събота, 21 юли 2012 г.

French mood – L’Etranger



Френско бистро L'Etranger
София, ул. Цар Симеон 78

България и френска кухня – тези две думи в комбинация веднага будят в мен два основни въпроса, на които трудно намирам точен отговор.
Първият е, защо у нас френските ресторанти не успяват да пробият и да се задържат– няколко през годините отвориха и затвориха. 
Едно от вероятните обяснения е, че в представите на българите френската кухня е нещо прицвъцнато, твърде претенциозно, „по-сложно” от не особено пищните, дори семпли хранителни навици, които сякаш са станали част от нашето ДНК и обезателно - скъпо. 

По отношение на последното не смея да дам категорична оценка. Признавам, че не съм посещавала повечето от френските ресторанти, които за кратко просъществуваха в последните години, за да преценя доколко скъпи са били. Подозирам, че най-вероятно са прекалявали с цените, целейки се в по-платежоспособната класа и опирайки се на стереотипа – френско-скъпо-заможни хора. Да, ама в България платежоспособната (90% от която е дебеловратата) класа все още не харесва да има „борче връз пържолата” (а.к.а. стрък розмарин).

Що се отнася до останалото – изумително е как може да имаме не-е-за-мене-тая-работа-отношение към френската кухня, при положение, че заради нея хранителните навици на целия цивилизован свят са такива, каквито са. Включително и нашите. Макар и да не си даваме сметка, факт е, че заради френската кухня обикновено се храним степенно – салата/предястие/основно или супа/основно и т.н. Или пък че десерът се консумира накрая, защото един французин - Ескофие, пръв слага границата между сладко и солено в храненето-нещо, което днес е естествено като дишането. Френско „изобретение” са гарнитурата, ордьоврите, сосовете и т.н., и т.н., както и 90% от техниките за приготвяне и обработка на храната. Да не говорим за виното, сиренето и още стотици неща.

Вторият въпрос е, как вече повече от 10 години френското бистро LEtranger в София все пак успява да оцелее.
 Убедена съм, че единствено чужденец (собственикът на Летранже – Оливие, е французин) може да отвори френско бистро с цени над средното за града в район, популярен с етническото си разнообразие – за съжаление в не особено позитивен контекст за жителите на София. Става дума за улица Цар Симеон 78, където гледката на старите софийски, предаващи се пред ентропията вече къщи и кооперации е едновременно малко потискаща, но и крайно любопитна, а да почерпите с цигара и огънче минаващият покрай вас окъсан арабин-събирач на картони за вторични суровини докато пушите пред ресторанта, в който ще оставите месечния "доход" на този човек за една вечеря, е колкото озадачаваща, толкова и вдъхновяваща картина.


Л'етранже е супер!
Чувала съм, че преди десетина години това е е бил първият ресторант с меню-дъска в София. Менюто и днес е на тази дъска.
Най-вероятно ще ви настани и ще вземе поръчката ви съпругата на Оливие – Митана, което ще ви накара да се почувствате желани и на точното място, защото никой не може да ви обслужи по-добре от собственика.
Храната е прекрасна, а поднасянето й е близо до изкуството. Не виждам смисъл да описвам колко интересна и вкусна беше салатата с патешки воденички, патешките гърди и младото петле с гарнитурките в малки купички, порцията калмари, която приличаше на извадена от онзи як фууди каталог на Икеа или пък сладоледът от зехтин. Ще трябва сами да опитате и оцените.






