. След 5 дневен престой в к.к. Албена съм ужасена. Програма UAI - да, но каква :) Уиски в пластмасова чаша ( в лоби бара на хотела), а за разредител - Присан - чудно. Разбира се, някой трябва да благоволи да ти сипе - с един такъв "свиреп" поглед (дръзнал си да го вдигнеш от лаптопа). Храната - ядеш само това, което разпознаваш какво е - защото после някой трябва да тича до аптеката. Чадър и шезлонг до басейна и на плажа - разбира се, стига да станеш в 6.00ч. и да си хвърлиш кърпата на някой, ако има останал де. Е, поне проблем с тока нямаше.
После за да си почина, ходих и за 5 дни на село. Ей така, за по кафе отскачах до Мелник - еййй, мъко моя тиии. В главата ми е останал рекламен надпис върху разкъсан кашон, който гласи : "страшно вино - чупи легла". Мен ако питат само глави чупи, защото е разредено и с доста примеси (захар-повечко от необходимото, оцветители-Мелнишкото вино /направено от сортовете "Широка мелнишка" и "Мелник 55" е с цвят "рубин", а не тъмно-червено). Горките чужденци - едвам успяват да си поръчат.
И така - завърнах си се в празната София - отпочинала :)
.
.

Party street Shishman

2010-08-13T00:32:00.000-07:00

Добрите идеи понякога трудно пробиват, но не и когато има остра нужда от тях. Обикновено повече критикувам визията (или често липсата й) на Столична община за града, но инициативата "София диша", подета от столичния ДСБ зам.-кмет по културата Христо Ангеличин, заслужава похвала. Три поредни недели дни, стартирайки от настоящата, "Шишман" ще е пешеходна шоузона с музика, спорт и забавления. Отсечката от Графа до Парламента ще е забранена за автомобили и ще се превърне в "истинска европейска централна улица".

Нищо ново не сме открили, просто се опитваме да пренесем на софийска почва една чудесна практика от други европейски и световни градове. В Париж например всяко лято затварят улицата по цялото протежение на река Сена, а в Ню Йорк - площадът Таймс Скуеър и на него практикуват йога. Идеята е поне за малко да създадем един"зелен" път, който да свързва част от централните паркове, разказа Ангеличин.
Друга идея на инициативата е подтикне към обществен дебат за града, за начините, по които се придвижваме, за въздуха, който дишаме, за зелените алтернативи с по-малко автомобили и шум.

Програмата включва творчески работилници, спорт, игри, театрални пърформънси, музика и т.н. В уличната фиеста ще участват циркови и театрални артисти - клоуни, жонгльори, артисти на кокили, мимове и др. Музикалната част е поверена на софийските улични музиканти, на различни джаз и класически банди, както и на диджеи. А по средата на улицата даже ще има роял, обеща столичния зам.-кмет. По време на празника ще се проведат и турнири по мини тенис, бадмингтон, дартс, джаги, народна топка и други. Столична община очаква към инициативата да се присъединят и много скейтбордисти, кънкъори, велосипедисти - всички онези, които са избрали алтернативни начини на придвижване в града.

Миналата година имаше Гролш парти на Шишман и мяй никак не беше зле:)
снимката е на Дневник

Любимите ни барове ще се включат активно в акцията. Околните магазинчета също няма да бездействат. Например магазин Under construction на съседната ул. "Паренсов"ще изнесе на Шишман специален щанд с нова колекция тишърти с картини на българска художничка.

Отдавана искаме София да си има поне едно място, където правилата са малко по-различни. Където баровете и ресторантите не затварят градините си в десет, където можеш да намериш някакъв нощен живот и през седмицата, където да не слаломираш между колите, където улицата не е паркинг и въобще където да знаеш, че ето тук е фън зоната. Шишман е идеалното място за това. Дано тези три недели да покълнат по-нататък в нещо по-ежедневно. Или поне ежеуикендно.

По думите на инициатора, участниците в програмата са се включили абсолютно доброволно. Общината няма да похарчи никакви средства. Може би ще единствено живеещите там няма да са на 100% доволни, тъй като ще трябва да махнат колите си от улицата, но пък хайде сега, август е, неделя, София е празна.
.
.

Не планината при Мохамед, а Мохамед при планината

2010-08-06T06:54:00.000-07:00

Издателската група Condé Nast ще навлезе с някои от най-известните си марки като Vogue, GQ и Vanity Fair в ресторантьорския бизнес в Азия, Близкия изток и Латинска Америка, пише днес Дневник.
Този ход отразява растящата тенденция издателите да търсят нови източници на приходи извън печатните издания, които продължават да изпитват трудности заради свития рекламен пазар и миграцията на читателите към онлайн пространството.
Решението на компанията да изпробва този модел идва след успеха на няколко лицензирани заведения в Москва - Vogue Cafe, GQ Bar и Tatler Club. Те са продукт на партньорство между Condé Nast и руския ресторантьор Аркадий Новиков.

Компанията ще създаде нов отдел, наречен Condé Nast Restaurants, със седалище в Хонконг. През 2011 г. ще бъдат открити едно или две заведения на места като Хонконг или Дубай. Първоначално ще бъдат използвани лицензи за марки като Vogue и GQ, които имат издания съответно в 17 и 15 различни държави. Целта на компанията е в бъдеще да отваря до 5 нови ресторанта годишно.

Всичко това на мене лично ми говори едно: добрите брандове са добри и успешни, защото могат да се адаптират към ситуациите и да ги накарат да работят в тяхна полза. Нещо, което почти не съм виждала у нас. Тук модела е да се мрънка и да се обвинява някой/нещо за лошото положение.
Медиите се оплакват от спадналите приходи от реклама, но продължават да работят по същия начин. Всички "ощетени" от торентите и друг тип придобиване на авторски продукти през Интернет, правят кампании срещу "пиратството", вместо да се нагодят към новите условия, които, ясно е като бял ден, просто няма да се променят.
Дори разни собственици на заведения (като прословутото 703) предпочитат да затворят и да обвинят клиентите си в "нелоялност" вместо да променят нещо, така че да потръгне. Пич, сори, харесвах 703, ама "заведение с традиции" не означава да не направиш един ремонт за двадесет години...
И въобще, в която и сфера да се обърнете, примерите извират. Пожелавам ни повече компании като Conde Nast да има и у нас.

Едни мощи религиозен туризъм не правят

2010-08-05T07:17:00.000-07:00

"Мощи шестват из Созопол, придружени от двама министри".(По Mедиапуул. Велико заглавие.) На снимката е само единият министър, защото от другия особено много ни е срам и не искаме да го виждаме даже , райт?

С откриването на костиците на остров Св. Иван до Созопол, нарочени да бъдат мощи на Св. Йоан Кръстител (неуточенено като млад или като стар), някои хора започнаха да бленуват някакъв бум на религиозния туризъм и привидяха тълпи от поколонници, стичащи се към в Созопол. Даже министрите спешно гласуваха близо половин милион за ремонт на църквата, към която пилигримите са се затичали...в мечите им.

