събота, 24 юли 2010 г.

Мементо

За първо лято не ми се очертават големи отпуски и дълго излежаване по морето, което като цяло не ме кефи много. Особено не ме кефи и фактът, че нощният живот в София, както вече писах, е под всякаква критика и всъщност свършва в часовете, в които Солун или Истанбул примерно се събуждат. Хубавото поне е, че в София продължават да се появяват уютни и сипматични местенца, където човек може да прекара няколко часа, чувствайки се повече като на гости на добър приятел отколкото в заведение.

Двата бара Мементо ги вкарвам директно в тази графа. Единият е на ъгъла на Раковска и Гурко (бившият бар Моно до инфоцентъра на МВР) и е по-голям - с вътрешна и външна част.



Вторият е на Витошка и е съвсем миниатюрен, но пък толкова чаровен, че няма как да не стане любим.


Цветовете са много светли, обстановката е средиземноморска, модерна, разчупена. Пълно е с всякакви красиви неща, които са и интериор, но могат и да се закупят - съдчета и прибори за чай, кафе, коктейли и други красоти.


Има голямо разнообразие от топли, студени и ледени напитки, както и коктейли и дребни неща за хапване - сандвичи, кроасани, кукис и др. Обслужването е другият голям плюс. Хората зад баровете в Мементо не бих ги нарекла бармани, а по-скоро баристи - специалистите по кафе. Личи им, че най-малкото са изкарали курсове, защото е истинско удоволствие да наблюдаваш как приготвят напитките с точни и премерени жестове с помощта на красивите професионални кафе машини. Ако няма твърде много работа и имате късмет, барманът може и да се е поупражнявал в лате арт върху кафето и то да дойде с красива рисунка върху пяната.


Шест точки и за музиката, за богатия избор от вестници и списания, за красивите съдове.
Въобще, вземете да наминете и сами да проверите за какво става дума. Струва си.
.
.

петък, 23 юли 2010 г.

Как се изопачават новини

Цецко Цветанов беше на посещение в Сънчев бряг, където се срещна с новото ръководство на Слънчев бряг АД. След срещата той каза, че незаконните обекти на територията на туристическия комплекс са 750 и те ще бъдат премахнати след края на туристическия сезон.
Сред обектите в нарушение имало както масивни сгради, така и временни обекти. Става дума основно за сергии и капанчета, сред които малка част са постройки, т.е. не само паянтови конструкции, но и такива с бетон и тухли. Думата хотел обаче не се среща никъде в изказването на министъра, а и силно ме съмнява, че току така ще тръгне някой да руши хотели.

Какво четем обаче в култовия сайт за дезинформация BNews:

Цветанов ще събаря 750 хотела в Слънчев бряг

"Вътрешният министър Цветан Цветанов може да разреши проблема със застрояването в Слънчев бряг".

По-нататък в текста естествено никъде не се споменва, че става дума за хотели. Но заглавието и лийда стигат. Вече си представих как Робин с тия две ръца и една кирка отива и започва да кърти незаконните хотели и сам разрешава проблема с презастрояването.

Еваларката на B News!

Открийте разликите


.
.

сряда, 21 юли 2010 г.

"Плати колкото искаш" вече и в български ресторант


Преди време, ровейки из нета, попаднах на ресторантите от типа Pay what you want. В разгара на кризата няколко ресторантьори из Европа - в Лондон, Барселона, Берлин, Виена и др. предложиха на клиентите си сами да решат колко струва храната и обслужването, което им предлагат. В някои от тях промоцията важеше за определено меню, в други пък беше за цялото меню, но само за няколко месеца. Идеята е, чисто психологически да разтоварят клиентите си от неприятното задължение на конкретните цифрички в сметката и да им дадат свобода.

Странно, но повечето ресторантьори твърдяха, че всъщност са спечелили от това - клиентелата им се е увеличила, защото любопитството води нови гости, а повечето от тях плащали прилично, че и дори повече от необходимото-може би заради чувството за дълг и съвест, може би защото идеята им се е харесала. Та написах статия за тези ресторанти в сп. ХоРеМаг, където работех, после я пуснах и тук.