И сега пиперливия въпрос: Скъпо ли е в Л'етранже? 
Ами първо си отговорете на въпроса какво значи за вас скъпо. Ако не можете да си позволите да отделите повече от 20 лв за вечеря, значи това наистина не е вашият ресторант. Не че няма нищо за под 20 лв, но едва ли ще ви е приятно да прекарате вечерта на едно предястие и минерална вода. За комфортна вечеря - с предястие, основно, десерт и вино, мислете в порядъка на 60 лв на човек.
Във всеки друг случай: Когато говорим за все пак масови заведения, прави ми впечатление, че в София (разбира се има и много приятни изключения, но) "скъпите" заведения са основно три вида:

1. собственикът е наел помещание с топ локация, хвърлил е маса пари за интериор – най-често безвкусен и несполучлив, налял е още повече пари, за да популяризира някак кухата си претенция и сега се опитва да си изкара паричките ASAP, предлагайки посредствена храна и евтино вино с 500% надценка. А посетителите се кефят, щото са хванали фашона за шушона;

2. тези, които не блястят с нищо повече от скромен, но уютен интериор и  вкусна храна, която е по-скъпа, но защото е приготвена с качествени продукти, някои от които се намират изключително трудно на бг пазара или пък въобще не се намират и се налага да се внасят специално. И Л'етранже е от тях;

3. най-масовият вид може би- има по нещо и от двата предходни.

И все пак, за да не ме упрекнете в твърде голямо ръсене на суперлативи – може би една освежителна боя няма да дойде зле в Л'етранже, както и известно преосмисляне на винената листа – предимно френски и доста скъъъпи вина – от 50 лв нагоре. Изборът не е съвсем нулев, макар че е крайно ограничен, и за хора с по-средни възможности (около 35 за бутилка) – заложихме на вионие от Ямантиев – Сингъл Винярд Резерва 2010. Много приятно, нежно и пивко вино, с акценти на зрели есенни плодове, с доста плътно, дори леко маслено тяло. Интересно вино със собствен характер, което определено се услажда. 

9 коментара:

  1. Всеки ресторант сам определя скъпа или евтина е предлаганата храна в него.И обикновенно се усещат,че са предлагали скъпа храна точно преди да фалират ;)
    60 лв. на човек е нормално,но не всеки ден,а с френско меню бих посетил веднъж месечно.
    За 30 лева на човек това лято открих невероятен рибен ресторант в София- скрит и забутан,рибата се доставя прясна всеки ден и цял месец покрай Евро 2012 нямах забележки.

    ОтговорИзтриване
  2. Сподели, сподели:) Кой е ресторанта? Скрит и забутан или не, нямам никакви предразсъдъци, даже още по-добре:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това за рибата ми е много интересно и на мен...

      Изтриване
  3. не знам какво ме спря да ходя в л'етранже преди няколко години... май цените. даже се чудех дали го има още.

    сега си мисля, дали няма да им е по-удачно да пробват и фиксирани менюта, освен алакарт

    ОтговорИзтриване
  4. Аз спрях, защото преди години имах неблагоразумието да споделя, че леко им липсва напасване на бг-реалността (няма да обяснявам сега какво точно имах пред вид, че беше в друг контекст, но не беше злонамерено) и на следващия ден всички готвачи, които познавам ми се обадиха да ме нахокат как така съм си позволявала да говоря лошо за Оливие :-))) Ще ги посещаваме отново май...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Бях една от първите жадни души, посетили бистрото преди толкова години, още на първото им място и мога да споделя следното:
      не се е развил, я… за да се развие се иска поне малко желание за интеграция, а собственикът хвърля почти всичките си сили в това да бъде типичният angry foreigner в държава, в която нищо, ама нищо не е както трябва и все да иска да обяснява и поучава местните диваци. Без хубава мисъл няма хубав резултат. Винаги съм се чудила защо бедният човечец продължава да се мъчи тук…"

      Чудно нали...
      Prost auf Gemütlichkeit!
      Olivier

      Изтриване
  5. докачливи са повечето готвачи и ресторантьори, няма спор :))

    ОтговорИзтриване
  6. Като никога и аз попаднах в една щафетно-блогърска-игра – Liebseter Blog и като резултат си сред моите номинирани. Повече инфо тук: http://ankabanka.wordpress.com/2012/08/08/liebster-blog-award/ (моля не мятай тежки предмети!)

    ОтговорИзтриване