Отвър глупостите на един министър (който отдавна трябваше да бъде уволнен, тъй като очевидно няма да си подаде оставката, колкото и тъпотии да сътвори) и лековерието на един премиер, изявяващ се като цар Иван Александър, истината, потвърдена от туроператорите, е че България не се разпознава като дестинация за религиозен туризъм в чужбина и е меко казано лекомислено да вярваме, че с едно откритие нещата ще се променят, пък дори и като по чудо да се окаже истинско.

Нещата не стават така - "откриваш" едни кости, оповестяваш без доказателства, че са на Йоан Кръстител, ремонтираш набърже една църква и ги слагаш в нея и чакаш тълпата да дойде. Нужни са години работа, постоянно финансиране и популяризиране, за да се изгради един туристически продукт. А с продукт за поклоннически туризъм е двапъти по-трудно.

Религиозният туризъм е част от културния, който у нас най-често включва посещения на църкви, манастири, паметници на културата и др. като допълнителна екстра към плажната или ски ваканцията. Истинските поклоннически посещения като тези в Йерусалим, Гърция, Испания, арабските страни и т.н. в България обаче клонят към нулата.

Туроператорите допускат, че медийният шум може би ще събуди любопитство в региона, но са силно скептични, че ще има ефект върху чуждестранните посещения специално с тази цел. По-скоро мощите ще бъдат още една десетминутна спирка в дневните екскурзии до Созопол, които се организират за затлъстелите туристи в Слънчев бряг, за да разнообразят ежедневието им.

Неподходяща дестинация

Черноморието, въпреки че разполага с отделни ценни обекти, не е подходяща дестинация за поклоннически туризъм. Созопол и Несебър бяха дестинации за културен туризъм, но вече не са и това. Те са част от масовия евтин морски чалга пиянски туризъм. Презастрояването, което носи след себе си и куп други усложнения, инфраструктурните проблеми, масовия продукт, шума и т.н. са точно нещата, от които религиозните туристи бягат. Тези хора търсят духовно преживяване. Искам да видя как ще го намерят сред созополските хотели, сергии с боклуци и капанчета с чалга.

И да, България има някакъв потенциал за религиозен туризъм, но той е в изграждането на истински тематични пътища, маршрути, каквито има в Европа и цял свят. Той е в софийската "Света гора", където обаче десетки ценни църкви и манастири стоят затворени и в плачевно състояние, регионът около Пловдив и Пазарджик, където също има множество църкви и манастири. И точно там трябва да се излеят пари. Първо, за възстановяване и подръжка, второ за популяризация.

Малко са местата по света които привличат туристи сами по себе си като Йерусалим и Ватикана например, защото имат огромна концентрация на история. Поклоническите дестинации се създават, разработват и развиват с години. Един пример - маршрутът „По стъпките на апостол Павел“ в съседна Гърция. Добре популяризиран, солидно финансиран и все пак не са се убили туристите да ходят по него. Просто религиозният туризъм няма как да е масов. Където пък има масов, трудно ще се развие религиозен.

Мощи на светци има в хиляди църкви по света. Има и в десетки църкви в България. Ако пък съберем всички кокали, обявявани за мощи точно на Св. Иоан Кръстител, ще стигнат за няколко скелета. Но поклонниците не се втурват към тях току така. Те търсят цялостно преживяване, а не просто конкретна находка. Освен това популярните поклоннически дестинации рядко са такива сами по себе си. Историческото наследство е само едната страна. Другата са религиозните тържества, големите празници, конгреси, конференции и религиозни събори, които работят за популяризирането на дестинациите.

Така че, оставяйки настрана скептицизма на повечето хора относно автентичността на въпросните мощи, туроператорите не очакват нещо съществено да се промени заради тях. поне не скоро, поне не без усилия и средства. И е време наистина да решим какъв точно туризъм ще правим, защото всяка година акцентът е различен, а бюджетът за популяризиране на дестинация България в чужбина е смешните 5 млн лв, които стигат точно за изграждането на един посредствен щанд, който разнасяме по няколко борси из Европа и три клипа по ZDF.

*статията е от в. Пари с малки изменения, снимката е любезно предоставена от МФ :)

Трайчо ще брои курортните такси, за да види колко туристи са ощетени от аварията с тока

2010-07-27T06:37:00.000-07:00

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма щяло да засече по размера на внесената курортна такса броя на туристите, пострадали от аварията с тока между Бургас и Бяла в края на миналата седмица.
"Тепърва ще разберем колко точно са били пълни хотелите по размера на курортната такса, платена към момента. Така ще се разбере дали са верни декларациите за това, че са засегнати 200 - 300 000 туристи", каза министър Трайчо Трайков.

Ха сега! На всички им е ясно, че хотелиерите доста често не декларират истинския брой туристи, за да си поспестят таксата. Сега обаче това ще им изиграе лоша шега. Туристите ще излязат по-малко от реалните, проблемът ще се омаловажи, а ако случайно хотелиерите решат да искат неустойки въз основа на брой туристи, ще са прецакани. Макар че те май са се отказали от тази идея, за да си спестят нервите. Което е разбираемо, с тази администрация и с този държавен бюджет...
Ама министър Трайчо да не се прави на лапнимуха, защото много добре знае, че туристите в регистъра не са колкото туристите в стаите.
.
.

Мементо

2010-07-24T02:34:00.000-07:00

За първо лято не ми се очертават големи отпуски и дълго излежаване по морето, което като цяло не ме кефи много. Особено не ме кефи и фактът, че нощният живот в София, както вече писах, е под всякаква критика и всъщност свършва в часовете, в които Солун или Истанбул примерно се събуждат. Хубавото поне е, че в София продължават да се появяват уютни и сипматични местенца, където човек може да прекара няколко часа, чувствайки се повече като на гости на добър приятел отколкото в заведение.

Двата бара Мементо ги вкарвам директно в тази графа. Единият е на ъгъла на Раковска и Гурко (бившият бар Моно до инфоцентъра на МВР) и е по-голям - с вътрешна и външна част.

Вторият е на Витошка и е съвсем миниатюрен, но пък толкова чаровен, че няма как да не стане любим.

Цветовете са много светли, обстановката е средиземноморска, модерна, разчупена. Пълно е с всякакви красиви неща, които са и интериор, но могат и да се закупят - съдчета и прибори за чай, кафе, коктейли и други красоти.