Иновативното мислене на тези хора много ми допадна, но бях убедена, че е невъзможно подобно нещо да се случи в България. Да, но съм сбъркала.

Преди броени дни се натъкнах случайно на ресторант Българска Завера в София - на ъгъла на бул. Тодор Александров и ул. Самуил, който предлага точно тази схема - промоционално меню "Плати колкото искаш".


Тъй като не вярвах на очите си, бързичко изтичах до там и се запознах с новата собственичка на ресторанта - Александра Пеева - много позитивен и усмихнат човек. И всичко се оказа истина.

Менюто е изискано и четирикурсно - салата, предястие, основно и десерт. А клиентите ще платят за консумацията точно толкова, колкото сметнат, че струва.
Оказа се, че Александра е прочела статията в ХоРеМаг и решила да пробва. А на мене пък това, разбира се, ми достави чисто професионален гъдел и хубавото чувство, че съм била полезна с идея :)

Подробности за ресторанта и менюто можете да научите от последвалата ми статия ето тук.
.
.

вторник, 20 юли 2010 г.

Книжки и сладкиши в Пейпъркейк

Признавам си, че напоследък никак не чета. Което е ужасно, защото адски обичам да чета. Улавям се, че си намирам всякакви извинения сама за себе си, но истината е, че свободното ми време не е твърде много, но за сметка на това е заето почти изцяло с визуални развлечения, разбирайте домашно кино и по-рядко истинско кино. А най-голям дял има, разбира се, безсмисленото висене във Фейсбук и тем подобни.


Миналата седмица обаче за първи път от доста месеци изгълтах една книга и надявам се това да е само началото на нов четящ период. Виновникът се нарича Хосе Карлос Сомоса и напоследък ми е един от любимите съвременни автори. Ако искате роман със суперувлекателен сюжет, няколко преплитащи се линии-криминална, фантастична, историческа, научна и т.н. , написан интелигентно и с много приятен стил и въобще ако искате книга, която да преминава почти като филм пред очите ви докато четете, купете си нещо на Сомоса.

Първият му роман, който излезе в България - "Клара и сянката" е доста обемист, но е от онези книги, за които обемът е плюс, защото просто не искаме да свършват. Страшно оригинален. Вторият - "Пещерата на идеите" на мене лично ми е в топ десет на най-готините книги, които някога съм чела. Третият - "Зиг Заг" се заиграва с теориите на квантовата механика, а действието в последния преведен у нас негов роман- "Ключът към бездната" се развива хилядолетия напред в бъдещето. Светът е съвсем различен, хората са синтетични, но част от хората са обзети от меко казано "странен" религиозен фанатизъм.



С последния роман се сдобих наскоро в Papercake на Раковска. Много симпатично ново местенце, което е колкото книжарничка, толкова и сладкарничка.

Има рафтове с книги, има и къде да се седне. Най-хубавото е, че тук вместо да ви се скарат, че сте се зачели в някоя от книгите, ви канят да направите точно това. Papercake иска да бъде мястото, където можете спокойно да си четете, колкото и каквото си искате, при това без да сте длъжни нито да си купите книгата, нито дори да консумирате каквото и да било.

Макар че второто е доста приятна част. Сосбтвеникът на Papercake е този, който държи и "Апартаменът", та асортиментът и тук е същият - домашно приготвени сладкиши и напитки.
Местенцето е адски чаровно и го препоръчвам на всички, макар че, честно казано, цените на бара ми идват малко ту мъч. Но пък четенето е безплатно и хората са адски мили:)
.
.

петък, 9 юли 2010 г.

Мрън-мрън, МОСВ ми пречи!


Наскоро в „Дневник“ излезе една публикация, в която милите хотелиери по Черноморието, в случая северното, се жалват, че много искат да бъдат еко, но тежка процедура на Министерството на околната среда и водите ги спъвала. Става дума за общоевропейската екомаркировка т.нар. Маргаритка, която се дава на хотели, които са изпълнили определени изисквания за екологично настаняване. Тъй като този екобранд е общ за целия ЕС и негов принципал е ЕК, единственият оторизиран за присъждане на такъв сертификат орган в България е МОСВ.

„Още при първите ни опити да получим повече информация за процедурата обаче ударихме на камък и срещнахме мълчание от страна на МОСВ“ твърдят хотелиерите.