Има голямо разнообразие от топли, студени и ледени напитки, както и коктейли и дребни неща за хапване - сандвичи, кроасани, кукис и др. Обслужването е другият голям плюс. Хората зад баровете в Мементо не бих ги нарекла бармани, а по-скоро баристи - специалистите по кафе. Личи им, че най-малкото са изкарали курсове, защото е истинско удоволствие да наблюдаваш как приготвят напитките с точни и премерени жестове с помощта на красивите професионални кафе машини. Ако няма твърде много работа и имате късмет, барманът може и да се е поупражнявал в лате арт върху кафето и то да дойде с красива рисунка върху пяната.

Шест точки и за музиката, за богатия избор от вестници и списания, за красивите съдове.
Въобще, вземете да наминете и сами да проверите за какво става дума. Струва си.
.
.

Как се изопачават новини

2010-07-23T07:47:00.000-07:00

Цецко Цветанов беше на посещение в Сънчев бряг, където се срещна с новото ръководство на Слънчев бряг АД. След срещата той каза, че незаконните обекти на територията на туристическия комплекс са 750 и те ще бъдат премахнати след края на туристическия сезон.
Сред обектите в нарушение имало както масивни сгради, така и временни обекти. Става дума основно за сергии и капанчета, сред които малка част са постройки, т.е. не само паянтови конструкции, но и такива с бетон и тухли. Думата хотел обаче не се среща никъде в изказването на министъра, а и силно ме съмнява, че току така ще тръгне някой да руши хотели.

Какво четем обаче в култовия сайт за дезинформация BNews:

Цветанов ще събаря 750 хотела в Слънчев бряг

"Вътрешният министър Цветан Цветанов може да разреши проблема със застрояването в Слънчев бряг".

По-нататък в текста естествено никъде не се споменва, че става дума за хотели. Но заглавието и лийда стигат. Вече си представих как Робин с тия две ръца и една кирка отива и започва да кърти незаконните хотели и сам разрешава проблема с презастрояването.

Еваларката на B News!

Открийте разликите

.
.

Няколко мнооого важни държавни дела

2010-07-23T06:07:00.000-07:00

Най-често не забелязваме и не си даваме сметка с какво се занимават държавните структури, които се издържат, нали, с нашите данъци. Не говоря за бездействието, за неефективността на действието, за бюрокрацията и т.н., а за неща, които ни се навират в носа и пак не забелязване каква алабалистика са.

Тъй като напоследък прекарвам много време в ровене и наблюдение на информационния поток, всичко това започва да добива форма. Ето няколко неща от последната седмица, които включвам в графата мега бисери.

Полицейско отбиване на номера
Акциите на МВР са страховити сами по себе си, но ето една съвсем прясна новина от днес: 1000 лв е глобата за една от проститутките, задържани в ебаси куул акцията на МВР „Безделниците“! Проститутката е обвинена естествено в безделничене, макар че на мене ми се струва, че яката се е трудила.
От дописката във Фокус става ясно, че варненската полиция цели 4 месеца е наблюдавала тази трудовачка. Да повторя. ЧЕТИРИ месеца. ЕДНА проститутка на Златни. Вие нормални ли сте??? Проститутки в курортите ни има от Тошово време още. Те са се сраснали с туристическия продукт и въобще не са най-големия му проблем на тоя туризъм. Все едно сега разбира полицията за тях.

Вместо да ни харчат парите за дивотии, да вземат да легализират най-старата професия в света, да си плащат данъците и осигуровките хората, както в други места по света. По-притеснителна за мене беше информацията, че единият от сутеньорите предлагал едни цени за българи, а други за чужденци! Ми ето, ако професията беше легална, можехме да го санкционираме за двоен стандарт. А сега ще си го пуснат след някой ден и нищо. Отговорно заявявам, че икономиката ни само и единствено губи от това проституцията да е на тъмно.

Една мечка и двама министри
Мечата драма вече не знам колко дни занимава медиите. Наскоро екоминистърката Нона Караджова даде пресконференция, за да отчете дейността за една година. Това се случи в рамките на 40 минути. Следващите 30 минути бяха заети с мечата тема. Половин час министерски разсъждения за мечката...Не можех да повярвам на ушите си.
В министерствата и безбройните им структури с безумно раздути щатове има специалисти по всичко. Сигурна съм, че под една или друга форма към МОСВ работят поне 20 експерти и по мечките. Но не! Особено важно е журналистите да разпитат самий министъра.

Не е само вярно, че държавниците говорят тинтири минтири, за да отклоняват вниманието от важните неща. Журналистите понякога сами си го просят. Въпрос на репортерка от една от националните телевизии, зададен с фатално сериозен глас: „Госпожо министър, как ще гарантирате живота и здравето на хората в смолянските села!?!“ Може би трябва Нона Караджова да тръгне да пръска за мечки из Родопите? Не знам...
След като в крайна сметка бе отстреляна грешната мечка, вчера министър Мирослав Найденов разрешил да се отстреля още една, па дано е правилната. Така това изключително важно за държавата решение просто трябва да се вземе направо от министъра, щото явно няма от кой друг.

Заседанията на МС
Ако не следите дневния ред на заседанията на Министерски съвет всяка сряда, няма как да знаете какво включват близо тридесетте точки всяка седмица. Медиите сдъвкват и изплюват една-две-три теми, които обикновено са и най-съществените. Измежду тях обаче има супер интересни точки.

Например тази сряда важнoтo беше административната реформа, която трябваше вече да се е случила, дала анти кризисни резултати, че и да сме я забравили, но вместо това, тя просто предстои. Нищо де.
Други теми: одобрен проект за финансово споразумение по инициативата JESSICA (нежната половинка на JEREMIE?) и, цитирам, „проект на решение за одобряване проект на споразумение за подкрепа на проекта „Набуко“. Последния проект да затвори вратата.

Кое беше другото?
Тази сряда, дали защото лятото е в разгара си, положението беше доста цветущо.
Първите пет точки включваха предложения от министър Вежди за награждаването с ордени на Йорданка Христова и четиримата Щурци.

Точка 6: Изменение на националния план за противодействие на тероризма. Не че е маловажно, но честно казано не знаех, че имаме тероризъм, че и план за борба с него, че и го променяме, не стана ясно как.

Точки от 8 до 12 засягаха прехвърляне на държавни земи, повечето в полза на общини и един имот за църквата, че тя милата е много бедна и въобще не е най-големият собственик на земя в България. Кои земи, къде, какво и защо – никой не е питал и никой не е отговорил.

Точка 15: Одобрено е споразумение за научно-техническо сътрудничество между министерствата на образованието и науката на България и на Руската федерация. Да живей българо-руската наука! Нещо в подобен стил е и т.16, но с Индия.

И сега любимото ми: т. 25 -последна: Проект за изменение и допълнение на наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели. Внася - министърът на здравеопазването Ана-Мария Борисова.
Министърката от кръстопътя болници няма да затвори, съмнява ме, че и някаква реформа ще извърши въобще, но ако не друго, ще ни научи по колко литра мляко да пием и да ядем по-полезна сол. Не че не е важно...
.
.