На мене обаче цялата работа ми прилича на чудната народна поговорка „На крив...вълната му пречи“. В никакъв случай не искам да защитавам МОСВ. Може и хотелиерите да са пратили запитванe, може и то да се е загубило нейде по веригата, може и министерството да е „заето“ с по-належащи проблеми...Кой знае.

Ето обаче мотивите за моя скептицизъм спрямо искреното желание на варненските хотелиери да бъдат еко:

  1. Още преди години хотелиерите се бяха вдъхновили от идеята да имаме екосертификати. През 2006-та имаше големи планове. Още тогава МОСВ и Националният борд по туризъм планираха съвместно да работят по система за издаване на екосертификати за хотели. Четири години по-късно нищо такова няма, а това едва ли е само по вина на МОСВ.

  2. Пропуск е може би, че в сайта на МОСВ няма подстраница, посветена изцяло на Схемата за екомаркировка на български. Министерството обаче доста време работи по популяризирането на Схемата заедно с Фондация ТАЙМ Екопроекти. Имаше информационна кампания. Имаше разяснителни семинари. Ако хотелиерите са наистина толкова неинформирани, това си е само и единствено заради факта, че не са били заинтересувани да бъдат информирани. Информацията е в изобилие.

  3. Няма такова нещо като „МОСВ ми пречи“. Който има желание, ще намери начин. Отне ми точно 5 минути търсене в интернет, за да намеря цялата възможна информация и документация по сертифицирането – всички изисквания, всички подробности. Има ги тук, тук , а документите са в самия сайт на МОСВ, в подраздел Административни услуги: Образци за заявления - трета точка от горе на долу. Тук са контактите на Денимила Денчева, която е отговорният експерт по Схемата. Звънете, докато я намерите. Може би не е лоша идея да се обърнете за съдействие и към Фондация Тайм Екопроекти. Като партньор по схемата сигурно има какво да направят. Ако нищо не помага...пишете ми! Предполагам, че някак ще се справя...

  4. Защо точно Маргаритка? Да, тя е чудесна. Предимствата й са, че е общоевропейска и популяризирането на обектите със сертификат е на общоевропейско ниво. Но това са и недостатъците. Тъй като е свързана с Европейската комисия и с родното министерство, тя е и свързана с адски много бюрокрация. Процедурите са тромави, бавни, изискванията са по-стриктни. През 2008 в целия ЕС имаше едва 160 хотела с такъв сертификат. Сега дори да са двоен брой, пак са много малко за Европа. Вярно е, че у нас нямаме държавен екобранд за хотели, какъвто има в други страни в Европа. Да, обаче в Европа има и много други, частни екомарки и е къде къде по-лесно да бъде хотелът сертифициран по тях. Не че изискванията за екология са по-малки, но няма тази бюрократщина. Само един пример. Едва ли някой предполага, но хотел Севлиево Плаза в Севлиево е първият сертифициран екохотел в България. Още през през 2003 г. хотелът въвежда собствена система за управление на околната среда, а през 2004 г. получава сертификат от немската ТЮФ Рейнланд. Кое пречи на хотелиерите на Златни да направят това или да използват някоя от другите - поне 20 са - подобни марки в Европа?

  5. Екосертификатът е последната стъпка от един процес, който обаче започва в мисленето на собствениците. На един хотелиер не му трябва МОСВ, за да си сложи аератори на душовете, да събира отпадъци разделно, да ползва енергоспестяващи уреди и т.н. В изискванията за екосертификат има 37 задължителни точки и още 47 пожелателни. Голяма част от задължителните нямаше да са проблем за хотелиерите ако не бяха инвестирали изначално в най-евтиното строителство и оборудване. Но никой не ги спира сега да си оправят градинката и да започнат да се самопозиционират в тази ниша т.нар. self -declaration. Никой не ги спира да се рекламират като еко и без сертификат, разбира се, ако не подвеждат потребителите. И ако наистина са направили нещо в тази посока, със сигурност гостите им ще го оценят, защото то се вижда и усеща. И когато това стане, все ще се намери от къде да дойде и сертификатчето.