"Плати колкото искаш" вече и в български ресторант

2010-07-21T06:03:00.000-07:00

Преди време, ровейки из нета, попаднах на ресторантите от типа Pay what you want. В разгара на кризата няколко ресторантьори из Европа - в Лондон, Барселона, Берлин, Виена и др. предложиха на клиентите си сами да решат колко струва храната и обслужването, което им предлагат. В някои от тях промоцията важеше за определено меню, в други пък беше за цялото меню, но само за няколко месеца. Идеята е, чисто психологически да разтоварят клиентите си от неприятното задължение на конкретните цифрички в сметката и да им дадат свобода.

Странно, но повечето ресторантьори твърдяха, че всъщност са спечелили от това - клиентелата им се е увеличила, защото любопитството води нови гости, а повечето от тях плащали прилично, че и дори повече от необходимото-може би заради чувството за дълг и съвест, може би защото идеята им се е харесала. Та написах статия за тези ресторанти в сп. ХоРеМаг, където работех, после я пуснах и тук.

Иновативното мислене на тези хора много ми допадна, но бях убедена, че е невъзможно подобно нещо да се случи в България. Да, но съм сбъркала.

Преди броени дни се натъкнах случайно на ресторант Българска Завера в София - на ъгъла на бул. Тодор Александров и ул. Самуил, който предлага точно тази схема - промоционално меню "Плати колкото искаш".

Тъй като не вярвах на очите си, бързичко изтичах до там и се запознах с новата собственичка на ресторанта - Александра Пеева - много позитивен и усмихнат човек. И всичко се оказа истина.

Менюто е изискано и четирикурсно - салата, предястие, основно и десерт. А клиентите ще платят за консумацията точно толкова, колкото сметнат, че струва.
Оказа се, че Александра е прочела статията в ХоРеМаг и решила да пробва. А на мене пък това, разбира се, ми достави чисто професионален гъдел и хубавото чувство, че съм била полезна с идея :)

Подробности за ресторанта и менюто можете да научите от последвалата ми статия ето тук.
.
.

Книжки и сладкиши в Пейпъркейк

2010-07-20T03:03:00.000-07:00

Признавам си, че напоследък никак не чета. Което е ужасно, защото адски обичам да чета. Улавям се, че си намирам всякакви извинения сама за себе си, но истината е, че свободното ми време не е твърде много, но за сметка на това е заето почти изцяло с визуални развлечения, разбирайте домашно кино и по-рядко истинско кино. А най-голям дял има, разбира се, безсмисленото висене във Фейсбук и тем подобни.

Миналата седмица обаче за първи път от доста месеци изгълтах една книга и надявам се това да е само началото на нов четящ период. Виновникът се нарича Хосе Карлос Сомоса и напоследък ми е един от любимите съвременни автори. Ако искате роман със суперувлекателен сюжет, няколко преплитащи се линии-криминална, фантастична, историческа, научна и т.н. , написан интелигентно и с много приятен стил и въобще ако искате книга, която да преминава почти като филм пред очите ви докато четете, купете си нещо на Сомоса.

Първият му роман, който излезе в България - "Клара и сянката" е доста обемист, но е от онези книги, за които обемът е плюс, защото просто не искаме да свършват. Страшно оригинален. Вторият - "Пещерата на идеите" на мене лично ми е в топ десет на най-готините книги, които някога съм чела. Третият - "Зиг Заг" се заиграва с теориите на квантовата механика, а действието в последния преведен у нас негов роман- "Ключът към бездната" се развива хилядолетия напред в бъдещето. Светът е съвсем различен, хората са синтетични, но част от хората са обзети от меко казано "странен" религиозен фанатизъм.

С последния роман се сдобих наскоро в Papercake на Раковска. Много симпатично ново местенце, което е колкото книжарничка, толкова и сладкарничка.

Има рафтове с книги, има и къде да се седне. Най-хубавото е, че тук вместо да ви се скарат, че сте се зачели в някоя от книгите, ви канят да направите точно това. Papercake иска да бъде мястото, където можете спокойно да си четете, колкото и каквото си искате, при това без да сте длъжни нито да си купите книгата, нито дори да консумирате каквото и да било.

Макар че второто е доста приятна част. Сосбтвеникът на Papercake е този, който държи и "Апартаменът", та асортиментът и тук е същият - домашно приготвени сладкиши и напитки.
Местенцето е адски чаровно и го препоръчвам на всички, макар че, честно казано, цените на бара ми идват малко ту мъч. Но пък четенето е безплатно и хората са адски мили:)
.
.

Мрън-мрън, МОСВ ми пречи!

2010-07-09T04:37:00.000-07:00

Наскоро в „Дневник“ излезе една публикация, в която милите хотелиери по Черноморието, в случая северното, се жалват, че много искат да бъдат еко, но тежка процедура на Министерството на околната среда и водите ги спъвала. Става дума за общоевропейската екомаркировка т.нар. Маргаритка, която се дава на хотели, които са изпълнили определени изисквания за екологично настаняване. Тъй като този екобранд е общ за целия ЕС и негов принципал е ЕК, единственият оторизиран за присъждане на такъв сертификат орган в България е МОСВ.

„Още при първите ни опити да получим повече информация за процедурата обаче ударихме на камък и срещнахме мълчание от страна на МОСВ“ твърдят хотелиерите.

На мене обаче цялата работа ми прилича на чудната народна поговорка „На крив...вълната му пречи“. В никакъв случай не искам да защитавам МОСВ. Може и хотелиерите да са пратили запитванe, може и то да се е загубило нейде по веригата, може и министерството да е „заето“ с по-належащи проблеми...Кой знае.

Ето обаче мотивите за моя скептицизъм спрямо искреното желание на варненските хотелиери да бъдат еко:

Още преди години хотелиерите се бяха вдъхновили от идеята да имаме екосертификати. През 2006-та имаше големи планове. Още тогава МОСВ и Националният борд по туризъм планираха съвместно да работят по система за издаване на екосертификати за хотели. Четири години по-късно нищо такова няма, а това едва ли е само по вина на МОСВ.
Пропуск е може би, че в сайта на МОСВ няма подстраница, посветена изцяло на Схемата за екомаркировка на български. Министерството обаче доста време работи по популяризирането на Схемата заедно с Фондация ТАЙМ Екопроекти. Имаше информационна кампания. Имаше разяснителни семинари. Ако хотелиерите са наистина толкова неинформирани, това си е само и единствено заради факта, че не са били заинтересувани да бъдат информирани. Информацията е в изобилие.
Няма такова нещо като „МОСВ ми пречи“. Който има желание, ще намери начин. Отне ми точно 5 минути търсене в интернет, за да намеря цялата възможна информация и документация по сертифицирането – всички изисквания, всички подробности. Има ги тук, тук , а документите са в самия сайт на МОСВ, в подраздел Административни услуги: Образци за заявления - трета точка от горе на долу. Тук са контактите на Денимила Денчева, която е отговорният експерт по Схемата. Звънете, докато я намерите. Може би не е лоша идея да се обърнете за съдействие и към Фондация Тайм Екопроекти. Като партньор по схемата сигурно има какво да направят. Ако нищо не помага...пишете ми! Предполагам, че някак ще се справя...
Защо точно Маргаритка? Да, тя е чудесна. Предимствата й са, че е общоевропейска и популяризирането на обектите със сертификат е на общоевропейско ниво. Но това са и недостатъците. Тъй като е свързана с Европейската комисия и с родното министерство, тя е и свързана с адски много бюрокрация. Процедурите са тромави, бавни, изискванията са по-стриктни. През 2008 в целия ЕС имаше едва 160 хотела с такъв сертификат. Сега дори да са двоен брой, пак са много малко за Европа. Вярно е, че у нас нямаме държавен екобранд за хотели, какъвто има в други страни в Европа. Да, обаче в Европа има и много други, частни екомарки и е къде къде по-лесно да бъде хотелът сертифициран по тях. Не че изискванията за екология са по-малки, но няма тази бюрократщина. Само един пример. Едва ли някой предполага, но хотел Севлиево Плаза в Севлиево е първият сертифициран екохотел в България. Още през през 2003 г. хотелът въвежда собствена система за управление на околната среда, а през 2004 г. получава сертификат от немската ТЮФ Рейнланд. Кое пречи на хотелиерите на Златни да направят това или да използват някоя от другите - поне 20 са - подобни марки в Европа?
Екосертификатът е последната стъпка от един процес, който обаче започва в мисленето на собствениците. На един хотелиер не му трябва МОСВ, за да си сложи аератори на душовете, да събира отпадъци разделно, да ползва енергоспестяващи уреди и т.н. В изискванията за екосертификат има 37 задължителни точки и още 47 пожелателни. Голяма част от задължителните нямаше да са проблем за хотелиерите ако не бяха инвестирали изначално в най-евтиното строителство и оборудване. Но никой не ги спира сега да си оправят градинката и да започнат да се самопозиционират в тази ниша т.нар. self -declaration. Никой не ги спира да се рекламират като еко и без сертификат, разбира се, ако не подвеждат потребителите. И ако наистина са направили нещо в тази посока, със сигурност гостите им ще го оценят, защото то се вижда и усеща. И когато това стане, все ще се намери от къде да дойде и сертификатчето.

Мрън-мрън..министерството ми пречи да съм еко...Айде бе. Няма да се хвана.
.
.

Пуснаха "Алея първа"

2010-07-06T07:22:00.001-07:00

Днес стана ясно, че ДНСК все пак разрешава строежа на скандалната "Алея Първа" във Варна. Подробностите по цялата вбесяваща история можете да прочетете ето тук.
Забележително е как след цялото перчене, че ще спре сделката и ще съди главния архитект на Варна, ДНСК тихинко отстъпи с обяснения, че не можел да спре строеж, който не бил започнал. Но пък арх. Петър Йорданов все пак щял да бъде санкциониран за това, че е издал строителни разрешителни за сгради преди да издаде разрешения за укрепителни съоръжения. Значи нарушени процедури има, но проектът не може да бъде спрян, защото не е започнал и все пак разрешение му се дава. Честно казано аз по-голям абсурд, не само юридически ами и чисто логичен, не съм чувала.

Сред всички извадени нарушения по продажбата, не се намери ни едно, което да се превърне в препъни камъче. Софийския съд прехвърли топката на варненския, защото на софийска територия нарушения намало. Министър Плевналиев се оказва базгласна буква и колкото и да протестира, че не бил разрешавал строеж на хотели, а само укрепителни съоръжения, няма никакво значение. А Бойко изначално се фръцва сърдито, когато някой журналист се осмели да спомене думите ТИМ и "Алея Първа".

Ако някой си е мислел въобще, че с политическите чадъри от виско ниво за групировки се е свършило, нека да помисли пак. А ТИМ са толкова нагли, че на всичко отгоре искат половин милион обезщетение за "уронен престиж" от НПО-то, една гражданска организация, която протестираше срещу реализацията на "Алея първа". Ако до няколко дни не получат парите, щели да ги съдят за същата сума.

Хайде сега всички варналии, които са посмяли да надигнат глас срещу местните велможи, да отупат джобовете и да съберат за глоба "Мълчи и трай!".
.
.

Румъния за ценители

2010-07-05T07:34:00.000-07:00

Днес на гости ми е Ели, която прекара няколко месеца в Румъния, където работеше по проект. Помолих я да напише част от впечатленията си, защото когато наскоро се видяхме и чух част от тях, буквално сгънах от смях. Приятно четене:)

Пристигам в Букурещ след кошмарно стресиращ полет със самолет с перки, а не с реактивен двигател. Който е летял с такъв знае за какво иде реч. Едно от първите неща, които забелязвам в града, е, че от всички фонтани се лее кръв – някой е решил да боядиса водата в тъмно розово...Кич до уши. Резервирала съм си апартамент чрез интернет букинг, но стигайки до адреса, където трябваше да е апартаментът ми, намирам квартирно бюро - на четвъртия етаж в жилищен блок. Апартаментът - „офис“ изглежда малко странно - с тапицирани с един и същи лилав плат столове, стени, дори радиатори и тръби за парното. Докато се оглеждам за някоя котка, която да ме заговори в стила на Майстора и Маргарита, се разиграва драма като от филм - разпечатани номера и кодове на кредитни карти, спешна нужда от доста румънски пари в брой, с които да платя веднага, уговорка с някаква чистачка, която да послужи като посредник на плик с пари... Накрая едно Тико с изтърбушени задни седалки – за багажно отделение, бясно ме транспортира до друг жилищен блок, където е апартаментът ми.

След тази премиера в столицата два месеца живях в „другата” Румъния. Населявах бивш цех (преустроен в къща) дълбоко в провинция Молдова. На това място разбрах, защо кайсиите трябва да се берат и ядат зелени – защото, ако човек ги чака да узреят, нищо няма да дочака... Тук също така научих, че ако имаш пожарна команда към завода, можеш вечер да я викаш, за да полива въпросните кайсии. И като заговорих за храна - няма да обяснявам в какви количества и при каква концентрация чесънът потенциално придружава всяко ястие, само ще уточня, че след цигарите, той е най-често контрабандираната стока в Румъния.

... С наистина голяма изненада в един момент открих, че обичам Румъния. Държа да подчертая това, преди да открехна вратата на румънския влак. Между другото, влизането във влака не винаги е лесно (особено ако на гърба си носиш килим и си 80-годишна бабичка), тъй като голяма част от вагоните са рециклирани (или не) такива от Германия, където коловозите в общия случай се намират на повече от метър под платформата на перона. В Румния коловозите са на около 40 см под перона, така че точно тези влакове са на около 60 см над него и съответно нямат никакви стълбички...