Мрън-мрън..министерството ми пречи да съм еко...Айде бе. Няма да се хвана.
.
.

вторник, 6 юли 2010 г.

Пуснаха "Алея първа"

Днес стана ясно, че ДНСК все пак разрешава строежа на скандалната "Алея Първа" във Варна. Подробностите по цялата вбесяваща история можете да прочетете ето тук.
Забележително е как след цялото перчене, че ще спре сделката и ще съди главния архитект на Варна, ДНСК тихинко отстъпи с обяснения, че не можел да спре строеж, който не бил започнал. Но пък арх. Петър Йорданов все пак щял да бъде санкциониран за това, че е издал строителни разрешителни за сгради преди да издаде разрешения за укрепителни съоръжения. Значи нарушени процедури има, но проектът не може да бъде спрян, защото не е започнал и все пак разрешение му се дава. Честно казано аз по-голям абсурд, не само юридически ами и чисто логичен, не съм чувала.

Сред всички извадени нарушения по продажбата, не се намери ни едно, което да се превърне в препъни камъче. Софийския съд прехвърли топката на варненския, защото на софийска територия нарушения намало. Министър Плевналиев се оказва базгласна буква и колкото и да протестира, че не бил разрешавал строеж на хотели, а само укрепителни съоръжения, няма никакво значение. А Бойко изначално се фръцва сърдито, когато някой журналист се осмели да спомене думите ТИМ и "Алея Първа".

Ако някой си е мислел въобще, че с политическите чадъри от виско ниво за групировки се е свършило, нека да помисли пак. А ТИМ са толкова нагли, че на всичко отгоре искат половин милион обезщетение за "уронен престиж" от НПО-то, една гражданска организация, която протестираше срещу реализацията на "Алея първа". Ако до няколко дни не получат парите, щели да ги съдят за същата сума.

Хайде сега всички варналии, които са посмяли да надигнат глас срещу местните велможи, да отупат джобовете и да съберат за глоба "Мълчи и трай!".
.
.

понеделник, 5 юли 2010 г.

Румъния за ценители

Днес на гости ми е Ели, която прекара няколко месеца в Румъния, където работеше по проект. Помолих я да напише част от впечатленията си, защото когато наскоро се видяхме и чух част от тях, буквално сгънах от смях. Приятно четене:)

Пристигам в Букурещ след кошмарно стресиращ полет със самолет с перки, а не с реактивен двигател. Който е летял с такъв знае за какво иде реч. Едно от първите неща, които забелязвам в града, е, че от всички фонтани се лее кръв – някой е решил да боядиса водата в тъмно розово...Кич до уши. Резервирала съм си апартамент чрез интернет букинг, но стигайки до адреса, където трябваше да е апартаментът ми, намирам квартирно бюро - на четвъртия етаж в жилищен блок. Апартаментът - „офис“ изглежда малко странно - с тапицирани с един и същи лилав плат столове, стени, дори радиатори и тръби за парното. Докато се оглеждам за някоя котка, която да ме заговори в стила на Майстора и Маргарита, се разиграва драма като от филм - разпечатани номера и кодове на кредитни карти, спешна нужда от доста румънски пари в брой, с които да платя веднага, уговорка с някаква чистачка, която да послужи като посредник на плик с пари... Накрая едно Тико с изтърбушени задни седалки – за багажно отделение, бясно ме транспортира до друг жилищен блок, където е апартаментът ми.


След тази премиера в столицата два месеца живях в „другата” Румъния. Населявах бивш цех (преустроен в къща) дълбоко в провинция Молдова. На това място разбрах, защо кайсиите трябва да се берат и ядат зелени – защото, ако човек ги чака да узреят, нищо няма да дочака... Тук също така научих, че ако имаш пожарна команда към завода, можеш вечер да я викаш, за да полива въпросните кайсии. И като заговорих за храна - няма да обяснявам в какви количества и при каква концентрация чесънът потенциално придружава всяко ястие, само ще уточня, че след цигарите, той е най-често контрабандираната стока в Румъния.