Първото ми пътуване отне 3 часа и 8 минути за 119 километра с пътническия влак. Аз имах билет. Повечето от пътниците във влака нямаха. В Румъния националния спорт е да подкупиш кондуктора. Просто е неморално да си купиш билет. Никой не го прави. Пътувах с една майка и двете й чоплещи семки деца (едното детенце тъкмо беше проговорило или започнало да разбира румънски, защото прекара около половин час в транс след явно първия си сблъсък с чужд език - аз от време на време го ползвах). Когато дойде кондукторът, аз му дадох билета си, а майката най-невъзмутимо му даде 10 леи за тримата, при положение че билетът струваше 17 леи за един пътник.

За второто си пътуване без да искам бях избрала супер модерен влак – Siemens, от тези с кабинки за машиниста в двата края на единствения дълъг вагон. Това носи своите неудобства - подкупването става в края на вагона, за да не е брутално очевидно и на кондуктора му се налага да се разхожда до края на влака и обратно за почти всеки пътник. След 20 мунити радост от пътуването, влакът се развали насред полето, след един час на машиниста му стана ясно, че не може да го поправи сам. След още един час към влака беше прикачен локомотив, поне на около 40 години, с размери колкото половината Siemens-влак и лека-полека започна тегли към целта.

Welcome to Eastern Europe. Тук модерната ви техника не работииииииии...:)

И накрая...в този влак, по принцип превозващ хора, обичащи да похапват чесън, в един момент една друга миризма разцепи въздуха. Как да обясня случилото се, пак повтарям, обичам Румъния... една лелка от съседната седалка беше извадила червено пластмасово гърне и го беше предоставила за ползване на четири-пет годишното си дете насред коридора, между собтсвената си и моята седалка. Детето ползва гърнето дълго и усърдно...
.
.

Зелени работи

2010-07-03T01:19:00.000-07:00

На зеленото скоро няма да му мине модата, защото може пък да не е мода, а нов начин на мислене и то добър такъв. Наскоро Дания въведе закон, който задължава всички нови сгради да имат зелени покриви. Идеята е до 2025 Копенхаген да стане въглеродо-неутрален град. Северните страни са доста напред в зелено отношение, като Стокхолм е модел за всички, които харесват концепцията за екоград. Причината е може би във високия стандарт на Севера или заради самите нации, които винаги са имали по-дълбока връзка с природата, отколкото останалите народи в Европа.
Разбира се, и другаде в Европа има добри примери за зелено отношение и дизайн. Ето няколко от последните, реализирани наскоро, и все още нереализирани проекти.

Това е тренировъчен футболен център с игрище и прилежаща сграда във Франция, чийто зелен покрив просто се слива с игрището.

Проектът за новият изложбен център в Малмьо, Швеция предвижда сградата да има огромен зелен покрив.

Бъргъркинг във Вагхойзел, Германия. Сградата се поддържа изцяло със солари и ветрогенератор. Специалистите все още не знаят как да се отнасят към подобни инициативи. Сградата е супер, но все пак говорим за ресторант за бързо хранене, който предлага масова, нездравословна храна. А това е в директен конфликт с идеята за еко, природосъобразно и зелено.

Тази зелена покривка не е просто парк, а е покривът на педиатрична клиника във Флоренция.

И накрая: Музей на дърветата! Той е отворил врати наскоро, близо до Цюрих в Швейцария, разбира се, на открито - в землището на манастир от 14-ти век и съдържа над 2000 уникални дървесни вида. Дизайнът е дело на швейцарския ландшафтен архитект Ензо Енеа, а част от експонатите са и лично негови. Странно хоби-да колекционираш дървета, но човекът го е правил цели 17 години.
На част от дърветата - около 50 вида, е обърнато сериозно внимание и към тях са прикрепени специални инсталации, които да ги отличат. Сигурно и за това се нарича музей, а не парк и се влиза с входна такса.
.
.

Престъпна безотговорност!

2010-06-30T05:45:00.000-07:00

Вчера научих история, която ще ви споделя, защото е абсурдна и възмутителна, и нямам думи да опиша отвращението си от замесените в нея хора и организациите и институциите, които те представляват. Напоследък в София се случват готини музикални събития – фестивали, концерти. Както знаете, наскоро на Националния стадион свириха и Рамщайн. Мои познати са отишли да ги слушат – много готина двойка, имат и малко бебе, измъкнали се за няколко часа, за да идат на концерт и да се позабавляват. Всичко чудесно, но в един момент момчето, който е астматик, получил пристъп най-вероятно от адреналина. За зла участ се оказало, че е забравил спрея си. Такива неща се случват.

Това, което не трябва да се случва обаче, е на стадион с 50 000 души да няма шибан медицински пункт, който е задължителен при такива събития. При това говорим не са единичен концерт, а за двудневен фестивал, който започва от обяд. Е нямало е.

Единствената линейка на терена е била зад сцената. Тя обаче обслужвала само бекстейджа.

Друга линейка е имало на един от аварийните изходи, който обаче е бил твърде далече. Когато получиш астматичен пристъп, нещата се развиват много, много бързо. Можеш да се задушиш за минути. Казвам го от личен опит, защото аз също имам астма и много добре знам какво е. И нямаш време да обикаляш по изходите.

Така че моят познат, полузадушен вече, се добрал до най-близкия изход и помолил охраняващия полицай да повика линейката по радиостанцията, защото ситуацията е спешна.

Отговорът на тъпото ченге е: Аз не съм тука да викам линейки. Преди малко мина една по улицата, що не идеш да я настигнеш...

Какво следва: обаждане на 112. След известен брой минути идва линейка – не знам същата или друга. Пред нея момчето спира да диша, посинява и изпада в тричасова кома с колапс на белите дробове.

В болницата за това време държат жена му без никаква информация, като периодично й носят негови вещи – телефона, дрехи, накрая и брачната халка и не отговарят на въпросите й. Накрая става ясно, че диша и че е бил на 2 минути от нелепа смърт заради безотговорността на организаторите и бруталното отношение на хора, чиято изначална функция е да помагат на хората.

Хубавото е, че дори полузадушен той е успял да запише номера на полицая. Надявам се, тъпото ченге да лежи в затвора докато възвърне човешкото си отношение, ако някога е имал такова. Надявам се, организаторите от Болкан ентъртейнмънт кампъни да ги глобят така, че да не им минава през акъла да си спестят няколкостотин лева, заради които може да умре млад човек. И се надявам тази държава някой да я вземе на франчайз и да се закрие най-после марката „България“.

П.С. Да не забравя по повод концертите да спомена, че онези умници, които организират ПаркЛайф, не са по-стока, след като ни накараха да чакаме два часа под проливния дъжд концерта на Готан Проджект, без да обяснят какво и защо се случва. Накрая излъгаха, че е имало закъснение на полет! На другия ден стана ясно, че групата не искала да излезе в дъжда, защото валяло насрещно и щяла да пострада техниката. Всичко това можеше да се каже в началото и всеки да реши дали ще стои да чака, дали ще си ходи, дали ще иде да изчака на другата сцена. Защото за разлика от техниката ние сме хора и не е много гот да седим под проливния студен дъжд! Просто не мога да повярвам, че никой не мисли за пет стотинки...

И къде бяха данъчните да видят (щото по медиите се скъсаха да обясняват, че ще проверяват всички концерти) как на единия пункт се продаваха билети на ръка, без касови бележки, а на следващият ги взимаха и връзваха гривнички. Гривничката не е документ. Тези приходи просто няма да бъдат отчетени. А ако въпросните данъчни са били там, значи са най-големите балъци на света.

Щях да напиша жалба. Но бесът ми мина заради хубави концерт на Морчиба на следващата вечер. А трябваше да я напиша.

За прайда, медиите и парите (които никой не дискриминира)

2010-06-25T08:50:00.000-07:00

Утре ще се проведе третият Гей Прайд в София. Няма да коментирам с подробности всички онези тежки глупости и тесногръди изказвания на хора с мислене от Средновековието, на които редица медии дадоха трибуна и възможност да споделят елементарните си и лишени от всякаква логика разсъжедения. Хубавото беше, че тези индивиди пък бяха толкова отчайващо простички, че единственото, което успяха да постигнат, беше да се изложат здравата. Каквото и заслужават.

Но понякога медиите ме изумяват с това, че не само не осъзнават изначалните цели на своето съществуване, не само че не могат да мислят по-комплексно от първосигналната формула на директния сблъсък „гей срещу върл хомофоб“, но и съвсем не схващат, че канейки разни маргинали и фарисейчета, демонстрират тотална липса на самоуважение. Подобен диалог в нормалния свят просто не съществува.

Радвам се, че гей обществото този път успя много ясно да покаже, че въпросът има ли то право на съществуване, на глас и на искания, отдавна е излишен и в повечето ЕС държави никой не си го задава. Радвам се и че парламентарно представената политическата класа (засега само в лицето на ДСБ) най-после направи първи стъпки и се престраши да разпознае празния стол на отлаганата с години политическа дискусия за гей правата като свой. И той е запазен само за нея.

Надявам се утре да участваме в едно весело, пъстро и позитивно събитие. Защото това е и политическа, но и културна проява на едно субобщество, което има своята доста интересна и често доста напредничава субкултура. И ако тя бъде разпозната като такава, може само да донесе настроение и да обогати събитийния календар на столицата.

Ще се радвам и след няколко години за гей парада София да посреща хиляди гости и от чужбина. Защото, айде стига глупости, хората по света направиха пари от гей туризъм. И то добри пари, защото гей хората харчат предимно за себе си (тъй като повечето нямат деца, в които да влагат доходите си, тъй като повечето нямат семейни задължения и се фокусират върху работата си и са добри специалисти и мениджъри, а това означава, че печелят доста добре и т.н. ), а и обичат да си угаждат. Не мисля че тази държава има нужда от още хейтъри. Но със сигурност малко кинти няма да и дойдат зле. Дали ще се намери някой толкова принципен, че да не ги приеме?

Обозначаване

2010-06-19T04:33:00.000-07:00

Снимки: Brandon Carpenter

Бургас- Александруполис е туристически кошмар

2010-06-17T06:05:00.000-07:00

За жалост напоследък не ми достига време да пиша, но по повод поста на Нервната Акула по станалата пак актуална тема за петролопровода Бургас-Александруполис, се сетих, че преди време бях писала статия за едно гръцко списание за нагласите на туристическия бранш по този проект.

Слагам я тук, малко е дълга. Който го вълнува, приятно четене.

Бургас и туризма срещу "онази тръба"

За жителите на най-голямото черноморско пристанище - Бургас, а и за голяма част от населението на Южното Черноморие подписването на договора за създаване на Международна проектантска компания съвсем не беше добра новина.

Напротив, „онази тръба” се превърна в централна тема не само на местната власт и медиите, а и на обикновените хора. Причината е проста – сред основните поминъци на хората тук са турзимът и риболовът, а проектът крие твърде много екологични опасности, които могат напълно да ги съсипят.

В Бургас дори беше организиран инициативен комитет, който започна истинска битка срещу проекта, която се водеше основно с листовки и снимки на горящ петролен танкер и почерняло от нефт море. Местните телевизии също непрестанно дебатираха по въпроса. А централната власт мълчеше. Така хората бяха допълнително наплашени и стресирани.

Стигна се дотам, че за първи път след падането на комунизма през 1989 година в Бургас и Созопол бяха организирани референдуми по темата. И макар че те по никакъв начин нямаше как да повлияят юридически на решението, което се взима от правителството, показаха, че над 95% от гласувалите са против проекта. В Бургас дори бяха организирани митинги и протести, ноложи се да се намеси и полицията.

Страховете

Основният проблем с истерията около петролопровода бе подхранена от липсата на информация и мълчанието на правителството (бившото вече), което така и не си направи труда да обясни на хората точно какво и как ще се случи и какви са рисковете и ползите за страната ни. И това бе голяма грешка, защото ползите изглеждат твърде незначителни, а рисковете – огромни. „Обещават на България 35 млн. долара годишен приход от транзитни такси и то ако тръбопроводът се използва на максимален капацитет, което Русия не гарантира. Това е смешна сума на фона на 2 милиарда евро, които годишно постъпват в държавната хазна от туризма. Ако се случи авария, а такива най-вероятно ще има, всичко ще бъде съсипано, ще останем без препитание”, казва Петър Атанасов, собственик на хотел близо до Бургас. „Убедени сме, че дори и да няма тежки аварии, самият факт, че в бургаския залив, във водата се работи с нефт, ще изплаши туристите”, допълват негови колеги.

Срещу петролопровода се обедини и целият туристически бранш. Различни организации и асоциации подписаха обща протестна декларация . Държавата ще убие туризма ако се реализира петролопроводът Бургас-Александруполис. За това са единодушни всички, които са ангажирани с туристическия бизнес в България. „Безотговорно е да се рискува бранш, който носи милиарди годишно, заради такъв проект с неясни ползи. Годишните приходи от бранша през последните години са около 2 млрд. евро. Над 70% от парите идват именно от морските ни курорти. При евентуален петролен разлив в Бургаския залив обаче цялото ни Южно Черноморие ще остане без препитание”, каза Елена Иванова, председател на сдружението на собствениците на хотели в Слънчев бряг-най-големият черноморски курорт, едва на 35 км от Бургас.