... С наистина голяма изненада в един момент открих, че обичам Румъния. Държа да подчертая това, преди да открехна вратата на румънския влак. Между другото, влизането във влака не винаги е лесно (особено ако на гърба си носиш килим и си 80-годишна бабичка), тъй като голяма част от вагоните са рециклирани (или не) такива от Германия, където коловозите в общия случай се намират на повече от метър под платформата на перона. В Румния коловозите са на около 40 см под перона, така че точно тези влакове са на около 60 см над него и съответно нямат никакви стълбички...

Първото ми пътуване отне 3 часа и 8 минути за 119 километра с пътническия влак. Аз имах билет. Повечето от пътниците във влака нямаха. В Румъния националния спорт е да подкупиш кондуктора. Просто е неморално да си купиш билет. Никой не го прави. Пътувах с една майка и двете й чоплещи семки деца (едното детенце тъкмо беше проговорило или започнало да разбира румънски, защото прекара около половин час в транс след явно първия си сблъсък с чужд език - аз от време на време го ползвах). Когато дойде кондукторът, аз му дадох билета си, а майката най-невъзмутимо му даде 10 леи за тримата, при положение че билетът струваше 17 леи за един пътник.

За второто си пътуване без да искам бях избрала супер модерен влак – Siemens, от тези с кабинки за машиниста в двата края на единствения дълъг вагон. Това носи своите неудобства - подкупването става в края на вагона, за да не е брутално очевидно и на кондуктора му се налага да се разхожда до края на влака и обратно за почти всеки пътник. След 20 мунити радост от пътуването, влакът се развали насред полето, след един час на машиниста му стана ясно, че не може да го поправи сам. След още един час към влака беше прикачен локомотив, поне на около 40 години, с размери колкото половината Siemens-влак и лека-полека започна тегли към целта.

Welcome to Eastern Europe. Тук модерната ви техника не работииииииии...:)

И накрая...в този влак, по принцип превозващ хора, обичащи да похапват чесън, в един момент една друга миризма разцепи въздуха. Как да обясня случилото се, пак повтарям, обичам Румъния... една лелка от съседната седалка беше извадила червено пластмасово гърне и го беше предоставила за ползване на четири-пет годишното си дете насред коридора, между собтсвената си и моята седалка. Детето ползва гърнето дълго и усърдно...
.
.

събота, 3 юли 2010 г.

Зелени работи

На зеленото скоро няма да му мине модата, защото може пък да не е мода, а нов начин на мислене и то добър такъв. Наскоро Дания въведе закон, който задължава всички нови сгради да имат зелени покриви. Идеята е до 2025 Копенхаген да стане въглеродо-неутрален град. Северните страни са доста напред в зелено отношение, като Стокхолм е модел за всички, които харесват концепцията за екоград. Причината е може би във високия стандарт на Севера или заради самите нации, които винаги са имали по-дълбока връзка с природата, отколкото останалите народи в Европа.
Разбира се, и другаде в Европа има добри примери за зелено отношение и дизайн. Ето няколко от последните, реализирани наскоро, и все още нереализирани проекти.

Това е тренировъчен футболен център с игрище и прилежаща сграда във Франция, чийто зелен покрив просто се слива с игрището.

Проектът за новият изложбен център в Малмьо, Швеция предвижда сградата да има огромен зелен покрив.

Бъргъркинг във Вагхойзел, Германия. Сградата се поддържа изцяло със солари и ветрогенератор. Специалистите все още не знаят как да се отнасят към подобни инициативи. Сградата е супер, но все пак говорим за ресторант за бързо хранене, който предлага масова, нездравословна храна. А това е в директен конфликт с идеята за еко, природосъобразно и зелено.

Тази зелена покривка не е просто парк, а е покривът на педиатрична клиника във Флоренция.

И накрая: Музей на дърветата! Той е отворил врати наскоро, близо до Цюрих в Швейцария, разбира се, на открито - в землището на манастир от 14-ти век и съдържа над 2000 уникални дървесни вида. Дизайнът е дело на швейцарския ландшафтен архитект Ензо Енеа, а част от експонатите са и лично негови. Странно хоби-да колекционираш дървета, но човекът го е правил цели 17 години.
На част от дърветата - около 50 вида, е обърнато сериозно внимание и към тях са прикрепени специални инсталации, които да ги отличат. Сигурно и за това се нарича музей, а не парк и се влиза с входна такса.
.
.