Проблемът е, че засега проктът предвижда прехвърлянето на нефта от танкерите към тръбопровода да става направо на място в морето. Технологията се нарича моно-буй и най-просто казано представлява една голяма шамандура, в която първоначално се изпомпва нефта, а от нея чрез свръзка влиза в тръбопровода на брега. Според експерти от различни НПО-та, тази техника е остаряла и рискова и до разливи ще се стигне неминуемо. Особени опасности крие лошото време, факторът човешка грешка, както и опасността свръзката да бъде наранена от котвите на други акостиращи в залива кораби.

Не по-малко притеснителен е и фактът, че самият тръбопровод ще минава през редица защитени територии в планините Странджа и Сакар, където за построяването му трябва да бъдат изсечени просеци и километри гора. Тръбата ще преминава и през или много близо до защитени територии по „Натура 2000”, където гнездят много редки защитени птици (пътят Виа Понтика) и се намират редица защитени растителни видове. Не на последно място са и притесненията относно липсата на каквито и да е екологични ангажименти в подписаното споразумение.

Тук трябва да добавим и че Международната проектантска компания, която ще строи съоръжението е с 51% руско участие. Мажоритарният дял от 51% е за руския консорциум, който включва три държавни руски компании - "Роснефт", "Транснефт" и "Газпром нефт".Гърция участва с 24.5%, чрез консорциума между "Хеленик Петролиум" и "Траки" с 23,5% и Гръцката република с 1%. България участва с 24,5% чрез компанията "Проектна компания Бургас–Александруполис БГ" АД. В нея по 50% имат държавните фирми "Техноекспортстрой" ЕАД и "Булгаргаз Холдинг" ЕАД. Тоест ползата за българския бизнес ще бъде за две държавни фирми. От друга страна Гърция има по-голям интерес от построяването на тръбата, тъй като, достигайки гръцкия бряг, петролът ще се превозва по дестинации от гръцки петролни танкери.

И все пак извън съмнителните икономически ползи основното притеснение остава ефектът върху туризма. "Не разбирам защо трябва да изгоним кокошката, която снася златното яйце", каза пред журналисти кметът на Черноморец Добри Добрев. В управляваното от него село близо до Бургас повечето хора разчитат основно на туризъм. А за да пригодят къщите си за гости, са теглили и кредити, които все още изплащат. Той е убеден, че екологичният риск от петролопровода ще доведе и до спад на цените на земите и имотите. "В Созопол няма друго препитание освен туризма и 95% от хората се изхранват с това", обяснява и кметът на едно от най-атрактивните за туризъм селища по Южното Черноморие- Созопол. Едно е сигурно: Бургас и туризма са против проекта. Останалото обаче е политическо решение.

И статистиката ни такава...

2010-06-09T05:50:00.000-07:00

Днес стана ясно, че Европейската комисия и "Евростат" ще изпратят в България съвместна мисия, която да провери качеството на българската фискална статистика и данните, чрез които правителството прави своите прогнози. По думите на Оли Рен, в ЕК имали известни притеснения за статистическото представяне на България.
"България ще е първата държава от съюза, която ще бъде подложена на строга проверка съгласно одобрения днес механизъм, с който Евростат може да получи правото да одитира статистиката на страните членки", пише Дневник.
Каква чест само! Първи!

За сега догадките относно причината за изказването на Оли Рен се опират на историята за бюджетния дефицит от 1.9% от БВП за 2009 г., който беше посочен в конвергентната програма и ревизираните данни през април, които практически го удвоиха до 3.7% от БВП (и 3.9% според Евростат).
По този подвод Иван Костов коментира, че ако проверката покаже подаване на неверни данни, то това означава "или слагачество към правителството или некомпетентност в редиците на Националния статистически институт".

Не знам дали финансовата статистика е манипулирана или НСИ е некадърно, но тази новина намира място в този блог, защото, работейки доста време в туристическата сфера, винаги ми е правило впечатление колко откровено неверни са данните на НСИ.

Като например последните такива за легловата база в България.
В съобщението на НСИ е посочена цифрата 117 000 легла в цялата страна. Всеки, работещ в туризма, ще ви каже, че само в община Несебър броят на леглата е двойно повече, а за цялата страна цифрата е около милион.

За това доста ударно разминаване си има няколко причини, но най-основната е фактът, че обектите до три звезди, а те са много, се категоризират от общините и данните за тях са именно там, а не в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Общините в България са 264. Досадно, но някой трябва да събере тези данни от тях. И не е ли този някой точно НСИ? Принципно има и други, много по-лесни начини, като например данните от общините да се публикуват в интернет. Кое е трудното и тайното, че това не се прави?
Случвало ми се е да поискам от кметове на общини именно такава информация - с каква леглова база разполагат и в какви обекти е разпределена. Е, това е едно от най-досадните и трудни неща, които са ми се случвали! Все едно искаш информация за банковите им сметки...

Губят се още леглата в стотиците апартаментни комплекси, които се настроиха в последните години. Някаква част от обектите работят без категоризация - все още ги има, макар че броят им намалява, други пък може би не отчитат реалния си брой стаи и легла и така укриват приходи.

Всъщност, няма значение какви са причините и кой какво. НСИ е длъжна да предоставя достоверна информация. И ако забелязва, че някъде има проблем, какъвто очевидно има с легловата база, то поне да вземе да алармира за него. Защото занижени десетократно данни показва не само некадърност, ами и некадърност на десета степен.
.
.

Италианска афера

2010-06-07T06:35:00.000-07:00

От няколко дни на Гарибалди кипи усилена работа. Махат се незаконни реклами, лъскат се колони и фасади, пренареждат се паважи, а от сергиите с гащи и чорапи няма и помен. След броени дни – на 13 юни, площадът трябва да бъде в образцова форма, защото лично Силвио Берлускони ще дойде, за да открие паметник на Джузепе Гарибалди на площада. Време му беше на този иначе доста симпатичен площад да бъде измит от десетилетна мръсотия, постегнат и да разкарат битпазара изпод колоните.

Посещението на Берлускони и откриването на паметника също така съвпадат с едно светло събитие – рождения ден на премиера.

Върви му на Бойко на италиански асоциации. Паметник на Гарибалди и Берлускони за рождения му ден, а наскоро пък в интервю Батето го оприличи на италианския диктатор Дучето. Е, между Дучето и Гарибалди има няколко принципни различия. Не знам на кого ми напомня повече.

Но към същественото: Надявам се премиерът да остане на власт още поне две години, за да може за следващите му рождени дни да дойдат Путин и Георге Иванов, за да постегнат още два площада. Жалко, че в София няма повечко такива, кръстени на нации, държави и чужди герои. Тъй като няма как Петко да възкръсне за рождения ден на премиера, засега ремонтът на площад Славейков се слага във фаза обществен дебат. Искам пък да питам защо нямаше обществен дебат за гащите и чорапите, а има за книгите? Да не би те да са по-малка туристическа атракция? Каква избирателност само ...